И аз като стотици хиляди сънародници, чиито родови корени водят назад към Санстефанска България, очаквах снетърпение референдума в Македния. Формалният въпрос засягаше евентуалното членство в ЕС и НАТО, но фундаменталният смисъл бе да се приеме или отхвърли идеологемата „Северна Македония“ с всички произлизащи от нея исторически препратки и днешни интерпретации.

В крайна сметка допитването се провали с гръм и трясък, тъй като не успя да събере 40 % участие, „нашият приятел“ Заев бе морално бламиран и плаче за оставка, а западните ни съседи показаха достойнство. Както и източните – турците, които не приемат, че тяхната съдба се решава във Вашингтон, Берлин или Брюксел.

Самото съществуване на Македония е огромна фантасмагория от гледна точка на историческата и етническата истина, но хайде да го приемем като заварено положение след разпада на бивша Югославия. Тоест, след като изведнъж се оказа, че Черна гора е нещо различно от Сърбия, а Косово се сдоби с автономна държавност, та защо да няма и Република Македония! Нали именно това бе една от геостратегическите цели на англо-саксонските властови центрове от двете страни на Атлантика – максимално да се раздробят мултинационалните федерации, доминирани от православието и славянството.

Точно от тази изходна позиция за първи жертви на „демокрацията“ бяха номинирани СССР и СФРЮ. Връщам лентата към началото на 90-те години, за да си спомним, че раждането на „независима Македония“ бе резултат преди всичко от външната конюнктура след разпада на Съветския съюз и Източния блок. Иначе нашите роднини от Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Струмица… много добре си живееха при миксираната, „соц.-кап.“ система в Титова Югославия, отличаваща се с „комунистическа“ социална сигурност и западни екстри като отворени граници и дребно предприемачество.

И така „Майка Македония“, възпята и оплакана в кървавия епос на българската национална митология, се оказа самостоятелен държавен субект с всички произтичащи от този факт атрибути – флаг, герб, химн, президент, правителство, посолства. И това добре! Какво да се прави – след като има Беларус, защо да няма и Македония!? В нашия случай обаче цялата фантасмагория на Титовата номенклатура в Скопие, стартирала с „македонска нация“ и „македонски език“ под егидата на Коминтерна веднага след Втората световна война, мотира в трагикомична бутафория.

И така постепенно балканиадата в стилистиката на Кустурица достигна своя апогей с „античния“ театрален реквизит от гипс-картонени Филип-2, Македонски, Александър Велики плюс коня Буцефал, строени до чаршията край река Вардар…

Историята наистина се повтаря като фарс. 5 десетилетия след нескопосания опит на Коминтерна, базиран в Москва, да промотира „македонски нация“ и „македонски език“, като същевременно българите от Пиринския край осъмват като „македонци“ в паспортите си, упражненията по лексика, граматика, история и археология продължиха с пълна сила под шапката на новия Коминтерн от Брюксел. А идеята на наднационалния преди „комунистически“, а сега евро-атлантически интернационал, се увенча с триумф преди година, когато Бойко Борисов подписа Договора със Зоран Заев, легитимиращ абсолютно всички претенции на Титовата номенклатура, заявени още през 40-те години на 20-ти век. Накратко – македонски език, култура, история, наследство и т. н. Тоест- македонска нация, различна от българската.

И сега внимание – двоен стандарт, та дрънка! Изведнъж престъплението на БКП, вписано в графата „македонец“ на паспортите, което с основание тежи в биографията на Столетницата, съвсем лежерно бе преформатирано в евроатлантическа „ценност“. Защо? За да може Борисов да парафира маниите на Скопие със съзнанието, че върши нещо велико за приобщаването на Западните Балкани към Европа. И най-вече – да обслужи геостратегическите интереси на Вашингтон, прокарвани чрез марионетките в Брюксел.

В цялата банална балканска игра ЕС не е нищо друго, освен примамка за участие в „санитарния кордон“ на НАТО срещу Русия. От Балтика до Черноморието и Адриатика. В тази схема, покриваща т. нар. „Триеморие“, са подредени по-големи и по-малки сателити, които срещу заветното „включване“ са длъжни да осигуряват плацдарм и тил срещу Москва и не на последно място – да саботират енергийните трасета на „Газпром“ и „Роснефт“…

Точно по тази причина виртуалната „Северна Македония“ е необходима на западните началници. Най-напред в НАТО, а после като награда за послушанието може да бъде закачена и за „кохезията“ на ЕС. Така както преди десетилетие България и Румъния бяха „цивилизовани“, без да отговарят на условията. И неслучайно днес не ни пускат нито в Шенген, нито в Еврозоната (Слава Богу!), нито свалят унизителния мониторинг като за държава втора категория. Именно с този слугински статут си плащаме за гратиса, на който разчита и „Северна Македония“…

От 3 десетилетия насам в обръщение влезе метафората „нежна революция“. Авторите на този художествен образ очевидно са визирали безкръвните преврати в Източния блок през 1989 г. За съжаление, продължението на тази грандиозна конспирация доведе до трагедии като „Арабската пролет“ и „Майдана“ в Украйна, проектирани от същите сценаристи и режисьори.

Каква е връзката с нашата „Майка Македония“, белязала живота ни на родова, морална, битова и кръчмарска територия?! Връзката е директна, тъй като произлиза от едни и същи източници. Тоест, елитите и центровете, провокирали разпада на Източния блок, а по-късно метежите в Украйна, Грузия, Молдова, Тунис, Либия, Египет, Сирия… през последните месеци осъществиха своята нежна агресия и в западната ни съседка Македония.

Уви, вече не мога да говоря за част от плътта и кръвта на България и за западно-българския диалект, след като узаконихме на държавно ниво „македонската идентичност“. Интерпретациите са различни, но смисълът е под индиго и води към сателитната функция на София спрямо „началниците“ от Вашингтон и Брюксел.

Да се върнем обаче към „нежната агресия“. Можете ли да си представите, че в рамките на месец-два в горещото и прашно Скопие на „задника на географията“ се изредиха Класната Меркел, военният министър на САЩ Матис, външната министърка на ЕС Могерини, както и още десетки високо-поставени чиновници на западното неолиберално статукво? Без да броим бойците от видимия и невидимия фронт, командировани от специалните служби на САЩ и техните съюзници в Европа. Историята на бутафорията едва ли познава друга подобна инвазия на високо равнище в една толкова дребна и незначителна държавица като изконната българска територия на запад от Осогово и Беласица…

Как смятате? Дали имагинерната „Северна Македония“ им е толкова важна? В никакъв случай! Смисълът на този десант, с който си направиха майтап в Бундестага на Германия, е да се покаже, че има една – единствена „истина“ на този свят и тя започва от Вашингтон и финишира в Брюксел. Разбирай така – след като са решили, че Скопие им трябва за оформяне на анти-руския пъзел на Балканите, това ще се случи на всяка цена! А идиотщината „Северна Македония“ е необходима като залъгалка за арогантните гърци. Те обаче май няма да приемат и този алабализъм, след като вече са наясно, че няма да връщат онези 300 млрд. евро, чрез които тройката опитоми уж антисистемния лакей Ципрас. И забележете как на сцената в едно и също време изплуваха актуалните премиери на Гърция и Македония, близнаци на Сергей Станишев?! Дали е случайно или селекцията на Сорос излиза наяве като въшка на чело?

Увлечен в стремежа си да приглася на самодейния провинциален тарикат – социалдемократ Зоран Заев и на „ценностите“, нашенският пишман-елит трудно различава знаците и сигналите. А те са достатъчно тревожни за да бъдат подминати с лека ръка. Най-напред на хоризонта се задава косовизация, пълзяща към западните ни граници. Даваме ли си сметка, че поне половината от тези около 600 хил. положителни бюлетини на проваления референдум в Македония са на местни и придошли албанци, наричани още шиптъри? Само по време на т. нар. Косовска криза преди 20-тина години Скопие издаде над 150 хил. паспорта на „хуманитарни бежанци“ от размирната провинция на Сърбия. А при неизбежното „включване“ на Северна Македония в сателитната верига на САЩ, маскирана като ЕС, стотици хиляди сънародници на криминалните управници от Прищина ще имат право да се нанесат у нас като в бащиния. И така да реализират демографската стратегия на Велика Албания за инвазия на Балканите чрез раждаемост…

При подобно развитие България ще се окаже в ислямски капан от запад и от изток, тъй като „бежанците“ от Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан и Йордания ще продължават да навлизат през разградената ограда в Странджа. Пояснявам, че разграничавам почтените работливи и мъдри български турци, доказали своята лоялност като български граждани. Ходжите, проповядващи джихад и шериат от Пазарджик, Родопите и Делиормана, финансирани от турските секретни служби, са друга тема, която обаче е свързана и с албанската карта, разигравана от ЦРУ и Пентагона вече 3 десетилетия.

И за финал – урокът по македонски показа, че хората дори от най-дребните държавици могат да имат достойнство. Колкото и да не приемам македонската мания за „нация, език и история“, не мога да не изразя уважение към братята по вяра и кръв оттатък Осогово, Беласица и Струма, които бойкотираха със страшна сила монополистите на „цивилизацията“, като казаха на Брюксел и Вашингтон, че те не са всесилни и нямат право да ни учат как да живеем. Как така повече от четвърт век имаме Република Македония, а сега изведнъж – Северна, за кефа на Вашингтон и Брюксел?! И, между другото – в Северна Македония влиза и Пиринския край на България.

А забелязахте ли че милият Заев пусна бюлетина в училище, носещо името на Никола Вапцаров? И това, ако не е наглост, благословена от Брюксел – здраве му кажи!!! Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net