Чували ли сте онази покъртителна история за братството „Народния храм“? През 70-те години в САЩ стотици последователи на харизматичния Джими Джоунс се събрали да живея заедно, привлечени от обещанията му за равнопоставеност и справедливост. „Ще отхвърлим всичко, което пречи на хората и обществото и ще живеем щастливо“. Това е накратко философията на преподобния Джоунс, известен и наричан от всички Чичо Джим.
Чичо Джим първо прави комуна в Калифорния, САЩ, но след това мести хората си – над хиляда души в селище в Гвиана, Латинска Америка. Там, насред джунглата отново звучали неговите обещания за светло бъдеще и справедливост, права за всеки и сбъднати мечти. Една от най-характерните черти на Чичо Джим е неговата слабост към театралните изпълнения. Той непрекъснато се въплъщавал в различни роли и убеждавал последователите си да се включват в импровизираните спектакли, които най-често били силно емоционални и драматични. Самият Чичо Джим обичал да е герой-жертва, когото останалите да превъзнасят и почитат.
Когато хората започнали да се съмняват, че Чичо Джим има психични отклонения и си играе със съдбата им, той организирал последното театрално представление, като убеждава всички да изиграят самоубийство. Отровата в чашите обаче се оказала истинска. 918 трупа. Трима-четирима оцеляват по случайност. Щастивият живот и обещаната справедливост не се случват.
България не е САЩ, нито пък Гвиана и Чичо Джим не се навърта наоколо. Сигурни ли сте в това?
Друг сюжет за размисъл:
„Крахът на образованието е крахът на нацията“. Това е написано в една от аудиториите на университета Стеленбош в ЮАР. Чували ли сте нещо подобно от устата на някой политик у нас?
Преди 50 години в Станфордския университет в САЩ е проведен странен експеримент. Студенти са разпределени в две групи – затворници и надзиратели. Психологът Филип Зимбардо искал да изследва реакциите на човека в състояние на ограничена свобода, в условията на затворен живот и на влиянието на наложената необичайна социална роля върху поведението.
Двете групи доскорошни колеги и приятели се оказват в мазето на университета, където е имитирана затворническа обстановка.
И започва ужасът. Още на следващия ден няколко „затворници“ организират бунт срещу несправедливите ограничения, наложени от надзирателите. Те на свой ред започнали да се подиграват на затворниците, да издевателстват над тях. За да си осигури привилегии, един от бунтарите се съгласява да стане „доносник“.
На петия ден „надзирателите“ строяват „затворниците“ с нахлузени торби на главите, спънати със синджири, за да ги водят групово на тоалетна… Удрят ги и ги обиждат грубо. Някои от жертвите обявяват гладна стачка.
Експериментът е прекратен 9 дни преди срока, защото положението излязло от контрол.
Приятели един срещу друг, поразени от чувството за несправедливост и други – от чувството за превъзходство и недосегаемост
Не ви ли е познато?
Стокхолмски синдром. Става дума за психологически феномен, при който жертвата (заложник) се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него. Понякога до степен да го защитава и да се идентифицира с него. Тези чувства са ирационални и трудно обясними, като се има предвид намеренията на похитителите спрямо жертвите – нерядко абсолютно крайни.
И още една история с поуки. Учените дълги години изследват явлението „масово самоубийство на китове“, но без резултат. През 2005 г. се ражда хипотеза, наречена „болен лидер“: ако доминантния член на групата загуби ориентация или заболее, той може да стане причина за смъртта на стотици невинни свои последователи. Така учените успяват да разгадаят тъжното явление. Морските бозайници имат ехолокационни апарати, чрез които се ориентират. Ако на водача му се увреди апарата, той губи ориентир и се насочва към смъртоносните плитчини. Тогава се задейства груповия рефлекс и въпреки че всеки от китовете си има свой ехолокатор, те тръгват сляпо след водача си и… следва трагедията.
Така става, защото китовете следват своя водач до последно, смята д-р Карън Ивенс от университета в Тасмания. Андрю Браунлоу от Шотландия на свой ред открил, че водачът, макар и напълно объркан и загубил ориентация, умишлено води своите към гибел. Защото не му стигат силите да остане в дълбочините, където е благоприятната среда…
Много неща са казани и изписани за народопсихологията на българите. За много от тях се спори дали са верни или не, но темата за свободолюбието рядко се повдига.
Преди много, много години на бойна галера гребците-роби се разбунтували. На съседния кораб настъпило вълнение: „Какво правят тези, полудели ли са? Виж, виж, нападат надзирателя! Ужас! Бедният, целият е в кръв… О, Боже, извеждат капитана! Но това е саботаж! Бунт, преврат!… Венецианците са им платили! Май боцманът е водач на бунта!… Беззаконие! Идиоти, кой ще ви храни сега?! Господи, благодарим ти, че на нашата галера няма размирици! Преплавали сме пет морета! Сили не ни останаха, но капитанът ни води напред! А, ето и паниците с чорбица пристигат… Ура за капитана!
Било отдавна… А днес? В България?
Днес е ден за размисъл. А утре – избори. Ами помислете тогава. Чичо Джим вече 12-та година все така ви обещава щастлив живот и розово бъдеще, докато аранжира чекмеджетата си с откраднатите от вас пачки и кюлчета, капитаните му ви дават паница с чорбица, а имате, макар и минимален, шанс да попаднете в групата на надзирателите. Но какво има в чашата, която ви поднася Борисов – знаете ли? Skandalno.net
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Народът вижда и не сляп кой го води към гибел,но 30 г резултатите се фалшифицират от едни и същи хора,които и сега ще броят бюлетините!За да няма лъжи трябва паралелно преброяване от БСП на всеки 2 часа иначе този изрод пак ще излъже.А и в крайна сметка какво дремят членовете на БСП по комисиите – очите им трябва да са отворени на десет,а не само да си дочакат тлъстия вече хонорар! Друг вариант няма.Още с преброяването на бюлетините по секциите в цяла България данните до един час трябва да са в централата на БСП.
Много добра статия. Бяхме позабравили случая с „чичо Джим“ но този идиотизъм, който се наблюдава у нас май е в световен мащаб.какво да се учудваме, че един АБСОЛЮТЕН ПРИМИТИВ, ЕДИН ИЛЕТРАТ, както го определи Тони Филипов, продължава да е фокус на всевъзможни коментари, на кретенски надежди и на още по дебилна благодарност. Тоя Шебек ще остане в историята ни като най-мазното, най-гнусното петно.А в световен мащаб вървим със затворени очи кън ядрено самоунищожение, дрогирани даже с възможно най-плитките лъжи за демокрация, граждански права и какво ли не. И начело на този луд път са тези, в чиято история са записани най-много войни и прочутите две ядрени бомби изгорили за секунди хиляди невинни човеци.