Сиймур Хърш: Тайната история на американско-норвежките секретни операции от Войната във Виетнам до Взривяването на „Северен поток“

Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com

Защо Норвегия? Защо по-голямата част от тайното планиране и обучение по операцията за взривяването на „Северен поток“ се проведе в Норвегия. И защо бяха привлечени към този американски терористичен акт професионални моряци и техници от норвежкия флот? (Решението да бъдат унищожени тръбопроводите „Северен поток“ е на администрацията на Байдън, както разкрих в последното си разследване).

Простият отговор е, че норвежкият флот има дълга и мътна история на сътрудничество с американското разузнаване. Преди пет месеца тази екипна работа – за която все още знаем съвсем малко – получи за задача да унищожи двете газови тръби под Балтийско море, по заповед на президента Байдън. Този терористичен акт предизвика международни последствия, чиито горчиви плодове светът тепърва ще бере. А преди шейсет години, както сочи историята от този период, малка група норвежки моряци е замесена в президентска измама, която води до преждевременна и кървава повратна точка във Виетнамската война.

След Втората световна война, крайно предпазливата Норвегия инвестира маса пари в строежа на големи тежковъоръжени бойни кораби, за да брани своето атлантическо крайбрежие, простиращо се на 1 400 мили. Тези морски съдове са далеч по-ефективни от прочутите американски РТ кораби, прославени в много следвоенни филми. Тези кораби са известни като “клас мръсни” заради мощните им огнестрелни способности и няколко от тях са продадени на американския флот. Според норвежки доклад, до 1964 г. най-малко двама норвежки моряци са признали за участието си в ръководени от ЦРУ нелегални атаки по северното виетнамско крайбрежие.

Според никога непотвърдени доклади въпросните продадени на САЩ норвежки кораби са били обслужвани от норвежки офицери и екипажи. Това, за което няма никакъв спор е, че американската цел е да окаже натиск на ръководството на Северен Виетнам, за да намали подкрепата си за анти-американските партизани в Южен Виетнам. Стратегията обаче не проработва.

По онова време нищо от това не е известно на американската общественост. А норвежците ще запазят тайната в продължение на десетилетия. Смъртоносната игра на ЦРУ на котка и мишка води до неуспешна атака на 12 август 1964 г., при която три северновиетнамски артилерийски кораба атакуват два американски разрушителя – USS Maddox и USS Turner Joy – на голям оспорван между Северен и Южен Виетнам воден участък, известен като Тонкинския залив.

Два дни по-късно, докато разрушителите все още са незасегнати, командирът на Maddox се свързва с началниците си и съобщава, че е под торпедна атака. Оказва се, че тревогата е фалшива и скоро той оттегля рапорта си. Но американските дешифровчици – под натиска на секретаря по отбраната Робърт Макнамара, който от своя страна изпълнява волята на президента Линдън Джонсън – се „разсейват“ и прикриват, че тревогата е отменена като неоснователна. Макнамара игнорира втория сигнал за отмяна на тревогата и Джонсън казва пред американската общественост, че има доказателства, че Северен Виетнам е нападнал американски разрушители. Джонсън и Макнамара са намерили начин да вкарат Северен Виетнам във война.

Предаваната по националната телевизия реч на Джонсън на 4 август 1964 г. е смразяваща със своята измамност, особено когато човек знае какво Белият дом вече е бил планирал да се случи.

Вижте обръщението на Линдън Джонсън във връзка с инцидента в залива Тонкин, предавано по телевизията:

„Този нов акт на агресия“, казва президентът Джонсън „се е прицелил директно в нашите сили и отново припомня на всички нас в Съединените щати значението на борбата за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Към агресията чрез терор на мирните селяни в Южен Виетнам сега се добавя и явна агресия на комунистите от Севера в открито море срещу Съединените американски щати.“

ВИЖ ВИДЕОТО:

Общественият гняв се отприщва и Джонсън оторизира първата американска бомбардировка срещу Северен Виетнам. Няколко дни по-късно Конгресът приема резолюция за Тонкинския залив със само два гласа „против“, давайки на президента правото да разположи американски войски и да използва военна сила в Южен Виетнам по всякакъв, избран от него начин. И това продължава в течение на следващите единайсет години, а смъртта на 58 000 американци и милиони виетнамци тепърва предстои.

Норвежкият флот, като лоялен съюзник на САЩ в Студената война, остава ням, и през следващите няколко години, според норвежки доклади, продава още осемнадесет от техните патрулни кораби „клас мръсни“ на американския флот. Шест са унищожени в сражения.

През 2001 г. Робърт Ханьок, историк в Агенцията за национална сигурност, публикува “Skunks, Bogies, Silent Hounds and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2-4 August 1964” – окончателно изследва събитията в залива, включително манипулацията на дешифриращото разузнаване. Той разкрива, че 90 процента от съответните прихващания на сигнали, включително тези от Северен Виетнам, не са били включени в окончателните доклади на Агенцията по национална сигурност на САЩ за случката и по този начин не са били предоставени и на конгресните комисии, които след това са разследвали злоупотребата, което довежда до вкарването на Америка и с двата крака в блатото на Виетнамската война.

Това е публичното досие в сегашния му вид. Но, както научих от източник от средите на американското разузнаване, има много повече от това. Първата партида норвежки патрулни кораби, предназначени за необявената война на ЦРУ срещу Северен Виетнам, всъщност е наброявала шест. Те акостират в началото на 1964 г. във Виетнамската военноморска база Дананг, на 85 мили южно от границата между Северен и Южен Виетнам. Корабите имат норвежки екипажи и норвежки морски офицери за капитани. Обявената им мисия е, че ще учат американски и южновиетнамски моряци как да оперират с корабите.

В действителност въпросните кораби извършват дълга серия от атаки, ръководени от ЦРУ, срещу брегови цели в Северен Виетнам. Тайната операция е контролирана от съвместен комитет на началник щабовете във Вашингтон, а не от американското командване в столицата на Южен Виетнам – Сайгон, което по онова време е водено от армейски генерал Уилям Уестморленд. Тази промяна се оценява като съществена, защото има и друг аспект на необявената война срещу Северен Виетнам, която се смята за свещена. Американските военноморски тюлени са натоварени с мисия и имат високоприоритетен списък с много агресивни цели, включващи тежко защитавани радарни обекти в Северен Виетнам.

Източник: seymourhersh.substack.com

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. “Умните хора звучат като луди за простите.”
    Юлий Цезар

    “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да не го стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.”

    Матей 7:6

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *