Много анализатори пишат, че САЩ вече фактически са във Втората си Гражданска война. А 4 от всеки 5 американци смятат, че страната им се разпада.

Изводът е, че САЩ са в „гражданска война и се разпадат“. Ако тези усещания на американския народ се окажат верни, това ще е събитието на ХХІ век, а и след него.

Да се опитаме да разгледаме този процес в няколко сечения:

Изборите на 3 ноември 2020 г. показаха първото сечение – републикански щати /червени/, срещу демократични щати /сини/.

Сините щати държат парите, а червените държат храната и горивата.

Така е било в историята, така е и днес, т.е. САЩ са се разпаднали още преди да се съединят.

Кои са червените щати – републиканските: Тексас, Алабама, Арканзас, Аляска, Аризона, Индиана, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мисисипи, Мисури, Монтана, Небраска, Оклахома, Южна Каролина, Южна Дакота, Тенеси, Юта, Западна Вирджиния.

Кои са сините щати – на демократите: Калифорния, Колорадо, Кънектикът, Делауеър, Хавай, Илинойс, Мейн, Невада, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Северна Каролина, Орегон, Род Айлънд, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон.

Недекларирани /според изборите/ са: Флорида, Джорджия, Айдахо, Айова, Мериленд, Масачузестс, Мичиган, Минесота, Ню Хемпшир, Северна Дакота, Охайо, Пенсилвания, Уисконсин, Уайоминг.

Териториите са: Гуам, Вирджински острови в САЩ и Пуерто Рико.

Простият анализ показва, че сините щати /демократите/ държат финансите (парите), докато червените щати /републиканците/ държат по-голямата част от храната и горивата, т.е. няма как да се стигне до нова страшна и кървава гражданска война. Защото тя ще завърши още преди да е избухнала. Ето защо:

Още при първите искри на мащабен граждански конфликт, Червените щати просто ще спрат да продават храна и гориво на сините щати и ще изчакат няколко седмици.

Сините щати имат по-малко от една седмица хранителни запаси в супермаркетите /3 дни/ и в складовете /от 1 седмица до 10 дни/. Тези сини щати имат само 45 дни резервен бензин, дизелово гориво и отоплително гориво за домовете.

След като червените щати спрат да продават на сините щати, всичко, което трябва да направят, е да изчакат.

В рамките на буквално дни в магазините за храна на сините щати ще се извият километрични опашки.

До края на първата седмица опашките ще стават по-дълги и хората ще започват да гладуват. В големите градове ще започнат да избухват гладни бунтове.

Местните служители ще са безпомощни да спрат безредиците. Местната полиция ще бъде смазана – ако изобщо се появи на работа, защото полицаите ще са по домовете си в опит да защитят собствените си семейства от разпространяващото се като вирус насилие.

С началото на втората седмица гладните от градовете ще започнат да формират групи за грабеж и ще се отправят към предградията, за да откраднат каквото могат. Но предградията са въоръжени и стрелбата вероятно ще започне веднага. Тъй като насилието ще се разпространява, шофьорите на камиони, чиито превозни средства ще бъдат разграбени, ще спрат доставките в градовете и в целите сини щати.

До края на втората седмица сините щати ще започнат да се рушат от липсата на хранителни продоволствия и от размириците.

През третата седмица пречиствателните станции за вода ще започнат да се изчерпват от хлор или озонови химикали за третиране на питейната вода. Болниците ще спрат работа. Бензиностанциите ще останат без гориво.

В седмица № 4 сините щати ще бъдат в пълен граждански колапс, като в Ню Орлиънс на десетия ден след урагана Катрина – пълна анархия.

И точно в този момент червените щати могат да поискат сините щати да се предадат и капитулират, но сините щати няма да се предадат.

Петата седмица ще започне с разпространена смърт от глад и с грабежи. Жените ще предлагат секс за консерва с храна.

До шестата седмица сините щати вече няма да са точно щати, а африкански гета по време на гражданска война. Политическата класа ще спасява собствените си задници и няма да се занимава с функционирането на инфраструктурата.

В този момент червените щати могат да изпратят своите милиции или дори националната си гвардия, за да завладеят сините щати и да заместят правителството на синята държава.

Всичко, което е останало от населението на сините щати, с радост ще се предаде, за да получи храна, прясна вода и мир.

Но и червените щати ще имат проблеми. Предимно финансови. Ако не продават на сините щати, парите им ще намалеят.

Но населението в червените щати има много храна и оръжия, за да се предпази. И ще се справят. Трябва само да изчакат.

Така че Втора Гражданска война би била самоубийство за демократите.

В така наречената „диванна аналитика“ на САЩ се появиха термини като „националисти“ и „глобалисти“ или „индустриалци“ и „финансистки“.

Смята се, че Тръмп и някои от републиканците са индустриалци /националисти/, докато Клинтън /Обама/, Хилари, Байдън и демократите като цяло са финансисти /глобалисти/.

Но тук се правят сериозни грешки, противопоставяйки някакви измислени характеристики, действия и цели на тези групи. Ето някои от тях.

Отношение към индустрията:

Каква е основната разлика в подхода на „националистите“ и на „глобалистите“? В първия случай си имаме работа с мечтата да се върне Америка в „добрите стари времена“.

Във втория случай е прагматичното разбиране, че в условията на неограничен печат на долари, промишлеността в щатите винаги ще бъде обективно нерентабилна. И е възможно само увеличаване на степента на паразитиране на обществото. Истината е, че промишлеността ще продължи да бяга от страната, независимо кой е президент. В САЩ отдавна няма „чисти капиталисти / индустриалци“. Мениджърите на индустриалните компании, дори ако подкрепят декларациите за реиндустриализация на САЩ, на практика извеждат производството в Китай, Мексико и други страни с редки изключения, свързани с военно-промишления им комплекс.

Декларациите за „Да направим Америка отново велика“ са необходими главно за борбата за преразпределение на получените колониални данъци.

По този въпрос няма неразрешими противоречия, между „националисти“ и „глобалисти“.

„Глобалистите“ също обичат да говорят за реиндустриализацията на САЩ чрез шестата технологична система, зелената енергия и роботизацията на производството. А „националистите“ също обичат да изнасят производството извън САЩ. На практика няма разлика в отношението към промишлеността между тези групи, т.е. и двете говорят за реиндустриализация, но правят деиндустриализация на САЩ.

Връзката с долара:

Връзката с долара, разбира се, е различна за тези две групи, но не е това, за което пишат повечето анализатори.

„Националистите“ – републиканци се интересуват от някакво постепенно обезценяване на долара, защото им позволява да преразпределят част от колониалните данъци в своя полза.

„Глобалистите“- демократи пък се интересуват от някакво постепенно увеличаване на курса на долара, защото това, от своя страна, преразпределя част от дохода в тяхна посока и полза.

Но нито една от двете страни няма да убие долара заради Америка, или да убие Америка заради долара. И двете се нуждаят от Америка и от долара за да оцелеят. И те ще предпочетат да се обединят, като вместо това убият някой друг.

Източникът на американското съществуване:

На пръв поглед източникът за съществуване на индустриалците са добиваните ресурси и производство в щатите.

Всъщност не е съвсем така:

източникът на поминъка за военно-промишления комплекс е бюджетът;
източникът на съществуване за шистовия нефт е пазарът на акции и рисковото кредитиране;
източник на съществуване на строителната индустрия е ипотеката;
източникът за препитание на автомобилната индустрия са автосервизите и лизингът;
хронично дефицитният бюджет и финансовата сфера са преди всичко „заслуга“ на печатницата с последваща размяна на „долари“ срещу реални външни ресурси.

Това води до критична взаимозависимост на „индустриалците“ и „финансистите“. „Индустриалците на САЩ се нуждаят от постоянен приток на колониални данъци от глобализирания свят. Прослойката, която осигурява функционирането на този поток са финансистите. Те паразитират върху това, но това е неизбежен момент.

Получава се симбиоза на два паразита, които могат да съществуват само заедно и само докато е възможно да се източват ресурсите от колонизирания свят към метрополията САЩ.

Разбира се, между индустрията и финансите има борба. Но това не е борба за взаимно унищожение, а борба за по-голям /по-малък/ дял от получените колониални данъци и начините за тяхното преразпределение в страната, т.е. никаква гражданска война не може да има и на тази база.

Заради това голяма глупост са твърденията относно намеренията на Тръмп да „унищожи“ финансистите, или намеренията на групата Клинтън-Хилъри-Байдън да унищожат националистическите индустриалци-републиканци. Хората, които наистина имат властта и влиянието в САЩ и върху света не разсъждават по такъв „революционен“ начин. Те отлично разбират необходимостта от съжителство и преговори. И самото избиране на Байдън свидетелства за факта, че „индустриалците“ и „финансистите“ за пореден път са се споразумели за един вид компромис и за принципите на подялбата на колониалния данък. И единствената сила, която може и ще унищожи САЩ е „дълбоката държава“, в момента, в който федерацията САЩ вече няма да й е необходима.

В един момент, когато системната криза в страната и външните конкуренти на САЩ съвсем омаломощят Задокеанската държава, входящият външен поток от ресурси ще е критично намален и ще бъде фундаментално невъзможно да се дели между финансисти и индустриалци, наистина може да започне безкомпромисна борба между тях. Но този момент все още не е настъпил.

Отношението към САЩ.

Колосална грешка е от името „глобалисти“ да се прави изводът, че те по някакъв начин могат да съществуват без САЩ. Те са глобалисти не защото съществуват във вакуума на глобалния свят, а защото паразитират в процеса на прехвърляне на ресурсите от глобалния свят към САЩ. За тях е критично важно както наличието на контролирани ресурси, така и наличието на контролирана Америка, която консумира 40% от световния ресурс.

От друга страна националистическите „индустриалци“ по принцип не могат да съществуват извън територията на САЩ и следователно дори не могат да мислят за каквито и да било действия, водещи до унищожаването им. По същия начин глобалистите не могат да съществуват без САЩ и без американските индустриалци-националисти.

Следователно и за едните, и за другите първа и основна задача е да запазят САЩ във форма, най-близка до сегашната.

Каква беше опасността от Тръмп за САЩ?

Почти никаква. Защо тогава не му позволиха втори мандат? Съвсем не защото сериозно застрашаваше интересите на „глобалистите“. Както показа 2020 г., когато Тръмп на 100 % се включи в програмата на глобалистите и работеше през цялата година според тяхната методология, сечението вървеше по друга линия – на вътрешен конфликт в американската върхушка.

Заради това може ли да се каже, че Втората гражданска война в САЩ вече беше спечелена от глобалистите, т.е. демократите? Би могло. Просто погледнете бляскавите снимки на говорителя на Камерата Нанси Пелоси (Калифорния), която преглежда строя на Националната гвардия вътре в Капитолия. По-скоро изглежда като лидер на печелившата фракция и се наслаждава на триумфа.

Гласувайки за импийчмънт на президента Доналд Тръмп само седмица преди края на мандата му, демократите се позоваха на езика, използван за обявяване извън закона на победените конфедерати през 1865 г. и че на тези, които са участвали във „въстание“ и „бунт“ трябва да бъде забранено публичната служба завинаги.

Но вместо на физическите бойни полета, този конфликт се разигра във виртуалното пространство. По-скоро това беше битка за сърцата и умовете, поредица от психологически операции, които се разиграха по медиите. Може би „битка от пето поколение“ (5G), където целта е да се победи врагът, преди да е взел пистолета.

По този начин САЩ получават онази „демокрация“, която насаждат от десетилетия в чужбина с цветни революции и преврати и с пълен контрол над медиите. За инженерите на тази нова „цветна революция“ беше много лесно да прекършат и пренасочат „народната сила“.

На хартия САЩ остават конституционна република. Но републиката беше заменена от „демокрация“.

Но, както писахме, „демокрацията е строй, „който позволява на няколко мизерници да управляват тълпа от идиоти“.

Това е истинското сечение на неизбежната гражданска война в САЩ – народът срещу „демокрацията“. Тя едва сега започва.

Трябва да се унищожи системата, в която 655 души имат 40 трилиона долара богатство, а над 200 милиона американци имат такъв доход, че не могат да покрият извънреден разход от 1000 долара.

И накрая може би най-важното сечение – социалното, т.е. класовото.

За да разберем по-добре ситуацията, нека разгледаме данните, публикувани от Министерството на финансите на САЩ на 10 декември 2020 г. Те показват, че САЩ са похарчили 6,5 трилиона долара през фискалната 2020 г., приключваща на 30 септември, но са могли да направят това само като са взели назаем 3,1 трилиона долара.

Дефицитът за октомври, първият месец на фискалната 2021 г., се е увеличил със 111% на годишна база до 284 милиарда долара.

Като цяло, отчитайки от десетилетия фискалния и търговски дефицит, както и нефинансирани пенсионни задължения, САЩ имат дълг над 200 трилиона долара или над 20 пъти БВП ако не се брои финансирания от дълга БВП.

Така че, ако американците печелят 10 000 долара годишно, но харчат 20 000 долара годишно благодарение на кредитната си карта, и имат над 200 000 долара дълг, за да платят дълга си ще трябва да похарчат целия си реален доход за следващите 20 години (и междувременно да умрат от глад).

Нито Тръмп, нито Байдън, нито който и да е друг могат да се справят с този проблем. Американските войски по света ще останат без пари, американците ще претърпят катастрофална загуба на доходи и стандарт на живот.

Ситуацията вече е толкова ужасяваща, че над 50 милиона американци нямат адекватен достъп до храна. COVID-19-фалшификацията пък създаде ситуация, при която 50 милиона американци са на ръба на глада и почти 50% от американския малък бизнес е на ръба на фалита.

Това означава, че паразитната управляваща класа става все по-богата и по-богата, докато всички останали стават все по-бедни и по-бедни.

Това е системната ядрена бомба, заложена още преди 200 години в основите на САЩ и която няма начин да не изгърми в нова гражданска война. Която, както казахме, ще приключи за месец.

Четири дни след изборите една жена, която се нарича OHMama, публикува „Свърших“ на уебсайта на Burning Platform. Това беше най-четената статия на сайта за 2020 г. Много други уебсайтове я публикуваха. Това беше суров и експлозивен гняв. OHMama очевидно беше на края на „въжето си“.

В заключителния абзац беше написано:

„Възпитана съм да бъда дама и дамите не псуват, но прецакайте тези кучи синове по дяволите за това, което са направили с мен, и моята страна. Всичко, което американците някога сме искали, е малко парче земя, за да създадем семейство, работа за плащане на сметките и поне някаква илюзия за свобода. Но дори това беше твърде много за тези човешки паразити. Те искат всичко, ум, тяло и душа. По дяволите. По дяволите всички.“

OHMama даде глас на онова, което е под повърхността на САЩ – ужасно отвращение, едва сдържана ярост и страх от това, което предстои. Skandalno.net

Красимир Иванджийски, Skandalno.net