Стария съветски виц за подводница насред степите на Украйна се претвори на практика онзи ден. На фона на очевидно неуспешното контранастъпление и безсмислената гибел на хиляди украински войници и техника под Херсон и още по-неуспешния им десант, с който се опитаха да превземат Запорожката атомна електроцентрала, Вашингтон спешно трябваше да измисли нещо – да промени губещата си военна стратегия.

“Защо не опитаме да влезем в Русия от другия й край?”, замислиха се американските стратези, гледайки картата на Руската федерация. Русия, както знаете, е голяма. Краят й е далеч – чак при Тихия океан. Седем и половина хиляди километра разделят Донецк от Курилските острови и Камчатка. Девет часови зони са това. Но кога такива дреболии са пречели на нашите американски партньори? Американските военни анализатори напълно сериозно вече обсъждат дали да отворят втори украински фронт срещу Русия откъм нейния Далечен изток.

„Западът подценява руската военноморска мощ“, изплака бившият помощник-секретар на ВМС на САЩ, пенсионираният морски офицер Сет Кропси. Но Русия непрекъснато модернизира своя флот, укрепва своите бази, включително тези в Охотско море. Тя, тревожи се Кропси, „вече е напълно способна да окаже натиск върху американската коалиция в Индийския и Тихия океан“.

Обширна статия на военния анализатор е публикувана в интернет ресурса “Ейжа Таймс”, регистриран в Хонконг. Кропси отбелязва загрижеността си, че в украинския конфликт руският флот е „претърпял по-малко бойни жертви от останалите руски военни сили“ и предлага САЩ да коригират тази висша несправедливост, като преминат към конфронтация с Русия в Тихия океан.

Организирането на заплахи за руския флот в Далечния изток ще цели да затрудни допълнително Русия в провежданата от нея специална операция в Украйна. Логиката е следната: след като украинските сили са на изчерпване, нека притиснем Русия в Тихоокеанския регион, може би ще излезе нещо.

Ясно е, че Украйна няма нищо общо с този американски план. Истинският проблем на янките е, че със специалната си операция Русия провали плановете на Вашингтон за мащабна провокация и натиск срещу икономическия му конкурент Китай. Преди година американският естаблишмънт открито обсъждаше плановете си за „сдържане“ на Русия и Китай. „Ще води ли Америка война на два фронта?“ тогава експертната общност анализира тази хипотеза и единодушният й отговор беше: „Не, няма да се получи“.

Тогава янките измислиха многоходова комбинация. Е, не чак многоходова – по-скоро само от две стъпки – за спасяване на американската хегемония. Първо, американците отприщват военен конфликт с Русия чрез ръцете на своите подчинени украинци. Русия бързо губи конфликта, плаща на янките и се разкайва. Във втория ход американците настройват своите тайвански подчинени срещу Китай. Пекин също губи, плаща си като поп и се разкайва. Вашингтон пирува, васалите му в Европа и Азия, смразени от ужас, го гледат в устата като послушни болонки, победените сили Русия и Китай носят на имперския световен център Вашингтон пари, слава, петрол, газ, полупроводници и поставят в краката му на купчина ядрените си оръжия, така че никой никога да не посмее да посегне на блестящия град на хълма.

Но нещата не се развиха според този американски план. До лятото янките разбраха, че многоходовата им комбинация не работи. Русия не може да бъде победена, въпреки че в Украйна НАТО и целия „Солидарен Запад“ стоварват всичките си оръжия. Да се премине ли към втората част от плана, да се започне ли военна конфронтация с Китай в тази ситуация? Изглежда лудо, разбира се, но какво да се прави?

„Скептиците грешат: Съединените щати могат да се изправят едновременно срещу Китай и Русия“, написа „Вашингтон пост“, който с това твърдение рязко промени редакционната си политика на 180 градуса. Многоходовата комбинация се сведе само до първата стъпка. „Въпреки дълбокия скептицизъм на американците относно чуждестранните намеси“, отбелязва вестникът, САЩ ще се изправят едновременно срещу двете най-големи ядрени сили днес и ще ги победят“.

Стратегията на Белият дом, разбира се, е в типичния за янките каубойски стил -смесица от слабоумие и смелост. Би било много по-лесно за янките, ако имаше някакви противоречия между противниците им Русия и Китай. Тогава може би биха могли да се възползват от тях. Но Русия и Китай са в пика на най-добрите си отношения и връзки в цялото съвместно съществуване на двете държави. И приятелството им не се изразява само в плътни търговски и политически взаимодействия, но и в редовни съвместни военни учения, включително в такива потенциално горещи точки като Японско море.

Няма нужда да говорим за общия военен потенциал на Китай и Русия. Особено като се има предвид, че нашите ресурси и военни и космически технологии, плюс китайското промишлено производство ни позволяват да попълваме военния си ресурс почти до безкрай – нещо, което изобщо не може да се каже за НАТО.

„Мащабната модернизация на двете армии постепенно анулира предимството на Съединените щати“, оплакват се американски военни анализатори, добавяйки, че „въпреки че официален съюз между тях е малко вероятен, Пекин и Москва са обединени от общи интереси в сигурността, енергийни и икономически връзки, както и от дългогодишното си общо отвращение към водения от САЩ международен ред, основан на правила“. Прави сте, момчета, особено за отвращението.

„Русия и Китай вече спечелиха надпреварата в ядрените оръжия срещу Съединените щати“, констатира друг американски експерт, прецизно описвайки и отчитайки броя и качеството на бойните ядрени глави на трите страни.

От военна гледна точка главите ни не побират глобалната авантюра на Вашингтон. Как изобщо е възможно американската армия и флот да се разпъват буквално по целия свят, от Филаделфия до Босфора и от Черно море до Тайван? В тази тяхна разчекната поза американските въоръжени сили силно наподобяват кравата в самолет от безсмъртния филм на Рогожкин „Особености на националния лов“?

Но рупорът на американския естаблишмънт “Вашингтон пост” не се интересува от такива подробности. Те си имат собствена реалност. Знаете ли как аргументират идеята си за войната на САЩ на два фронта? Е, САЩ вече демонстрираха силата си пред Китай и Русия. Напук на Русия приеха Финландия и Швеция в НАТО. Напук на Китай, те изпратиха мумията Нанси Пелоси в Тайван. Това е чиста победа, не е ли ясно?

Шегата настрана, но след тази информационна артилерийска подготовка американските „ястреби” са напълно способни да спретнат и на дело поредната си провокация – този път в нашия Далечен изток. Помним историята. По време на Кримската война британски и френски военни кораби също активно обикалят Петропавловск в Камчатка. За този забравен епизод от военните действия има едно прекрасно стихотворение на Константин Симонов, наречено „Лейтенант“. В същото време един от Курилските острови е завладян от британците, които го държат под свой контрол няколко месеца. Идеята да воюват срещу Русия едновременно на няколко фронта сега пак чегърта мозъчетата на нашите партньори.

Какво ни очаква днес в Далечния изток? Първо – нова агресивна фаза на западната информационна война. Англосаксонските медии ще излъчват лавина от лъжи, че Русия нахлува някъде в тихоокеанския регион, заплашва нещо там и като цяло се държи лошо. Този гърмящ хор ще съпътства всички военни учения на нашия и китайския флот в наши териториални води. Информационната подкрепа на американските диверсии и провокации ще протече в обичайния си дух с фундаменталното им заключение, че: „За всичко е виновна Русия“.

На втория етап от операцията им американците ще навлязат в Тайванския проток, ще провокират китайските си другари и ще активират своите тайвански протежета. Държавният департамент наскоро одобри доставката на американски оръжия за Тайван. Сумата на сделката е повече от милиард долара. Освен това има американски радари. Плюс партизани. Всичко е готово за запалване на нова гореща точка.

И накрая, американците могат да организират мащабни учения в непосредствена близост до нашите граници. Същият Сет Кропси вече е нарисувал цял план. Като начало би било добре да организират в Охотско море, недалеч от базите на нашите подводници, оборудвани с ядрено оръжие, мащабни учения за борба с подводници с участието на американски и японски военни кораби.

И не само това, „В тези учения Вашингтон може дори да използва една от своите експедиционни ударни групи, които да симулират десант срещу руските позиции на о-в Сахалин и Курилските острови“, продължава Кропси: „Така че САЩ ще демонстрират способността си да оказват натиск върху руснаците”. „Това ще принуди Русия да изпрати военни сили в Далечния изток, което ще намали руския военен натиск срещу Украйна”, убеден е той.

Изобщо американските военни трябва спешно да отворят втори украински фронт – за предпочитане по-близо до Тайван, за да не се занимават два пъти, както се казва. Но няма съмнение, че и там ще загубят също толкова жалко и некадърно, колкото и на първия фронт.

Автор: Виктория Никифорова