Преди 2 месеца, когато в много американски градове стотици хиляди се събираха пред сградите на губернаторствата, за да протестират срещу нарушенията на човешките им права, причинени от заповедта да си стоят у дома, защитниците на карантината реагираха с лицемерно набожно възмущение. Нарекоха протестиращите „ковидиоти“, неспособни да оценят необходимостта от тази силова полицейска мярка. Медиите и защитниците на карантината в социалните мрежи, които обикновено са привърженици и на Демократическата партия, неспирно виеха и пустосваха как тия протести ще предизвикат нови коронавирусни огнища. Появиха се и мед. сестри, които с престорено угрижени лица „най-компетентно“ обясняваха, че протестите срещу изолационните мерки са шамар за „медиците от първа линия“, които денонощно се борят със заболяването. А една политическа карикатура, публикувана в рупора на демократите „Вашингтон пост“, изобрази медицинска сестра от спешно отделение, която казва на протестиращите срещу коронавирусните мерки: „Ще се видим скоро“.

Цялата тая пропагандна аларма вървя до избухването на първите антирасистки протести, чиито участници се събират на далеч по-многолюдни групи. С тази разлика, че срещу новите протестиращи няма критика, няма и помен от оная нравоучителна надменност на медиите и карантинните сектанти в социалните медии. Да, все още тук-там някой изразява безпокойство, че протестите и размириците от последните дни може да разпространят заболяването. Тонът обаче е много по-мек, почти безкритичен. Опасенията от разпространението на Covid-19 през последната седмица се изчерпват със следното послание към протестиращите: „Ако сте участник в протест срещу расизма и управлението на Тръмп, а на нас и през ум не би ни минало да ви кажем да не протестирате, моля спазвайте някакви мерки за намаляване на риска от заразяване“.

И тия съвети се поднасят с изключително любезен тон и почтително към протестиращите. Политици от Демократическата партия, като Камала Харис, дори се присъединиха към протестиращите на улицата. Днес виждаме Харис да прави точно това, за което само допреди 6 седмици назидаваше другите да не правят – да не се събират на протести, за да не разнасят коронавирусната зараза. Къде се скриха медицинските сестри, които осъждаха предните протести и ги квалифицираха като „шамар за благородните им усилия да спасяват животи“? Къде са Ковид-сектантите в социалните мрежи фейсбук и туитър… да ни повтарят до безсъзнание, че „стоенето близо до друг човек без маска, е същото като да извършиш убийство? В момента е трудно да ги намери човек.

Тези, които подкрепят сегашните „анти-расистки“ бунтове, но бяха върло против анти-карантинните протести от миналия месец, се оправдават, че нещата не били съпоставими. До един и като папагали повтарят: „Сега протестираме срещу убиването на хора по улиците, докато ония, предишните, протестираха да добият правото да ходят на фризьор.“

Реалността обаче е напълно различна:

Повечето противници на въведената Ковид-карантина са наясно, че убива не вирусът, а самата карантина. Предизвиканата от нея социална изолация води до тежки прояви на насилие над деца, до повече самоубийства и до повече починали от свръхдоза наркотици. Именно карантината доведе до това много хора да откажат лечение на друго свое заболяване в болница от страх да не се заразят… и част от тези хора си умряха у дома. Но се отказаха не само от страх , а и защото карантинните укази временно забраниха много от жизненоважните медицински процедури.

Карантината превърна десетки милиони американци в безработни и много повече лиши от социалната подкрепа, която им дават семейството и общността. Извънредните мерки увеличиха полицейското насилие и тормоза над невинни хора, които бяха разпнати като грешници за това, че са излезли от домовете си в отчаян опит да припечелят някой и друг долар за хляб.

Защитниците на карантината (по дефиниция- фенове на Демократическата партия) обаче яростно пропагандираха, че всички тези жертви си струват и настояха техните идеологически противници да млъкнат и „#дасистоятвкъщи“.

Карантина за теб, но не и за мен

В контекста на днешната лавина от анти-расистки бунтове обаче, същите тия довчерашни ревностни защитници на пандемичните мерки, сега се обърнаха на 180 градуса и вече яростно защитават тезата, че карантината и социалното дистанциране имат само пожелателен характер.

Конфликтът между привърженици и противници на карантината в САЩ е ярко политизиран. Прави силно впечатление, че най-въодушевените поддръжници на Ковид-карантината са привържениците и активистите на Демократическата партия.

И точно затова нещата станаха толкова интересни. Феновете на демократите скочиха с дива ярост на протестите срещу карантината, понеже считаха, че на тях ходят републиканци. Сегашните анти-расистки протести обаче се подкрепят от демократите и никой от тях вече не се сеща, че трябва да се спазват епидемиологични мерки, ако изключим малкото срамежливо изразени тревоги, че протестите може да разпространят заболяването.

Този коренен обрат в нагласите на демократите по отношение на социалното дистанциране, ще даде сериозно отражение ако се стигне до нова заповед да си стоим по домовете.

Та, на какво основание оттук-насетне губернатори, кметове и полицаи ще разгонват събиранията на религиозни и други групи, щом на стотици хиляди протестъри им бе разрешено. Защо на едни групи хора се дава, а на други се отнема това основно човешко право?

Уверен съм, че политиците съвсем скоро ще измислят някакво оправдание за този парадокс. Всъщност вече един го измисли: Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио, който е демократ, директно си каза, че на хората, които протестират срещу расизма, е позволено да се събират. Тях Де Блазио ги харесва. Как стои обаче въпросът с религиозните събирания? Тях Де Блазио не ги харесва, затова за тях карантината ще продължи да важи с пълна сила.

С моралния облик на защитниците на карантината е свършено

Настоящите улични бунтове напълно сринаха доверието на американското общество в наложените мерки за принудителното социално дистанциране, макар че нещата и преди протестите вървяха натам.

В началото налагането на карантината не срещна особена съпротива, защото СЗО, всички големи медии (до една подконтролни на Демократическата партия) и партийните им бюрократи успяха да убедят и правителството, и обществото, че Ковид-19 застрашава живота на всички ни.

През май обаче стана ясно, че прогнозираните от СЗО и разни псевдоексперти апокалиптични сценарии са силно преувеличени и направо измамни, а „застрашаващата човешката цивилизация чума“ така и не се прояви. Пък и в държавите, които не наложиха карантина, като Швеция, не се случи апокалипсис.

Може ли обаче в бъдеще да ни връхлети истински вирус-убиец? Със сигурност е възможно, но нямаме причина да мислим, че Центърът за превенция и контрол на заболяванията и неговите защитници ще са по-адекватни. СЗО и хилядите му „експерти“ вече сгрешиха за маските, за смъртността, за моделите за справяне и за още куп фундаментални неща. Затова следващия път ние няма да имаме нито една причина да им вярваме. Никой повече няма да приеме насериозно клетвите им, че „този път вече положението наистина е бедствено!“

Все още обаче не сме се измъкнали от карантината. Наесен политиците и други нейни поддръжници вероятно пак ще почнат да настояват за въвеждането на нови рестриктивни закони, които да затворят хората по къщите им, които ще ги принудят да затворят фирмите си и най-общо казано – да замразят нормалното си ежедневие в името на това „с общи усилия да спрем вълната от Ковид-19“.

Слабо вероятно е обаче обществеността пак да се върже на същата измама. Поне не и в същата степен. Реакцията на мнозина вероятно ще е „тия вафли вече сме ги яли“. Ще си кажат още и следното: „Щом почнаха протестите, същите тия „експерти“ забравиха за проповядваното от самите тях социално дистанциране. Защо да им повярваме сега?“

Това е добър въпрос.

Автор: Райън Макмакън, Институт „Мизес“

* б. ред.: Институтът „Мизес“ е базиран в САЩ неправителствен мозъчен тръст, чиято цел е да насърчава преподаването и изследването на Австрийската икономическа школа и индивидуалните свободи, следвайки традицията на икономиста Лудвиг фон Мизес.

Превод: Пею Благов, Skandalno.net