Тихо и кротко в грижи по фалшивата епидемия, в кахърене по наглите и безсмислени тестване за малките ученици и други подобни вълненя се изниза поредната годишнина от повратния ден 10 ноември. Преди 32 години на тази дата пленум на ЦК на БКП гласува подадената предишния ден оставка на Тодор Живков, което обаче се оказва не вътрешнопартиен проблем, а дата, от която започнаха големите промени в България. Започна българският преход от социализъм към капитализъм.
Но, като гледам днешното отбелязване на повратната дата, няма как да не ми направи впечатление студеното му фактологично отбелязване, без каквато и да било емоция. И да не си задам въпроса защо няма интерес към тази дата, която при това не е нещо само българско, а е част от по-големия процес на сриване на социалистическата система в цяла Източна Европа. Срив, който западните политици и анализатори още тогава нарекоха „Година на чудесата“ (annus mirabilis).
А си спомням с какви фанфари и в каква празнична атмосфера беше отбелязвана първата годишнина, да не говорим за петата или десетата… Тогава всички се надпреварваха да изтъкват своите заслуги за началото на прехода – правеха го в качеството си на вътрешнопартийните БКП-дисиденти и герои, каквито ни внушаваха че са били. За герои бяха обявявани и престрашилите се партийни апаратчици да поискат и получат оставката на Тодор Живков, както и дисидентите, които вярваха, че с декларациите и интервютата си по западните радиостанции са изплашили Живков и са го принудили да се оттегли от властта. Да не говорим за Ахмед Доган, който обяви, че основната движеща сила за свалянето на Живков е била дейността на нелегалната му турска организация, сиреч създаването на Турското националноосвободително движение в България. Пак според Меди Доган майските протести на турците свалили Живков. А изселническата кампания от 1988 г. сринала българската икономика и така социалистическата система рухнала.
Днес обаче датата 10 ноември се коментира единствено и само от социолози и политолози, не и от политици. Защо всички, които имаха нещо общо с 10 ноември, предпочетоха да се отрекат от станалото тогава и от години не искат да имат нищо общо с тези събития?
Отговорът на този въпрос никак не е труден. Всички се отрекоха от 10 ноември, защото никой не иска да поеме отговорността за злощастните му последици деградирали и обеднили народа ни до крайност.
През първите години 10 ноември се свързваше с възможността българите пряко да участват в политиката благодарение на плурализма и парламентарната демокрация, с правото им на икономическа инициатива, сиреч да си създадат дребен и среден бизнес и да станат независими от държавата.
Само че какво остана от тези права и възможности днес?
Да, политически плурализъм има, но разочарованието от дейността на партиите става все по-голямо и все повече българи обявяват, че не виждат за кого да гласуват. Защото всички партии са зависими от геополитическия ни ментор САЩ и плътно следват неговите директиви. А те са си чисто колониални. Да, в България та хартия все още има пазарна икономика, но колко малки бизнеси устояха на конкуренцията на всепоглъщащият всичко и всеки наш и чужд едър капитал, който успя да се свърже и с политическата власт?
Анализът на промените от последните 32 години е тъжен, никой не иска да получи това наследство, затова и никой не иска да си признае, че се е борил за този преход и го е осъществил.
Така премина сиротният 10 ноември 2021 г., за бащи на който преди тридесетина години се пишеха и надпреварваха толкова много политици и за който днес никой политик не иска да си спомня.
И няма как да не си спомним древната римска поговорка: Sic transit gloria mundi! Skandalno.net
Автор: Проф. Искра Баева
Проф. д-р по история Искра Баева е преподавател по Световна история в историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е във Варшавския университет (1977-1978 г., 1987 г.) и в Центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, САЩ (1994 г.).
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Другарите съзаклятници са достигнали краят на пътя, водещ към свелото бъдеще. Видели са, че мост към него няма и са решили поне да си разпределят благата, че след тях идва тълпата, хиляди, милиони, някои вярващи, други, „какво ще правят“, но за всички няма да стигне. Раздават и на личната охрана. Хващат някой и друг спортист да помагат и потъват в мъглата. Останалото сте го виждали, тълпата падна в пропастта. Малцина все още оцеляват. Някои дори още вярват, че другарите ще се върнат и пак ще ги поведат. Други реката ги отнесе по света.
Така я виждам аз датата.
Другарите и техния комунизъм със сигурно ще дойдат и то твърде скоро – когато ресурсите на планетата намалеят драматично и ще трябва да разпределяме справедливо и равномерно, за да не се избием. Така че свиквай с мисълта, че комунизмът е най-прагматичната, правилна и справедлива система. Аре сега бегай да играеш, антикомунисте заблуден
Определено Второто пришествие е по-вероятно. Като вярваш в нещо, поне да има надежда, че ще се случи. Това за ресурсите е най-смешно. Дори двама души да останат, ако не са мъж и жена, едва ли ще си разделят последният плод. Такъв е човекът, когато се върне към животинското, ако изобщо някога е излизал от него.
ИСКАМ СИ ЖИВОТА ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ИСКАМ СИ БРАТСКА РУСИЯ БЪЛГАРИЯ УМИРА БЕЗ РУСИЯ
Тази ли протурска подлога, която написа Митът Батак, ще дава коментари! Този ли без роден боклук, отричаща баташкото клане, за която турското робство било мит смее да си показва лицето!
Емилия, колкото и да недолюбвам Баева и да я смятам за фалшив професор, то тук грешиш много! Тя никога, ама никога не е взимала дори отношение по казуса, който спретнаха онези предатели за Батак! Провери си източниците, защото дълбоко грешиш, наистина имаше една „българска“ там забъркана, но няма въобще общо с тази тук! А колкото до темата – Баева, гледай си старините и спри да фалшифицираш историята, знаем се, не е като да не се, айде да си гледаш Полшата и това от, което разбираш и ти оня ку_ундел Калинова сте толкова историци, колкото Живков беше ядерен физик. Ама айде, че и двете съм ви засичал в архива да ровите, може да се прости когато лъжете, дето се вика, това ви е занаята. Най ме е яд на онези „професори“ дето бъка от тях в СУ с написаните им от други шерпи „трудове“, това тяхното вече е тоталната гавра. Ама това е друга тема, жалкото е, че сте на години и няма да видите как няма да имате и един студент в СУ и ще ви закрият лъжливата специалност. Но това е съдбата на предателите и лъжците, накрая ги сготвят именно тези, които са ги създали и използвали! Айде със здраве.