Западът е пряко замесен в последните събития в Малък Кавказ и в Средна Азия. Едва ли случайно възникна военно стълкновение между Армения и Азербайджан точно в навечерието на срещата на ШОС в Узбекистан, а също и престрелката на границата между Таджикистан и Киргизстан (и двете страни са членове на организацията за сигурност ОДКБ, лидирана от Русия). САЩ още много пъти ще се опитат да моделират бойни действия в различни райони на планетата и между различни страни, с цел да не се допусне нормално развитие на страните, които са срещу Еднополюсния западен модел и не желаят тяхното лидерство.

На 28 август въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха контрнастъпление срещу Херсон, което бе неуспешно и завърши със сериозни загуби за тях в хора и бойна техника. Причината – руското командване своевременно прехвърли допълнителни сили, оголвайки харковския си участък, намиращ се в най-северната част на близо 1500-километровия военен фронт. Няколко дни по-късно става ясно, че тогава за ВСУ херсонското направление е второстепенно и отвличащо вниманието. На практика това е неуспех на руското командване, което не е успяло своевременно да разкрие замисъла на Генщаба на ВСУ и събралата се украинска ударна групировка в гористите масиви около Харков.

На 6 септември над 30-хилядна групировка на ВСУ предприема контранастъпление в района на Балаклея-Изюм в Харковска област. Преди контранастъплението на херсонското направление личният състав на руските части там наброява едва около 12 000 души. Съставът е силно намален след решението на руското ръководство да укрепи херсонското направление, като вземе войски именно от района на Харков. Затова в началото на сражението Балаклея е защитавана само от една полурота руски полицейски спецназ. Руснаците въобще не са вярвали, че ВСУ ще проявят такова крайно безумие да нападнат през района Балаклея-Изюм и за тази им увереност има много сериозни причини, които ще спомена по-надолу в статията.

Контранастъплението на ВСУ край Харков се провежда по нова триешелонна тактическа схема.

Първият ешелон е съставен от свежи и обучени по натовски стандарти части на ВСУ и чуждестранни наемници, действащи по принципа на „летящите отряди”. Те преминават през фронтовата линия, завземат пътищата за снабдяване и обхождат опорните пунктове, всявайки смут в тила на отбраняващите. Превземането на опорните пунктове е задача на втория ешелон, комплектуван от части, преминали също подготовка с натовски инструктори и с подкрепата на бронетехника. Завзетата територия окончателно се прочиства от третия ешелон, съставен от части на териториалната отбрана, сред които са и команди за филтриране на населението. Впрочем от него е останала малка част – повечето са етнически руснаци и са евакуирани на изток – в Русия и в Луганската народна република.

За да не попаднат в обкръжение, руските части се изтеглят, като колоните се прикриват от скоростно прехвърлените по въздуха допълнителни подразделения от Южна Русия– те осигуряват и безопасността на изтеглящите се от района цивилни.

Това е правилно решение на руското командване, защото няма никакъв смисъл личният състав да се жертва и затова се прехвърля за отбрана на източния бряг на река Оскол. ВСУ завзема градовете Балаклея, Изюм и западната част на гр. Купянск – градът е разделен от река Оскол, като източната част остава под контрола на руските части. С това завършва контранастъплението на ВСУ по харковското направление

Завършва със скромен успех за ВСУ, който от тактическа гледна точка е даже безсмислен. Защото се завзема територия, от която няма възможност за по-нататъшно развитие на напредването до стратегическо значение. А освен това и почти няма жертви от руска страна. Завзетата от ВСУ територия е крайно неудобна както за задържане, така и за по-нататъшни настъпателни бойни действия. Последното означава, че най-вероятно ВСУ скоростно ще активизира действията си на други направления на фронта, включително и на територията на Херсонска област – с цел да не позволи на руснаците да контраатакуват край Харков и да изтласкат украинската армия от прясно завладените от нея територии.

Независимо от това успехът на ВСУ има за Украйна важно политическо значение. Освен радостта от постигнатото и нова мотивация за киевската пропаганда, той създаде неувереност в жителите на завзетите от Русия територии в Херсон и Запорожие, които масово са на страната на Русия. Страхът сред това рускоезично население, че украинската армия може да се върне в градовете им и да ги накаже за проруските им позиции – този страх започва отново да се завръща. Появяват се опасения, че обстановката там може да се дестабилизира и да доведе до отмяна на очакваните референдуми за присъединяване към Русия. Това предимно пропагандно настъпление на ВСУ им свърши и още една работа- активизира позаглъхналата военна и финансова помощ от Запада.

Успехът на ВСУ край Харков бе постигнат с активната намеса на НАТО и основно на САЩ. Помощта на САЩ/НАТО за ВСУ е в няколко аспекта.

Преди всичко САЩ активно участват в планирането на операциите и подготовката на контранастъплението. В основата на планирането, според американски източници, са резултатите от съвместното с командването на ВСУ моделиране на бъдещите бойни действия, използвани и при контранастъплението на херсонското, и на харковското оперативно направление.

Пентагонът предоставя на ГЩ на ВСУ разузнавателни данни в реално време, в т.ч. координати на командните пунктове, складовите бази и заетите райони от войските на РФ, ДНР и ЛНР. Тази информация е изключително важна за определяне на главния удар на ВСУ по място и време, както и за определяне тактиката на войските.

Важен аспект от помощта на САЩ/НАТО е обучението на ВСУ, което се извършва от различни натовски страни. Вече няколко години по американската програма JMTG-U командният състав на украинската армия получава оперативно-тактическа щабна подготовка, а войските се обучават за водене на тактически сражения по стандартите на Пентагона. Използват се и тренировъчните програми ORBITAL на Англия и на канадско-датската UNIFER. Тази дейност се извършва на украински полигони и в учебни центрове в САЩ, Германия, Полша, Франция и Англия, където вече са подготвени над 10 000 украински войници и офицери.

Ценна помощ на ВСУ оказват западните инструктори и наемници. От началото на тази година американски наемници тренират бойци от нац. батальоните в секретна база в Сумска област и именно те е трябвало да бъдат ударната сила в планираното за началото на март, 22 г. от ВСУ настъпление за превземане на размирния Донбас. Операция, която бе предотвратена от изпреварилото я руско настъпление през февруари.

По същото време, през януари ЦРУ и МИ-6, заедно с Главното разузнавателно управление на ВСУ започват да формират и подготвят диверсионно-разузнавателни групи. Така подготвените части, заедно с наемниците, станаха ударната сила в скорошната операция за превземането на Балаклея и Изюм. В хода на подготовката се формира първият ешелон на атаката, включително и с наемници от западни ЧВК, преди всичко от САЩ /ЧВК „Academi”, бивша „Black Water”/, от Полша и Англия.

Има информация, че Пентагонът и ГЩ на ВСУ в момента усилено подготвят втора крупна войскова част със значително участие на наемници. В НАТО, убедили се в ефективността им, правят настойчиви опити изпращаните наемници, попадайки в плен, да се третират като военнослужещи, което Русия не приема.

Натовски офицери са сред войските и като инструктори, и като действащи лица.

Например, полски офицери ръководят бойното използване на американските 155 мм гаубици М777, а английски офицери отговарят за реактивните системи за залпов огън. Към всяка американска система РСЗО „Хаймарс” има прикрепен инструктор от сухопътните войски на САЩ, който съгласува планираните за поразяване цели с Пентагона и наблюдава действията на обслужващите РСЗО бойци.

Украинската ПВО почти не включва своите РЛС, а ЗРК насочват зенитните ракети по координати, получавани от натовски самолети за далечно радио-локационно разузнаване Boeing E-3 Sentry, кръжащи във въздушното пространство на Полша и Румъния.

Още от самото начало на руската специална военна операция (СВО) въоръжените сили на Украйна използват около 3000 малки (с тегло около 250 кг) свързочни космически апарати Starlink за свръзка между поделенията, за насочване на артилерията и БЛА. За целта ВСУ разполагат с около 12 000 терминала, чрез които дори отделен взвод има възможност в реално време да получава информация за хода на бойните действия. Те са заплатени от американската Агенция за международно развитие и от организации в Европа.

Към края на шестия месец въоръжените сили на Украйна вече напълно са изразходвали съветското въоръжение и боеприпаси, при това не само намиращото се в Украйна, но и доставеното както от бившите страни-членки на Варшавския договор, така и от всички други страни, от които имаше възможност да се закупи. Това наложи ВСУ да се комплектува със съвременно натовско и основно с американско въоръжение, включително и с новопроизведено от военно-промишления комплекс на САЩ. В този аспект голяма част от пакетите многомилиардна финансова помощ за Украйна се насочват към ВПК за производство на необходимите количества, т.е. обогатяват се собствените производители на оръжие.

От своя страна Европейският съюз създава група за съвместни поръчки за производство на въоръжение в отделни европейски страни както за ВСУ, така и за попълване на своите арсенали, почти изпразнени след оказваната помощ на Украйна.

Не е случайно съвпадение, че началото на контранастъплението край Харков беше в навечерието на петата поредна среща на ръководената от САЩ Контактна група по отбраната на Украйна (Ukraine Defense Contact Group) – тя започва на 8 септември в американската авиобаза Рамщайн в Германия с участието на около 40 страни. Същевременно звената от Пентагона, занимаващи се с организиране на помощта за ВСУ, придобиват организационно развитие – създава се командване под ръководство на високопоставен генерал. То ще получи и наименование, което ще позволи повишаване статуса на работещите в него и ще позволи те да получават специално възнаграждение.

Под негов контрол ще бъде планираната подготовка на нови механизирани, танкови и десантно-щурмови бригади за ВСУ с общ личен състав не по-малко от 30 000 войници и офицери, както и изграждане на триешелонна система за ПВО на страната и войските. Освен от САЩ, програмата за тази подготовка е подкрепена и от Канада, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Нова Зеландия.

В САЩ, Германия и Англия вече се подготвят специалисти за бойно използване на планираното за доставка натовско въоръжение и бойна техника. Има идея и за инвестиции в украинския военно-промишлен комплекс, които, според украинския министър на отбраната,  ще се обсъждат на отделна сесия на НАТО.

Според някои наблюдатели е имало негласна договореност въоръжените сили на Украйна да не предприемат атаки срещу руските части, заели част от Харковска област, за да не се нанасят удари по газовото находище в непосредствена близост до гр. Балаклея. Взривяването му би довело до много тежки екологични последици както за жителите на област Харков, така и за населението в съседните области. Това обяснява и малкото руски войски, съсредоточени в областта. Ако действително е имало такава договореност, то след контранастъплението на ВСУ правилата на играта коренно се променят. Навярно по тази причина на 11 септември Русия нанесе удари по четири украински топлоелектрически централи, а след два дни и по още две, което прекъсва електрозахранването на редица области западно от Днепър. Същевременно Запорожката АЕЦ се превежда в студено състояние и захранването на украинската електромрежа се прекратява.

Според Женевската конвенция от 1949 г. електростанциите и други подобни обекти са законна военна цел, ако те оказват влияние върху хода на бойните действия. В съвременни условия значението на ТЕЦ за своевременно техническо и тилово осигуряване на войските не е необходимо да се доказва. По тази причина разрушаването на електромрежата на ДНР и ЛНР, извършвано вече 8 години подред от ВСУ, както и руските удари по украинските ТЕЦ, са законни военни цели.

Важно е това, че с тези удари Русия показва, че Специалната военна операция така, както се е провеждала досега, сравнително щадяща инфраструктурата на Украйна, преминава в друга фаза, при която руската армия вече няма да се съобразява с такива хуманитарни подробности. Като пример може да се посочи нанесения на 13 септември удар по Криворожската ТЕЦ, в близост до родния град на украинския президент – Кривой рог, и разрушаването с ракети на част от язовирната стена на река Ингулец. Освен повредите по топлоелектроцентралата, нивото на реката значително се повиши и отнесе направените от въоръжените сили на Украйна десетки километри по-надолу понтонни мостове, предназначени за прехвърляне на войски по херсонското направление.

Разрушаването на украинската електромрежа силно обезпокои ЕС, тъй като украинският президент беше обещал на Брюксел да му достави евтина електроенергия.

Руските удари показват, че това вероятно няма да се осъществи. Навярно поради това германският канцлер наруши четиримесечното си мълчание и позвъни в Москва за изясняване и на този проблем. Ако украинското производство на електроенергия силно намалее, липсата на достатъчно електричество ще се превърне в сериозна грижа за ЕС – той или ще трябва, при всичките си енергийни грижи, да помага и на Украйна, или да я остави да се спасява сама.

Независимо от сложната обстановка украинското ръководство има намерение да разшири мащаба на военното си противопоставяне с Русия. Това пролича в публикуваната наскоро статия на главнокомандващия ВСУ генерал Валери Залужний. В нея той обосновава стратегическите цели на страната, които трябва да бъдат постигнати през 2023 г. Според него главна цел през следващата година ще бъде превземането на Крим.

За целта в недалечно бъдеще Украйна трябва да започне планиране на серия настъпателни операции, чийто успех ще доведе до овладяване на полуострова. Основното условие за успеха на това начинание според Залужни е своевременна подготовка на значително по-голям личен състав в сравнение с днешните около 700 хил. поставени под оръжие граждани. Този допълнителен състав трябва да е в размер от 10 до 20 общовойскови бригади, подготвени на натовските полигони и снабдени със съвременно натовско въоръжение.

Статията на генерал Залужний е в съответствие с плана на Пентагона за разработване на стратегия за дългосрочна помощ на ВСУ, разчетена минимум за следващите пет години. Според CNN разработването й ще се ръководи лично от генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на видовете въоръжени сили.

Последните действия на САЩ и Украйна показват, че е твърде възможно СВО да се разшири с тенденция все по-тясно обвързване на САЩ/НАТО с бойните действия. Ако днес част от наемниците в Украйна са военнослужещи от някои натовски армии, формално освободени от заеманите длъжности, то при разширяване обхвата на военното противопоставяне може да се достигне и до пряко натовско участие с непредвидени последици не само за европейския континент.

СВО има не само военно измерение. Твърде важно е влиянието й върху икономиките не само на Русия и Украйна, но и на ЕС – за САЩ не говоря, те винаги ще бъдат печелившата страна. Характерен в това отношение е наскоро изнесеният годишен доклад от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В него тя констатира, че не е трябвало да се допуска войната в Украйна. Това й прозрение е продиктувано от възникналите икономически проблеми в ЕС като бумерангово следствие от наложените на Русия около 12 000 санкции.

Неприятното и даже катастрофично за ЕС е това, че тези проблеми ще се задълбочават.

Ще се задълбочава и променя и политическата обстановка в Европа и Азия. Разширяването на Шанхайската организация за сътрудничество с Иран, ускореното приемане на Беларус, водените преговори за присъединяване на още 10 страни и още толкова страни, изявили желание за членство, показва впечатляващ обхват на организацията по територия, население и икономически възможности. Има идея и за формиране на военен компонент на организацията.

Разбира се, в ШОС има и проблеми, но постепенното им разрешаване не обещава нищо добро както за ЕС, така и за САЩ и НАТО. Бих желал да напомня само за два никак не маловажни момента: първо, постепенното стихване на напрежението между двете най-големи страни в ШОС Китай и Индия и второ, рязкото активизиране на всестранното сътрудничество между двете водещи във военно отношение страни – Русия и Китай.

Западът няма да остане безучастен към събитията в Средна Азия. Едва ли случайно възникна военно стълкновение между Армения и Азербайджан точно в навечерието на срещата на ШОС в Узбекистан, а също и престрелката на границата между Таджикистан и Киргизстан. В САЩ още много пъти ще се извършва моделиране на бойни действия в различни райони на планетата и между различни страни, с цел да не се допусне нормално развитие на страните, които не желаят тяхното лидерство. Все по-изострящата се обстановка вследствие на все по-агресивните действия на САЩ обаче показва, че времето не работи за световния хегемон и той е крайно изнервен.

Полк. доц. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: