Не е Коронавирус, а Четвъртата Световна Война!

Корона-Пандемията не е здравна криза. Но е криза. Ковид-19 е криза на системата по време на Четвърта световна война.

Сега светът е пред избор в каква посокада поеме по-нататъшното развитие на цивилизацията – или продължава ограбването на планетата и бъдещите поколения чрез досегашния западен дългов финансов модел, или да изгради инвестиционна реална икономика в полза на цялото човечество.

Западът иска да направи стария трик със стари средства – да запуши проблемите с новонапечатани кухи пари без покритие и да си отпише дълговете чрез война.

Но войната е невъзможна, тъй като Русия сега е добре подготвена. И евентуална агресията срещу Русия ще е смъртоносна за Запада. Но дълговете трябва да бъдат отписани. И ето ти – COVID-19 излезе на сцената. Ако не беше той щяха да измислят нещо друго. И Четвъртата световна навлезе в нов етап…  Това е Четвъртата световна война, разпалена от САЩ в техния безнадежден опит да удържат изплъзващата им се световна хегемония. ЦЯЛАТА СТАТИЯ ПРОЧЕТИ ПО-ДОЛУ:

Въведохме термина „Четвърта световна война“ и неговото анализиране преди много години.

В началото не бяха съгласни с нас. Днес обаче той преобладава както като терминология, така и като рамка за анализите.

Особено сега, когато към Четвъртата световна война, която досега беше хибридна, се прибави и нейният псевдо-био-оръжеен и психо-информационен компонент, наречен „Ковид-19“.

Но да тръгнем поред и да оценим отново ситуацията без заливащия ни информационен боклук, който има функцията да ни плаши и блокира.

И така, какво е криза на системата?

Това е плетеница от антагонистични, самозареждащи се проблеми, неразрешими в рамките на старата политико-икономическа система. Противоречията се натрупват като в парен котел, докато не взривят всичко отвътре.

Корените на днешната капиталистическа криза са толкова дълбоки – а самата глобална система е толкова мащабна, че даже външни хипотетични сили – например извънземни, не могат да я спасят.

Ситуацията кулминира в обща криза неслучайно именно сега. Налице е глобална катастрофа, която като едно библейско цунами ще унищожи значителна част от съвременната цивилизация. Или поне значителна част от нея. Цялата енергия на финансовите и кредитните системи на запада, която се трупаше няколко десетилетия, се взриви, „изгаряйки“ самите системи. В съвременната реалност световната капиталистическа криза не може да бъде решена в рамките на съществуващата система.

Системата ще бъде унищожена. Това е неизбежно.

Засега светът наоколо изглежда все още като предишния. Но гръбнакът на икономическия организъм на глобализацията беше счупен.

Случи се нещо, което няма аналози от векове. Всъщност никога не се е случвало.

Това не е просто криза. Това е глобален срив на глобалната икономика в условията на Четвърта световна война. Основното е, че светът никога вече няма да е такъв, какъвто беше преди. Старото време си отиде безвъзвратно.

Някога разликата между катастрофалния срив на пазарите от 1929 г. и настъпването на реалната Голяма депресия беше почти шест месеца. Приблизително същото ни предстои и сега, т.е. към септември-октомври.

Трупът на глобо-капитализма започва да изстива и реанимирането му е невъзможно.

Това е война. Световна война – Четвъртата световна война.

Ще кажете – не четвърта, а трета.

Да. Имаше две, ако под този термин се разбира преразпределянето на света с помощта на воюващи армии, което е неправилно.

Войната е конфликт между две или повече социални групировки. Тя може да е война между държави, война между корпорации, война на класи и дори война на бандити за сфери на влияние.

Световна война, по дефиниция, е когато преразпределението на сферите на влияние засяга цялата планета.

Целите на всяка война не са да се стреля или взривява нещо (те са само средство), а да се разделят сферите на влияние по нов начин – пазари, територии, население, пари и т.н.

Методът за водене на всяка война може да е класическият. „На война, като на война.“ Убийства, пожари, експлозии, изнудване, отвличания, измами, използване на редовни армии, организирано убийство на вражески войници и цивилни, информационен натиск върху съюзниците на врага и неговите сателити – и така нататък…

Именно фактът, че събитията излизат извън „правилата“ за мирното съвместно съществуване (търговски, вътрешни, международни) характеризира днешната ситуация като „война“.

Когато няма повече закони, а силата решава всичко – тогава имаме война.

Със своите мащаби днес тя е световна.

Появата на вируса COVID-19 добави нов елемент към Четвъртата световна и я превърна наред с всичко друго и био-психо-информационна война.

Третата световна – „студената война“, отлично демонстрира, че е възможно глобално преразпределение на света без използване на бомбардировачи. Това стана с медийни ресурси, регионални войни с чужди ръце по границите на двете империи СССР и САЩ и цялостно психологическо въздействие върху вражеските редици.

За съжаление, 30години след края на Третата световна, светът отново влезе в период на глобално преразпределение на сферите на влияние. Затова днешния конфликт ние наричаме Четвъртата световна война.

Днес всички споразумения са нарушени – като започнем от спорта, та до ракетите. Международното право е стъпкано в калта. С „хуманитарни“ бомбардировки САЩ удариха правата на човека – доктрините на ООН, СТО, международния арбитраж и всички останали „институции на международните закони“… Всичко това вече не работи. Всичко се разпадна. Остана само правото на по-силния. Това е войната.

В Ухан беше първият взрив на въведеното от Запада ново псевдо-био-информационно-психо оръжие Ковид-19. Но нещо се обърка и то тръгна навсякъде.

Прехвърлянето на новата психо-пандемия в Европа и в САЩ, по няколко причини беше жизнено необходимо на световното задкулисие:

  • Първо. Защото така може вината за задаващата се финансова катастрофа на Запада да се прехвърли на „ужасната епидемия“. Вече няма нужда да се търси виновника в САЩ. Те нарекоха вируса „китайски“.
  • Второ. Пандемията позволява да започне процес на отказ от наличните пари (заради предполагаемата опасност от предаване на „инфекцията“), а това драстично ще увеличи контрола на Властите над гражданите и ще го направи почти абсолютен.
  • Трето. Пандемията позволи активирането на много програми на „електронния концентрационен лагер“. Всяка нова „мярка“, забрана и заповед на Диктатурата ще изглежда като грижа за здравето на гражданите. Ще легитимира компютърната обработка на информацията за движението на потенциални носители, за контакти със заразени хора, за нарушаване на режима на самоизолация и т.н. Както се казва- болест и болни може да няма, но контролът ще е пълен.
  • Четвърто. Пандемията официално атомизира и разбива обществото, като му пречи да се събира на големи групи. Тоест, всякакви демонстрации и бунтове днес вече могат да бъдат разпръснати „законно“. Това отваря прозорец за предстояща сериозна трансформация на обществата в желаната от върхушките посока.
  • Пето. Пандемията може да послужи като претекст за задължително чипизиране на обществото.
  • Шесто. Пандемията може да послужи като повод за задължителни ваксинации, като отговорността може да бъде дори наказателна. Eдин ден ще могат да ни инжектират каквото поискат без никакви обяснения.
  • Седмо. Пандемията изостря противоречията в обществото. За целта задкулисието ще прави живота в Европа и Съединените щати все по-непоносим за нормалните хора.
  • Осмо. Пандемията позволява да се премахнат непокорните опозиционни лидери и да се подкопаят противниковите режими.
  • Девето. Пандемията позволява да бъдат изнудвани бедните и уязвими страни със заплахата от санкции заради „карантина“, а по-късно, обратното, с разпространението на „ваксина“.
  • Десето. На най-високите нива, където няма маски, пандемията позволява на англосаксонците да заплашват с използването на бойни вируси противниците си в Китай, Русия, Европа и т.н.
  • Единадесето. Пандемията оправдава колосалното „свръхпечатане“ на кухи пари и „дописването“ на нули към виртуалните пари – всякакви биткойни.

Това е война. Четвърта световна война.

Истинската криза ще кулминира след шест месеца – приблизително към октомври, може би и по-рано. По време на Голямата депресия през 30-те години имаше приблизително същата разлика – започна с падането на фондовите пазари и достигна до самото производство.

Светът навлезе в период на глобална трансформация.

Засега най-сериозни са шансовете за оцеляване на Русия и на Китай. Но шансовете са шансове. На САЩ, Англия и Израел – изглеждат почти нулеви. Но скоро ще знаем резултата.

Русия исторически по своя манталитет никога не атакува първа. Тя е самодостатъчна и затова винаги е принудена да се защитава.

Западът работи в различна конструкция: за завладяване, поробване и присвояване. Това е стандартен механизъм. И всеки път в историята за тези си цели Западът разработва нов вид оръжие. Заради елемента на изненадата.

Русия действа на принципа на новгородския княз Александър Невски: „Който дойде при нас с меч, ще умре от меч!“.

Различните тевтонски рицари, Шведската империя, Наполеоновата империя, Европа през Първата световна война, Европа с участието си във Втората световна война… Всеки път обединена Европа се опитваше да присвои необятните подземни и надземни ресурси на Русия, използвайки нови оръжия и технологии.

Унищожаването на СССР чрез елита при Горбачов и Елцин, информационната война и подривната дейност на международните, но прозападни организации като СТО, МВФ, НАТО, Световната банка и други, трябваше да доведат до нейното колонизиране.

Но Русия през вековете винаги се е учила бързо да бие противника със собственото му оръжие. И Китай се научи да играе по „техните“ правила. Даже ги прехвърли от геополитиката в икономиката. И двете страни започнаха да печелят.

Сега светът е пред избор в каква посокада поеме по-нататъшното развитие на цивилизацията – или продължава ограбването на планетата и бъдещите поколения чрез досегашния западен дългов финансов модел, или да изгради инвестиционна реална икономика в полза на цялото човечество.

Западът иска да направи стария трик със стари средства – да запуши проблемите с новонапечатани кухи пари без покритие и да си отпише дълговете чрез война.

Но войната е невъзможна, тъй като Русия сега е добре подготвена. И евентуална агресията срещу Русия ще е смъртоносна за Запада. Но дълговете трябва да бъдат отписани. И ето ти – COVID-19 излезе на сцената. Ако не беше той, западните сценаристи щяха да измислят нещо друго. И Четвъртата световна навлезе в нов етап…

Днешната пандемия на коронавирус е спектакъл, в който всички са принудени да участват.

Но ако погледнете реалните числата, става ясно, че страхът от мнимия коронавирус се използва за постигане на икономически и политически цели.

Всъщност няма никакво значение дали има коронавирус или не. Той просто се явява най- удобния моментен вариант.

Когато обяви, че е настъпил краят на либерализма Владимир Путин покани световната общност да промени правилата на икономиката, да се измъкне от модела на дълга. Думите му означаваха Западът да се научи да живее в рамките на своите средства и само с реален и собствен капитал. Те, златният западен 1 млрд. от населението на света, трябваше да намалят значително потреблението си, което към момента възлиза на 45 % от световните блага. Ако обаче западните лидери обявят това си намерение на всеослушание, то почти сигурно ще доведе до силни безредици и революции от Вашингтон до Лондон, Париж и Токио.

Путин предложи среща на ядрената петица – Китай, Франция, Англия, Русия, САЩ. Той подчерта, че тези пет държави „носят специална отговорност за опазването на цивилизацията“. Положителни отговори вече са получени от някои страни.

А що се отнася до наложеният от мен термин „Четвърта световна война“, аргументите на опонентите ми се свеждат до: 1) че не мога да броя; и 2) че никаква Четвърта световна война не е била обявявана.

Отговарям:

1) Още мога да броя. За Третата световна не само аз, но и много други считат завършилата през 1990 г. Студена война с разпадането на СССР и на световния социализъм.

2) На твърдението, че напоследък не е била обявявана никаква световна война, ще се спра по-подробно, защото то разкрива сериозни липси във военното и историческо образование.

Всъщност, след Първата световна нито една война не е била обявявана официално. Повтарям – нито една.

А и с Първата нещата не бяха ясни. За нейно начало се приема атентатът в Сараево на 28 юни 1914 г., когато сръбският националист Гаврило Принсип застреля австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд заедно с жена му. Австрия веднага започна война срещу Сърбия. Русия застана зад Сърбия. Германия пък обяви война на Русия и допълнително на Франция.

И Втората световна война не беше обявявана от никого. Дълги години за нейно начало се считаше аншлусът на Австрия от Хитлер, Мюнхенският договор срещу Чехия или отказът на Полша да даде на нацистка Германия железопътна и пътна връзка от Райха до Източна Прусия през полското Поморие.

След това за формално начало на Втората световна война се считаше симулираната атака от Хитлер срещу радиостанцията в Гливице през 1939 г.

Но за СССР началото на войната е 22 юни 1941 г., когато Хитлер нахлу на територията на СССР.

За Япония Втората световна война започна с провокацията на 18 септември 1931 г., когато разузнаването на Квантунската армия в Корея взриви железопътната линия в Мукден. След това японците завладяха Манджурия и през лятото на 1937 г. атакуваха и континентален Китай.

За САЩ началото на Втората световна беше 7 декември 1941 г., когато японските самолети удариха американската база в Пърл Харбър, на Хаваите. След това се оказа, че САЩ сами са провокирали нападението, за да имат претекст, жертвайки своя тихоокеански флот, да влязат във войната, която за тях беше най-крупния бизнес-проект в историята им с печалби от стотици трилиони долари.

По същия сценарий САЩ продължиха и след края на Втората световна.

В началото на 60-те години, под претекста, че партизанската война на Хо Ши Мин в Южен Виетнам е част от заговор на Москва и Пекин срещу световния капитализъм, Вашингтон започна война в Югоизточна Азия, която загуби, като междувременно застреля и своя президент Джон Кенеди.

С подобни измислени претексти САЩ започнаха и най-новите войни срещу Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Иран…

Югославия беше атакувана заради „етническите чистки“. В резултат се появи първата държава на мафията в Европа – Косово. Последва я България.

Като претекст за войната срещу Ирак през 2003 г. САЩ използваха фалшифицираните данни на своето разузнаване, че Саддам притежавал бактериологично оръжие и е на път да създаде ядрено. И тази война, както първата в Персийския залив през 1991 г., не беше обявявана от никой на никого.

Под претекста, че Кадафи „унищожава цивилното й население“, САЩ унищожиха не само Кадафи, но и цяла Либия.

Удариха и Сирия и готвят война срещу Иран. И тя няма да бъде обявена, но ще повторят аргументите от Ирак – че Техеран има ядрено оръжие. Това се готви в момента.

Както виждате, въпросът с обявяването на световните войни, както и техния точен брой, продължава да е неясен.

Заради това аз твърдя, че в момента се води Четвъртата световна война и че тя беше обогатена с някакъв измислен глобален вирус.

Началото й беше на 11 септември 2001 г., когато беше въведен основният предмет на вечната война – „борбата с тероризма“, чийто метастази продължават да се разширяват. Войната срещу тероризма – войната в Афганистан и Ирак, войната в Либия и войната срещу Ислямска държава, са една и съща война. Нито един ъгъл на планетата не остана непокрит от този пълзящ западен хорър.

Това е Четвъртата световна война, разпалена от САЩ в техния безнадежден опит да удържат изплъзващата им се световна хегемония. Заради това днешният свят е безкрайна война за нефт и газ, безкрайни фалшиви операции и престъпления, политически криминалитет, икономически грабеж, социални въстания, неофашизъм, контрол и кибертерор.

Със своята империалистическа същност тази война с нищо не се отличава от всяка предишна световна война. Това е война за доминиране, за сфери на влияние, за контрол над ресурсите, над световната икономика и световния геополитически проект.

Но адекватната оценка на общата картина показва и много нови елементи. Сегашната световна война се отличава по нейния начин на водене, т.е. набора на тактическите инструменти.

В Първата и Втората световни войни бойните действия се водеха между масови армии на фронтове от стотици километри.

Бойните действия на Третата световна война /наречена още Студена/, се водеха между двете основни сили – СССР и САЩ, непряко по второстепенни направления, предимно в страните от Третия свят. Двете суперсили избягваха прекия военен сблъсък, защото притежаваха огромни количества ядрено оръжие, което гарантираше взаимното им унищожение, т.е. ядреното оръжие, парадоксално, беше гарант за световния мир. Основните военни действия се водеха в Югоизточна Азия, Африка, Латинска Америка и в информационното пространство. Тази война СССР и Варшавският договор загубиха не защото бяха по-слаби, а обратното – защото бяха по-силни и бяха убедени, че могат да отлагат безкрай решителния удар срещу противника, който и „без това ще падне сам“.

Но историята им изигра страшна шега. Паднаха не САЩ. Падна СССР в резултат на предателството на висшия му елит. Всички страни от бившия СССР, в това число и Русия, попаднаха под външно управление на САЩ и НАТО. Те бяха подложени на грабеж на ресурси, финанси и хора, бяха целенасочено деиндустриализирани, колонизирани и лумпенизирани.

Така беше до момента, в който Русия заяви, че повече не е съгласна да бъде колония и започна да си връща статута на свръх сила, което в САЩ обявиха за най-голямата заплаха за тяхното доминиране. И САЩ, Англия и Израел започнаха измислената си „война с тероризма“, като инструмент за възпиране и окончателно унищожение на Русия и Китай.

И сегашната Четвърта световна война се води при наличието в САЩ, Русия и Китай на големи количества ядрено оръжие, заради което поне засега няма пряк техен военен сблъсък. Но САЩ измислиха и наложиха нов начин за водене на войната – и подхванаха цяла поредица от т. нар. прокси войни с чужди ръце, сили и жертви, в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Украйна.

Днешната война се води в три основни пространства едновременно – икономическото, информационното и военното. Като последното става все по-важно.

Оформиха се и трите основни фронта на войната – в Украйна, Близкия Изток и Южно-китайско море, по-конкретно Донбас /Украйна/, Сирия /Ислямска държава и „умерената опозиция“/, Ислямска държава в Ирак, Балканите, Саудитско-Йеменският, конфликт. В конфликтите навсякъде, в една или друга форма, присъстват терористите, създадени от САЩ. Ал-Кайда беше създадена от САЩ и спонсорирана от ЦРУ. „Ислямска държава“ е вариация на същата тема. Даже бежанската криза в Европа е пряк резултат от войната, водена от англосаксонците чрез регионално дестабилизиране на Афганистан и Близкия Изток.

Организаторите на 11 септември 2001 г. Буш и Чейни обещаха, че „тази война няма да завърши през нашия живот“. Обама доразви дневния ред на Буш и Чейни. Тръмп е в капана на същия сценарий.

САЩ продължават да засилват напрежението и изграждат стена на изолация около Русия и Китай. Искат да печелят време, за да възстановяват своята разрушена реална икономика, което се дължи на факта, че световното господство, основаващо се на долара, доживя своите последни дни. Но старият ред, в който САЩ безнаказано грабеха всички и навсякъде, вече не устройва никого, освен самите американци. По-нататъшната конфронтация във войната е неизбежна.

Именно в този момент Русия, която досега се придържаше към тактиката на стратегическо изчакване, премина в геополитическо настъпление.

Историческото съществуване на Русия се движи само в една рамка – тя или е Велика, или я няма въобще. Второто й състояние е сегашната и вечна цел на атлантиците.

В момента Русия воюва срещу проамериканска и проатлантическа фундаментална секта. Американската стратегия обединява всички групировки – стари и нови, на глобалния бизнес и световния елит, за които САЩ са само основен плацдарм за водене на войната, територия за базиране на тяхната глобална и наднационална власт. И същите ще се опитват да формират оттам световната история през близките 5-10 години.

Срещу това е съвземащата се Русия, която, както преди, има достатъчно сила и кураж за големи победи. Срещу това е и Китай – който вече е безспорният икономически властелин на света.

На този фон горещата фаза на Четвъртата световна война изглежда неизбежна. На голямата шахматна дъска отдавна не се играе шах, а се стреля по всички посоки.

Русия влиза в новия етап на световната война с Путин и с нова свръх задача – „да се върви само напред и това движение никой да не е в състояние да спре“.

Русия ще продължи да се намира в жесток клинч със САЩ заради „дързостта“ си да отстоява своя суверенитет и национални интереси и защото формира нов световен ред по южното и източното направление: от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка, нов ред не по американски образец, а с нова архитектура за регионална и глобална сигурност с ШОС – в Азия, и с БРИКС – в света.

Това се съпровожда от вътрешно преустройство на Русия и мащабно подмладяване на елита с влизане на младото поколение.

Тук нещата са наистина главозамайващи. Срещу системната криза на Запада ще се противопоставят тектонични промени. Геополитиката се пренася към Азия. Русия започна икономическо и ресурсно усвояване на Арктика, Далечния Изток, Източен Сибир, ще завърши модернизирането на въоръжените сили, изграждането на нов военно-промишлен комплекс, възстановяването в машиностроенето, високите технологии, ракетно космическата сфера.

Русия и Китай, тъй като са най-силните противници на Запада, са ерозирани от същия чрез външно военно обкръжение – по сушата, морето и от Космоса, а отвътре – чрез корупция и подстрекаване към всякакви протести, в това число бунтове и революции.

Характерно за сегашната световна война е още едно обстоятелство. Вътре в нея се води още една война, която може би е по-важна. Тази световна война започна още през 60-те години на ХХ век. Това е войната на американския долар срещу икономиките и валутите на целия свят. Този деградивен процес беше определен като „глобализиране“ и има икономически и валутно-финансов характер. Неговата цел не е заграбване на нови технологии, а елиминирането на всички потенциални заплахи за западната олигархична властова система, градяща се върху долара и лихвата.

Днес основният субект на световната политика е глобалната олигархия, създаваща архитектурата на финансовите центрове, транснационалните и национални банки, щабните структури като Световната банка и Международния валутен фонд, собствената печатница – Федералната резервна система на САЩ, тайните централи и т.н.

Това са финансовите супер терористи, които носят отговорността за икономическия крах, но използват създадената от тях криза, за да заемат позата на спасители и да довършат глобалния преврат на банкерите.

В Европа целта на преврата на банкерите е да използват дълговата криза в Еврозоната за създаване на европейска федерална супер държава или въобще да отпишат Европа.

Имаме основания да работим за нова световна война с нови особености – хибридни, т.е. с различни средства – военни, икономически, финансови, информационни, ресурсни, психологически, вирусни и т.н.

Дали ще я определим като Трета или Четвърта не е важно. Важно е, че новият световен ред, както винаги, отново се ражда със световна война.

Заради това на фона на класическата геополитика /налагана упорито от англосаксонците/ въведохме и геополитиката на войната и оръжието на която отделям основно внимание, защото излезе на челно място, въпреки че засега не е намерила своето теоретично обобщение.

Заради това онези, които се съмняват дали ще има война на САЩ срещу Русия могат да спрат своите терзания. Война има. Мястото е избрано, времето – също. В САЩ и Англия наистина има безумци, които искат да изсвирят погребалния марш на цялата планета.

Светът продължава да се търкаля към глобалния конфликт, в който Западът има такива главнокомандващи като Кончита Вурст.

Нещата ще станат много по-лоши преди да станат поне малко по-добри.

Както виждате, въпросът с обявяването и краят на поредните войни не е толкова важен. При съвпадение на някои политически и военни фактори тази война ще стане ядреният етап на Четвъртата световна. Измисленият вирус е последната репетиция.

Нейното начало и край обаче също ще останат неизвестни за историята, защото, когато завърши, няма да има кой да пише. Всъщност историята ни учи, че на нищо не ни учи.

P.S. Вече над 40 години започвам поредната година със статии в различна форма – печатна, електронна, визуална. И сега, отново се смесват незабравими пейзажи с образите на най-милите ми хора и приятели, които или още са в окопите, или се пренесоха отвъд. Те знаят, че не съм ги предал и доколкото мога продължавам да си върша работата. Бог само знае докъде ще стигнем. Надявам се да е по-благосклонен. Skandalno.net

Автор: Красимир Иванджийски, Skandalno.net

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *