В тези летни жеги пак избуя антикомунизма. Не им стига на платените от запада родни агенти (разните му соросоидни НПО-фондации, институти за борба с тоталитаризма и прочие агенти на чужди разузнавания за бесило като Иво Инджев, Христо Христов, Евалина Келбечева, Александър Йорданов)… не им стига на същите, че с американски пари и натиск реабилитираха фашизма. Новата директива на западните им плащачи и покровители е същите да криминализират комунизма. Което няма как да мине без тоталното отричане на социалистическия период в развитието на Народна Република България (1944-1989 г.)

Висша цел на съвременните български анти-комунисти е да съдействат за „нов прочит на историята“, чрез който да се деформира историческата истина. И то с цел: оклеветяване на комунизма; непряко възвеличаване на фашизма; антикомунистическо моделиране на младото поколение чрез промиването на мозъците им с невярна и извратена история за социалистическия период. Една професорка, Евелина Келбечева, в едно интервю, в един безкрайно платен и герберско-соросоиден анти-комунистически соросоиден вестник, се обяви за решителна промяна на учебното съдържание на учебниците за 10-ти клас по „История и цивилизация“. Женицата просто даде сигнал до платеното агентурно американско войнство у нас и всичките им сайтове, вестници, журналисти и политолози от разните му институти на американска издръжка откликнаха на новата антикомунистическа атака. Подкрепи ги, разбира се, и остатъчното кариеристично СДС – с декларация: „Подкрепяме българските учители, които са сигнализирали за премълчаването на важни факти за тоталитарния режим на Тодор Живков, подкрепяме разследващия журналист Христо Христов, който от години поддържа (платено с американски грантове-б.а.) паметта за зверствата на комунизма жива, подкрепяме проф. Евелина Келбечева (виден член на соросоидна американска фондция-б.а.) и всички учени и общественици (до един платени от НПО-тата на Сорос у нас-б.а.), които се противопоставят на този опит за подмяна на историята ни“, заявяват от СДС. И хич не се и срамят, че скалъпената протестна петиция в интернет всъщност е подкрепена от едва 300 човека.

А кой подменя историята?

Чета внимателно въпросното интервю и в него намирам старите неадекватни лъжливи внушения, адресирани към младото поколение на България. Те са доста, но си заслужава да се спрем само на едно от тях, вероятно най-наглото. Става дума за т.нар. „масово избиване“ и за броя на убитите без съд и присъда и „безследно изчезналите“ непосредствено след Девети септември 1944 г. – до края на октомври 1944 г. След 75 години е трудно да се определи с точност броя на убитите без съд и присъда. Произволно се изписват огромни, направо научно-фантастични цифри – до 30 000. Те са исторически неверни, хиперболизирани и са си чиста долнопробна фалшификация на истината. Придружени са с емоционални трели от типа: „Масови гробове се откриват навсякъде и това е страшното на този терор – че е обхванал цялата страна и внесъл такъв страх и ужас, който е несравним с нищо“. Но защо тогава нито едни историк досега не е посочил или намерил нито един масов гроб.

Нека обаче първо кажем, че решението за Народните съдилища е на победителките във ВСВ- САЩ, Великобритания и СССР. Не е българско решение, а е натрапено от държавите – победителки на България и на всички останали страни в Европа. И не го осъществява БКП, а Отечественият фронт, в който влизат още БЗНС, „Звено“ и Социал-демократичната партия. А освен в България, следвоенни Народни съдилища се организират в Италия, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Гърция, Сърбия и пр. По техни решения убитите във Франция са 30 хил., в малка Белгия – 48 хил. и пр. Неслучайно на заседанията на българския Народен съд присъстват западни наблюдатели.

А колкото до убитите без съд и присъда:

Да, действително непосредствено след Девети септември има редица случаи на убийства без съд и присъда. Но не от „комунистическата власт“ и не в този грандиозен мащаб. Става въпрос за манипулиране и изкривяване на бройката. Тук има една манипулация, въведена от проф. Шарланов, който към убитите без съд и присъда, без никакви реални доказателства отнася и безследно изчезналите лица. А безследно изчезналите това са избягалите заедно с немската армия български фашисти. Голяма част впоследствие са емигрирали в Южна Америка. Тук се включват и предалите се на германските войски офицери и сержанти от българската армия в Македония и Сърбия (у нас се водят за безследно изчезнали, а при немците – за военнопленници); избягалите през границата към Турция. Според доклад на Главния обвинител в Народния съд Г. Петров за безследно изчезнали могат да се считат около 5 000 души, но това са тези, за които не се знае къде са. Сред тях са и укриващите се из страната провинили се офицери, подофицери, полицаи, доносници на фашистката власт и т.н.

Да, има убити без съд и присъда полицаи, жандармеристи и други помагачи на фашистката монархическа терористична власт до Девети септември. Махалото на историята се е завъртяло от крайно дясно към крайно ляво. Когато жертвата се изправя срещу своя палач, не винаги закона стои по-високо.

Отмъщението е разбираемо, но юридически не е оправдано. Но не е оправдано и да се подменя историческата истина, защото няма достатъчно факти и изследвания, и се получава комунистофобска фалшивка. Когато човек чете подобни текстове би трябвало да си зададе елементарни въпроси и чрез техния отговор да разбере истината. Става дума за следните въпроси:

Първият въпрос е: “Колко са действително убитите без съд и присъда непосредствено след Девети септември“? Първата (1945 г.) публично посочена цифра е около 10 000 души. Тя е огласена от американския журналист Марк Етридж, изпратен от САЩ да проучи политическото положение в България и да подкрепи опозицията. След разговор с Цола Драгойчева той посочва около 10 000 убити, но никъде в архива на Драгойчева няма и помен от някаква цифра за убити без съд и присъда. Това е измислица. При отпътуването от България Етридж вече надува цифрата и тя достига до 25 000 – 30 000. Е, може ли да се вярва на американски журналист изпратен с политическа явно антикомунистическа мисия в България? Втората цифра, която се тиражира от комунистофобите е 28 630 убити без съд и присъда. Тази цифра 28 630 е посочена от министърът на вътрешните работи на 16 ноември 1944 г. Но комунистофобите тенденциозно изменят съдържанието. Те пропускат, че в доклада на министъра, изрично е посочено, че „до този момент са арестувани 28 630 души“ и че броят на подсъдимите по Народния съд са около 10 хил. души. Не всички арестувани са убити. Не всички подсъдими са осъдени. В архивите няма доказателства за тези „масови убийства“ и „масови гробове“. Няма как и да се скрият гробове на 30 000 души!

Първото и единствено задълбочено и конкретно изследване на данните прави полк. Ангел Топкарев, който през 1982 г. от архивите на МВР изготвя поименен списък на безследно изчезналите непосредствено след Девети септември 1944 г. и смъртните присъди от Народния съд – общо 1904 души поименно. Ако от тази обща цифра 1904 се извади броя на изпълнените смъртни присъди (от Народния съд) – 1047, то избитите без съд и присъда са 858 души. Коментарът е излишен – „нерде Ямбол, нерде Стамбол“.

Второто проучване са резултатите от работата на специална комисия, създадена в Пловдив за събиране на сведения за убитите без съд и присъда в Пловдивска област непосредствено след Девети септември 1944 г. От 1992 до март 1995 г. тази комисия събира данни и работи по предварителен въпросник: кога е убит?; къде е убит?; от кого е убит?; къде е заровен?. От всичко проучени 160 общини са постъпили сведения от 58, а в останалите 102 общини няма убийства без съд и присъда. Разстреляни са кметове, секретар-бирници, горски пазачи, учители, подофицери, свещеници, полицаи, които пряко са участвали в издевателствата над антифашисти. Това е единственото публикувано сведение от обществено проучване за избитите без съд и присъда. Проучвания има и в други окръзи, но вероятно не са довършени. Защо СДС се отказва да продължи проучванията“? Вероятно, защото не се потвърждават лъжливите хипотези за „масови убийства“.

Най-сериозен и безспорен документ помагащ да се разкрие истината за убийствата без съд и присъда е отчетът на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров от 3 юли 1945 г. Важното в него е, че от осъдените 2618 души, изпълнените смъртни присъди са 1046, а в графата неизпълнени присъди остават 1572, от които трябва да се извадят избягалите от страната лица със смъртни присъди и помилваните от Министерския съвет. Това е цифрата на узаконените предварително убити (преди съда) лица – около 1400 души.

Вторият въпрос е: „Невинни ли са убитите без съд и присъда“? Лицата вземали решения или пряко участвали в убийствата на антифашисти, на партизани и ятаци, на техните майки, бащи и деца (ястребинчетата, братовчедите Кокарешкови и още множество малолетни), разнасяли на колове набучени глави, палили къщи, изтезавали до смърт своите жертви в полицията и в затворите, те носят ли отговорност? Те невинни ли са? Те трябва ли да бъдат оправдавани и на паметниците им да се поднасят цветя? На тях трябва ли да се поклоняваме? Ходът на историята показва, че не винаги се е чакал законният съд да се вземе решение. Такава е обстановката, при която се извършват незаконни убийства без съд и присъда. Не е случайно казаното от хърватския политик Стипе Месич през 2005 г. в реч във фашисткия концлагер „Ясеновац“ за жертвите: „Убитите в Блайбург (хърватски фашисти – б.м.) са жертви, но те не са невинни за други престъпления“, а две години по-късно добавя „в Блайбург са убити тези, които са отговорни за жертвите (комунисти, антифашисти – б.м.) в концлагера Ясеновац“.

Третият въпрос е: „Кой извършва тези убийства без съд и присъда?“, „Само комунистите ли избиват фашисти?“ Няма достатъчно обосновани факти и документи, които да посочват извършителите на тези противоправни действия. В архивите няма техните имена. Има само предположения. Има сведения за убийства на български офицери от германците от средата на арестуваните от Първи български окупационен корпус в Сърбия. В Австрия са убити от немците разбунтували се български офицери и войници от създания от Ал. Цанков Български доброволчески корпус служещ на Третия райх. Убити са и редица офицери, полицаи, административни служещи от югославските и гръцките партизани. Има и войнишки бунтове и убийства на офицери. Има и убийства за лично отмъщение, като се използва смяната на властта. Редица партизани и нелегални от БКП и БЗНС са превишили своите права. Никъде в архивите историците антикомунисти не можаха да открият решения на ЦК на БКП и на Политбюро за убийства без съд и присъда. Но от антикомунистическата пропаганда явно нарочно се изтърва участието на БЗНС и другите организации на Отечествения фронт.

Да им припомним. На 5 октомври 1944 г. д-р Г.М. Димитров, при посещението в ЦК на БРП (к), заявява, че те (БЗНС) „също са революционери и няма да се спрат пред разстрели, ако това е нужно. Обаче предпочитат процедурата на Народния съд“ (По Д. Шарланов. Българската гилотина…, с. 29). Иван Дочев от Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) в спомените си („Шест десетилетия борба против комунизма …, с. 88“) пише: „големи заслуги за провеждането на терора и извършване на екзекуциите (след Девети септември – б.м.) имат хората от земеделската левичарска група „Пладне“ на бившия лидер д-р Георги Димитров – Гемето. Ръцете на всичките тези терористи и екзекутори са до лактите изцапани с кръвта на жертвите.“

Анти-комунистическите фалшификати са в разрез с историческата истина. А дали те не са продукт, създаден чрез финансиране от соросоидни фондации на пряко подчинение на американския Конгрес и с целевата подкрепа на фондове като „Америка за България“? Фантастичната цифра от 28-30 хил. убити без съд и присъда през септември-октомври 1941 г., използвана от проф. Шарланов, Проф. Келбечева и други е недоказана, тя е приозволна. За нея няма нито един исторически източник, нито едно дори косвено доказателство. Но се натрапва на обществото, получава статут на официална „историческа истина“, използва се в пресата, телевизията, интернет и всички медии за обвинения и борба с политическия противник. Тази недоказана, неточна и абсурдна цифра е само малка част от голямото фалшифициране на най-новота ни история. Най-осъдителното е, че тази изкуствено завишена висока цифра от 25-30 хил. убити без съд и присъда непосредствено след Девети септември безкритично и целенасочено се използва от вестниците, телевизиите и в сайтовете на властта на ГЕРБ и се натрапва на българското общество като „научно“ доказана. Те вече я натрапват и като „научна истина“ в учебници и учебните помагала и в преподавателските курсове по история.

Послеслов:

На 19.04.2018 г. в рубриката “Черно на бяло” на ДУМА авторът Христо Георгиев публикува документи за Народния съд от Централния държавен архив – подсъдими са общо 10 919 души, на смърт са осъдени 2618 (изпълнените смъртни присъди са 1046), доживот са осъдени 1226, оправдани и с прекратени дела са 1600 души. На 1.02.2018 г. в същата рубрика бяха публикувани и документи от Архива на МВР за лагерите след 1944 г., за които соросоидно-десните платени идиоти ни проглушиха ушите. В този край Ловеч, например, от всичките 1235 въдворени там затворници до 1962 г. , 1142 са… за тежки криминални престъпления и аморални действия. Дори в “Белене” само половината от 11 520 затворници (1944-1962 г.) са били политически. През 62-ра година лагерът е затворен. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: