Ситуацията на глобалния енергиен пазар, особено в Европа, продължава да се влошава. Не се виждат причини за нейното подобрение в обозримо бъдеще. Особено при природния газ и електроенергията.

Причините са системни и конюнктурни, които пък се дължат на политическата глупост на някои западноевропейски държави.

В тази статия ще разгледаме този важен проблем и неговата еволюция и причини.

Ще започнем с газовия пазар:

От септември 2021 г. започна истински енергиен шок за Европа, Едновременно рязко скочиха цените на природния газ и електричеството /и на нефта/.

Но преди всичко на газа.

Какви бяха причините?

Енергийните доставки от Русия за Западна и Източна Европа винаги са се извършвали по дългосрочни договори с предварително фиксирани перспективни цени. Тази структура позволяваше на Русия да направи големите инвестиции /в енергетиката те са най-големи/ в необходимата инфраструктура, като купувачите получаваха енергийна сигурност години напред.

Но ЕС, повлиян от САЩ унищожи този модел. От фиксирани дългосрочни цени с Русия те преминаха към текущи /пазарни/ борсови, спотови цени. Както САЩ, така и ЕС, играят своята игра.

Още през 1992 г. Русия, Беларус, Полша и Германия се договориха да построят газопровода Ямал – Европа за доставка на природен газ от новите газови находища в Русия до Полша, Германия и други страни. /Ямал няма нищо общо със „Северен поток“./

Пропускателната способност на тръбопровода е около 33 милиарда кубически метра годишно.

През 1996 г. Полша и руският Газпром подписаха договор, според който до една трета от капацитета на газопровода, т.е. около 11 млрд. кубометра ще бъде доставян от Полша в продължение на 25 години. Цената, както обикновено по онова време, а и преди него, беше обвързана с цената на петрола с известно забавяне на увеличението или намаляването на цената на газа, но по принцип следваше движението на световните петролни пазари.

„Газпром“, който трябваше да инвестира милиарди в разработването на находищата и тръбопроводите на Ямал, настояваше за минималното („вземи или плати“) количество газ, което Полша ще трябва да плати, независимо от действителното търсене за него, например в размер на 85%.

Всичко беше наред до ноември 2014 г., когато полският газов оператор PGNIG „откри“, че е платил твърде висока цена за газа, доставян от Русия. Не е просто съвпадение, че това се случи няколко месеца след като САЩ направиха преврата в Украйна и започнаха своята газова игра срещу Русия.

През март 2015 г. Полша заведе дело срещу „Газпром“, за да постигне намаляване на цените на газа със задна дата.

PGNiG, който е най-големият дистрибутор на газ в Полша, заведе делото срещу „Газпром“ и „Газпром експорт“ в Стокхолмския арбитражен съд, като твърдение, че иска условия, подобни на европейския газов свободен спотов пазар.

„Стъпките, предприети от PGNiG, имат за цел да приведат договора в съответствие с текущите условия на европейския пазар на природен газ“, се казваше в изявление на компанията.

Полша аргументираше със спада на цените на петрола като причина да иска повече съкращения, тъй като формулата за цената на руския газ е обвързана с цената на петрола. Полша се противопостави и на системата „вземи или плати“, която принуждава клиентите да плащат за доставки, от които не се нуждаят непременно.

На арбитражния съд в Стокхолм му бяха необходими пет години, за да вземе решение. През март 2020 г. полската газова компания съобщи, че е спечелила: „Арбитражният съд в Стокхолм застана на страната на PGNiG, като по този начин потвърди, че цената на газа в договора с Ямал не отразява нивото на цените на пазара и е надценена“, съдът промени формулата за изчисляване на цената на руския газ и тясно я обвърза с нивото на цените на европейския пазар, което за PGNiG означаваше значително подобряване на условията за внос на газа от Русия. Решението беше задължително и за двете страни от момента на обявяването му.

Оттук нататък цената, която PGNiG ще плаща на „Газпром“ за природния газ, ще се базира на нова формула за изчисляване на цената, която е тясно и пряко свързана с цените на газа на западноевропейския пазар.

Решението на съда се прилага със задна дата от 1 ноември 2014 г., тоест от датата, когато PGNiG изпрати искане до „Газпром“ за преразглеждане на договорната цена.

Това означава, че „Газпром“ ще трябва да плати на PGNiG около 1,5 милиарда долара, което е разликата между цената, изчислена по новата формула и действително платените от PGNiG суми от 1 ноември 2014 г. до 29 февруари 2020 г.

За пет години и половина PGNiG получи около 50 милиарда кубически метра газ на цена от около 500 долара за хиляда кубически метра. От приблизително 25 милиарда долара, платени през това време, той си върна около 1,5 милиарда долара, или 6%.

Печалбата беше доста малка, но Полша вярваше, че новият механизъм за ценообразуване, който арбитражният съд включи в договора, ще продължи да работи в нейна полза.

ЕС работи за „либерализиране“ на европейските енергийни пазари, срещу дългосрочните договори и въвежда стокови борси и за енергията. Вместо да се базират върху дългосрочните инвестиции и договорните задължения, цените на енергията вече движат от краткосрочни спекулации.

Но от 2020 г. дойде пандемията, лошото време за вятърната енергия, скока в търсенето на енергия от Китай и др., и пазарите полудяха.

Цените на природния газ на Европейската стокова борса се повишиха от $400 до $2000 за хиляда кубически метра. Вероятно и САЩ хвърляха своите свежи напечатани трилиони инфлационни долари на енергийните борси.

От ЕС обвиняват Русия за повишаване на цените, но Германия потвърди, че Русия и „Газпром“ спазват всичките си договорни задължения и не Русия забавя договорените доставки на газ за Европа, а САЩ, които сега продават на Китай на дори по-високи цени, отколкото могат да достигнат в Европа.

По какъв начин руският президент Путин описа ситуацията в речта си в клуб „Валдай“.

„И така, всички започнаха да влизат в този спот пазар, но той съхранява основно газ на хартия, а не на реален газ. Това не са физически количества, които не се увеличават. Цифрата е написана на хартия, но няма физическа сума, тя намалява. Но студената зима изисква газ от подземните хранилища, безвятърното горещо лято означаваше, че няма генериране на вятърна генерация в необходимия мащаб.

Какво се случи след това на европейския пазар?

Първо, спад в производството в страните-производителки на газ. Производството в Европа през първите шест месеца намаля с 22,5 милиарда кубически метра. Това е първото нещо.

Второ, газохранилищата са недостатъчно запълнени с 18,5 милиарда кубически метра и са запълнени само със 71 процента, т.е. недостатъчно са запълнени през първите шест месеца на годината с 18,5%. Ако се погледне годишното потребление, това число трябва да се удвои.

На първо място, американските компании, заедно с компаниите от Близкия Изток изтеглиха 9 милиарда кубически метра от европейския пазар и ги пренасочиха към Латинска Америка и Азия. Между другото, когато европейците формулираха принципите за формиране на газовия пазар в Европа и казаха, че целият газ трябва да се търгува на спот пазара, те изхождаха от предположението, че европейският пазар е първокласен клас. Но европейският пазар вече не е първокласен пазар, нали знаете? Той вече не е първокласен пазар. Газът беше пренасочен към Латинска Америка и Азия.“

Това означаваше, че 18,5 милиарда кубически метра плюс 9 милиарда не са доставени на европейския пазар от САЩ и Близкия Изток, плюс намалението на производството с 22,5 милиарда – дефицитът на европейския пазар може да бъде до около 70 милиарда кубически метра.

Какво общо има Русия с това? Това е резултат от икономическата политика на Европейската комисия и на САЩ. Русия няма нищо общо с това.

И цените хукнаха нагоре до 2000 евро за 1000 кубометра. От такъв скок и „Газпром“ няма полза, защото помпа инфлация и намалява физическите обеми на изнасяния газ.

Путин се намеси и каза на „Газпром“ да помпа повече газ за Европа. Така цените на едро в Европа паднаха до 900 – 1000 долара за хиляда кубически метра, но все още са повече от двойно сумата, която Полша плаща по старата ценова формула.

Освен това Полша, която съди „Газпром“, възпрепятства и изграждането на газопровода „Северен поток – 2“ между Русия и Германия и обяви, че няма да поднови съществуващия си договор за Ямал с „Газпром“. Но сега моли Русия да намали цената на газа, която трябва да плати, съгласно ревизираната от нея самата формула.

Полският нефтен и газов концерн PGNiG съобщи, че е изпратил писмо до „Газпром“ с молба да намали цената на газа, доставян за Полша, оправдавайки искането с безпрецедентния скок на европейския пазар на едро, предизвикан от ЕС и САЩ. „Искаме да се върнем към старата формула за цена“ – казват от PGNiG.

Според клаузата на стария договор „вземи или плати“ Полша трябваше да плаща или купува 8,7 милиарда кубически метра годишно. При текущите сегашни пазарни цени от 900 – 1000 долара, разликата в цената между старата формула и новата формула е 300-500 долара за хиляда кубически метра. Ако нищо не се промени, Полша ще трябва да плати около 5 милиарда долара повече от старата формула до изтичането на договора в края на 22 г. „Печалбата“ от 1,5 милиарда долара от арбитражния съд преди година е нищо в сравнение с това.

Но и след 2022 г. Полша ще се сблъска със значителни трудности при получаването на природен газ от други източници. Плановете и за прокарване на нов тръбопровод от Норвегия до Полша са временно блокирани поради екологични причини. Тя може да купува втечнен газ от САЩ и Катар, но ще трябва да плаща по спекулативните високи цени на стоковите борси, а не според дългосрочната формула за ценообразуване, която предпочита Русия.

Междувременно и Молдова побърза да плати стария си дълг към „Газпром“ и да си осигури нови доставки по стабилни договорени цени от около 700-800 долара за 1000 кубометра.

Другият основен проблем. Русия пренася газ за Европа по няколко различни маршрута, като главните са през Украйна и Полша, един от които е „Ямал – Европа“. ЕС зависи от Русия за над 40% от вноса на газ.

Но транзитът през Украйна не се увеличава.

На последния търг „Газпром“ не е резервирал допълнителни мощности за транзит на газ през Украйна и по газопровода „Ямал – Европа“ от първото до третото тримесечие на 2022 г. Операторът на газопреносната мрежа на Украйна предложи на 2 ноември на аукцион транзитни мощности за периода от първото до третото тримесечие на 2022 г. в обем до 9,8 милиона кубични метра на ден през газоразпределителната станция Суджа и до 5,2 милиона куб. метра на ден през станция Сохрановка. Но те не са били поискани. Търговете бяха проведени в допълнение на резервираните 40 милиарда куб. метра годишно въз основа на дългосрочния договор (около 109,5 милиона куб. метра на ден).

По-рано „Газпром“ не резервира допълнителни мощности за транзит на газ през Украйна за октомври и ноември, а за септември заяви едва 4,3 процента от предложените мощности.

От 1 ноември „Газпром“ е намалил с още една трета транзита на газ през Украйна за Европа до 57 милиона куб. метра на денонощие.

Намалява и преносът през Полша. Както споменахме „Газпром“ не е заявил и мощности от първо до трето тримесечие на идната година за пренос на газ по „Ямал – Европа“ през Беларус и Полша.

От „Газпром“ заявиха, че изискванията на европейските потребители са били удовлетворени. Компанията отбеляза на 1 ноември, че продължава да доставя газ на равнища, близко до исторически рекорди.

Към посочената дата износът за някои страни вече е превишил обемите за цялата 2020 г., по-специално за Турция, България, Румъния и Сърбия. От началото на годината „Газпром“ е увеличил доставките на газ за Турция със 110,4 на сто, за Германия – с 23,4 на сто, за Италия – с 15,4 на сто, за Румъния – с 272,2 на сто, за Полша – с 9,5 на сто, за Сърбия – със 101,7 на сто, за Финландия – с 13,6 на сто, за България – с 51,9 на сто, а за Гърция – с 16,3 на сто.

Изоставането при запълването на подземните газохранилища в Европа намалява. На 27 октомври Путин нареди на шефа на „Газпром“ Алексей Милер да започне да се подава газ към хранилищата на „Газпром“ в Австрия и Германия, след като бъдат запълнени местните складове до 8 ноември. Нареждането на Путин веднага доведе до спад на цените на газа в Европа.

Два дни по-късно, на 29 октомври, Милер съобщи, че се планира целевият обем на резервите – 72,6 млрд. куб. метра, да бъде достигнат на 1 ноември. Запълването на хранилищата ще продължи до 8 ноември.

„Газпром“ е изпълнил задълженията си по дългосрочните договори, но не е продал допълнителен газ на спотовия пазар в ЕС, защото е предпочел да запълни руските хранилища.

Руският президент заяви, че една от двете нишки на новия газопровод „Северен поток – 2“ е запълнена с газ, като част от подготовката за пускането в експлоатация. Доставките могат да започнат на следващия ден, след като регулаторите дадат своето одобрение.

И третият проблем. Русия ще търгува със свободните си количества от природен газ не на борси в ЕС, а на Санкт Петербургската фондова борса. Цената на газа на Санкт Петербургската фондова борса е в рубли. Това означава, че контрагентите ще трябва да купуват рубли, за да плащат за транзакциите. А това означава, че Западна Европа ще трябва да търси рубли, а не кухи инфлационни долари, печатани в трилиони от САЩ.

Вече 30% от търговския оборот на Русия с Китай се извършва в рубли и юани. След няколко години руският газ и петрол ще започнат да купуват в сто процента в рубли с нова роля в системата на международните плащания. Рублата ще се превърне в основна валута за Европа – на запад, и за Китай – на Изток. Така валутната връзка на Евразия ще е евро-рубла-юан. Ами доларът?

Очевидно доларът вече няма да е необходим в евразийското пространство. Той ще бъде изтласкан от Евразия.

Именно този факт предизвиква истерията на САЩ и англосаксонците. Това е основната причина за продължаващите им санкции и провокации.

Европа – Русия – Китай са около 70% от цяла Евразия. Ще започне да се развива в Югоизточна Азия (Индия, Непал, Пакистан, Бангладеш) в Близкия Изток (Иран, Турция, Сирия, Ирак, Обединените арабски емирства и SA (SAU) и по-малки видове Катар и Оман, където така или иначе, рублата в бъдеще ще се развива на африканския контингент. Разбира се, рублата няма да замени всички валути по света или нещо подобно, но няма съмнение, че ще получи достойно международно признание.

Естествено, този процес ще е дълъг, но тенденцията вече се вижда. А това означава, че турбуленцията на газовия пазар ще продължава. Поне САЩ ще правят всичко в тази насока.

Всичко е на живот и смърт.

Автор: Красимир Иванджийски