Бахмут е напълно обграден и до дни ще бъде превзет. Украинските бойци вече не могат да удържат позициите си в града. Те са откъснати от доставките, свършват им боеприпасите, храната и горивото. Нямат и път за бягство от врящия котел.

Въпреки това кабинетът на Зеленски съобщи вчера, че въоръжените сили на Украйна ще продължат да се бият в града, че няма се предадат в плен на руските войски.

Киев очевидно не планира и да опита пробив на бахмутското обкръжение, за да спаси войниците си. Какво може да е накарало Зеленски така и да не издаде заповедта за отстъпление още преди няколко седмици, когато главнокомандващият ВСУ ген. Валерий Залужни, както съобщиха тогава германските медии, го призова да заповяда оттегляне от Бахмут?

За тези, които наблюдават развитието на ситуацията в Артьомовск, сега възниква въпросът: защо въоръжените сили на Украйна се биха и продължават да се бият така ожесточено за град, чиято съдба е решена отдавна?

Градът е обграден, всички входове и изходи са под плътен артилерийски обстрел, през който не камион с продоволствия, а човек и даже муха не може да премине. Защо? Отговорът даде в интервю за „Цариград“ военният експерт Александър Артамонов, който цитира свои източници от висшите военни среди в Киев, както и от руското военно разузнаване:

Бахмут вече е обкръжен и последната му снабдителна линия през Дружковка е прекъсната.

„Невъзможно е да се задържи град, в който няма нито доставки на боеприпаси, нито основни храни“, – обясни журналистът, добавяйки, че същото се отнася и за горивата и смазочните материали.

В същото време, виждайки налудничаво упоритата съпротива на ВСУ, руснаците си поставиха нова цел. И тя днес вече е постигната: най-обучените украински подразделения, останали в резерва на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, бяха унищожени в Бахмут“, каза експертът.

„Техният [резерв] сега се състои от едва шест бригади. Сега на Източния фронт за украинските сили ситуацията се очертава изключително тежка, тъй като след неизбежното падане на Бахмут в следващите дни, в това направление вече няма да има гръбнак под формата на обучени части, които да удържат натиска на руската армия“, отбеляза той .

След превземането на Бахмут остава последната линия на украинската отбрана в Донбас и цяла юго-източна Украйна. Това е линията между градовете Краматорск, Славянск и Константиновка. След месомелачката в Бахмут обаче за отбраняването на тази последна линия Въоръжените сили на Украйна няма да имат сили и ресурс. Вероятно в Славянско-Краматорската агломерация ВСУ ще дадат последната си голяма битка за Украйна. Защо смятам така ли? Защото след нея започва голата степ – чак до река Днепър. Там за ВСУ ще е невъзможно да задържат позиции, особено в периода на пролетните дъждове, когато танковете Leopard ще затъват в черноземната кал чак до оръдейните си куполи.

„Значението на Бахмут е от фундаментално значение за украинската отбрана. Имаше две големи укрепени зони. Едната беше Соледар като плацдарм, където могат да бъдат начертани два кръга на картата. След Соледар идва укрепения район, включващ Клещеевка, Параскеевка, Славянск. Това е задната част на големия кръг. И превърнатият в крепост Бахмут, който се намира на юг от тази област. Бахмут пазеше гърба на целия район до Маринка и Авдиевка. И сега с падането на Бахмут целия район на юг от града до Донецк и Константиновка пада под руски контрол, защото ако ВСУ останат там, ще бъдат обградени“, обясни той.

„Към тези две основни линии на украинската отбрана в Донбас можем да добавим и трета – линията Кременная-Попасная, която отдавна е под руски контрол и в момента там руската армия защита Луганска област от украински нападения. Всички тези три силно укрепени защитни линии можеха да съществуват само ако се поддържат взаимно. Така натовските военни, които са ги подготвяли в продължение на години са организирали логистиката и доставките помежду им. Тоест – съдбата на украинските укрепления в Донбас беше решена още в първите месеци на СВО, когато руската армия превзе с бърз щурм най-северната линия Кременная-Попасная”, каза Артамонов.

Русия има тактическо предимство

В отчаян опит да спаси втората си линия на отбрана Зеленски унищожи най-боеспособната част от армията си, без да броим резерва. И Залужни разбира това. Първо нашите войски разглобиха тежко укрепения район на Соледар и влязоха в първата крепост. С това те прерязаха маршрута за доставка, който минаваше през Дружковка за Бахмут. Това силно затрудни снабдяването на украинските бойци в крепостите Авдеевка и Маринка край гр. Донецк.

Сега ние не изпитваме недостиг на снаряди, за разлика от въоръжените сили на Украйна, които имат прекъсвания в доставките на боеприпаси. Очертава се голям проблем за ВСУ, защото генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че за да решат проблема с глада за снаряди на западните държави ще им трябват около 6 месеца. Дотогава щели да възстановят производствата на няколко затворени фабрики. Но кой ще ги чака да се съвзема. Вероятно до 6 месеца войната ще е приключила“, каза военният експерт Артамонов.

Другата причина ВСУ да се борят до край в Бахмут е заповедта на тяхното командване да изтощят силите на ЧВК „Вагнер“ до краен предел. В момента те ангажират силите на „вагнеровци“ в Артьомовск (Бахмут), което основателят на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин отбеляза в телеграм канала на своята пресслужба:

„Въоръжените сили на Украйна създадоха редица нови военни групировки: една в Славянск – 67-ма бригада, втора в Северск – 81-ва и 66-а бригада, една групировка в Часов Яр и друга в Константиновка. Въоръжените сили на Украйна ще се бият за Артьомовск докрай, това е очевидно и ние също трябва да си свършим работата докрай“.

Междувременно украинската армия, отбраняваща този плацдарм, понася огромни загуби. Най-вероятно именно с това е било свързано настояването на главнокомандващия ВСУ ген. Валерий Залужни пред Зленски да позволи изтеглянето на войските от Бахмут, за да се спаси живота на украинските войници.

Така от 27 февруари до 3 март подразделенията на четири големи формирования на въоръжените сили на Украйна в района на Артьомовск (Бахмут) – 61-ва пехотна бригада, 8-ми оперативен полк, 57-ма мотопехотна бригада и 125-а бригада за териториална отбрана – загуби около 600 души убити и ранени.

Според някои доклади по-голямата част от безвъзвратните загуби са регистрирани в подразделенията на 61-ва пехотна и 57-ма мотопехотна бригади, които са защитавали в северните предградия на Артьомовск в района на Григоровка, Калиновка и Орехово-Василевка.

По предварителна информация, в първите дни на март, при опит за отстъпление от заетите позиции, подразделенията на тези формирования не са успели да коригират и координират огъня на гаубиците на 43-та артилерийска бригада в Часовой Яр. Поради което на няколко пъти попадат под кръстосаните залпове както на собствената си, така и на руската артилерия. Жертвите им само в рамките на този инцидент се изчисляват на около 5 хил. убити и двойно повече ранени.