„Не можем да позволим на Русия да спечели в Украйна“, каза германският канцлер Олаф Шолц. И веднага възниква въпросът защо е толкова важно за Германия и ЕС, че даже и за Запада като цяло, кой ще победи в тази конфронтация? Има обаче поне пет причини, поради които руската победа в специалната операция би означавала всъщност края на Запада, поне в този му вид, в който всички го познаваме:

1. Подкопаване на вярата на света във всемогъществото на САЩ

Страхът от непреодолимата сила винаги е бил едно от най-ефективните възпиращи средства. И днес почти целият свят има такъв страх от Съединените щати. По-точно страхът е от колективния Запад, който Америка контролира и може във всеки един момент да обедини и насочи срещу даржавата, дръзнала да наруши установения по силов начин от самата Америка световен международен ред. Ето защо нито Иран, нито Турция, нито дори Китай, въпреки че губят от тази западна международна система, не смеят да предизвикат Запада с офанзивни действия, а само са се съсредоточили да защитават това, което сега притежават.

Да, много от тези държави осъзнават, че през последните почти 20 години (след нахлуването в Ирак) западната сила е отслабнала доста, че на нейният натиск може да се устои, но никой не иска да е първият, който да тества остротата на вълчите западни зъби върху собствената си кожа.

Но така се случи, че Русия прие това предизвикателство. И ако Москва устои на тоталния натиск и победи, тогава целият свят ще види, че Съединените щати не са онзи всемогъщ хегемон. И когато останалите страни видят това, те също ще започнат да отправят предизвикателства към Америка и нейните европейски съюзници (при това много по-опасни от руските. Първи ще са Иран или Саудитска Арабия – а първата им работа ще е да се превърнат в ядрени държави). Западът няма да може да отговори на тези предизвикателства. И скоро няма да има и следа от западното господство над света. Тук говорим за край на господството на западния свят, не само на американският.

2. Разцепването на Европа

В рамките на Европейския съюз има огромен брой разногласия, които сега, в името на единството пред руската заплаха, са изкуствено смотани и изтикани на заден план. Но в случай на руска победа всички тези разногласия ще избуят отново. Когато Русия победи, Европа ще трябва да реши кой е виновен за това общозападно и Европейско поражение и как следва да се процедира с него.

„ЕС вече повече прилича на секта, където неолибералната демокрация е догма, която руши духа и съзнанието на населението. В тази сектантска Европа конфронтацията с Русия е прехвърлена в категорията на борбата на доброто със злото. И „доброто“, т.е. Западът трябва да победи.

Ако обаче не победи, възникват въпроси не само пред политиците, но и пред самите идеологически основи на Европейския съюз. В този случай рисковете от изчезването на „лепилото“, което засега държи страните от ЕС заедно, се увеличават рязко“, казва Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта Сонар-2050.

Рисковете от разпадане също ще се увеличат, ако разходите на ЕС за ограничаване на Москва нараснат и тези разходи не могат да бъдат покрити чрез действащото до този момент агресивно разширяване на съюза и стичащите се от това в Брюксел нови приходи. В крайна сметка, след победата на Русия в Украйна, свободното пространство за такова разширение на Запада приключва.

„ЕС от 32 години непрекъснато се разширява все по на изток с официалното обяснение, че целта му е да развива икономически Централна и Източна Европа. Но този процес не е никакво развитие, а икономическа колонизация. Прекратяването на този процес с отказа от присъединяване към ЕС на богатата на природни ресурси Украйна, ще подкопае ЕС.

Освен това Европейският съюз наложи толкова много санкции срещу Русия, че самият той вече е пред икономически колапс и на ръба на разпада: ако Русия се адаптира и продължи напред въпреки наложените й санкции (което благодарение на партньорството на Китай, за Русия е повече от сигурно), тогава ЕС ще бъде силно отслабен поради специфичната структура на икономиката му. ЕС е изключително зависим от евтините кредити, а евтиният кредит и инфлацията са несъвместими: няма кредит – няма икономически растеж, а вместо тях стагфлация и нарастване на вътрешните противоречия “, обяснява Иван Лизан.

3. Връщането на руското влияние

„Идеологията на неолибералните атеистични ценности доминира в Европа. И тези реакционни „ценности“ Западът държи да ги популяризира и налага все повече и повече – като крайната му цел е те да обхванат и превземат целия християнски свят. Руската победа в Украйна би означавала поне спиране на напредването на тези пагубни „ценности“ на изток. И като максимум ефект – тяхното подкопаване в самата Европа “, казва Вадим Трухачов, политолог и доцент в Руския държавен хуманитарен университет.

Всъщност руската победа в Украйна вероятно ще доведе до разпадането на Европейския съюз. Или поне до появата в Източна Европа на мощен националистически център, изповядващ различни от западните неолиберални ценности. И това е друга екзистенциална заплаха – Брюксел и Западна Европа виждат източноевропейския национализъм като пряка заплаха за европейските неолиберални глобалистки ценности и европейското единство като такова.

Самият ЕС като конструкция е изграден върху отхвърлянето на етническия национализъм (разглежда го единствено като източник на конфликти) в полза на наднационалната европейска идентичност. За отхвърлянето на националната пасионарност в полза на насърчаването на „универсални“ ценности, под които Европейският съюз разбира прогресистките неолиберални идеи (налагане на ЛГБТ ценности, отказ от националност, етносна култура и религия, свръхтолерантност, ограничаване на правата и свободите на несъгласните с неолибералните „ценности“ хора и групи в обществото и др.). Това всъщност е неолиберална диктатура, която под благовидния предлог, че ти дава някакви непотребни допълнителни граждански права, всъщност ти отнема голямо количество човешки права.

Освен това засилването на източноевропейския национализъм в някои страни може да доведе до парадоксален резултат – сближаването на редица източноевропейски държави с Русия. „Победата на Русия може да означава нарастване на симпатиите към нея в редица европейски страни – в България, Словакия, Гърция, дори в Чехия, Словакия и Испания. Разбира се, и в Сърбия. Русия може да се върне в Европа като влиятелна сила, с която трябва да се съобразяват. Което до голяма степен ще заличи резултатите, които постигна Запада за себе си след края на Студената война“, обяснява Вадим Трухачов.

4. Реинтеграция на постсъветското пространство

С победата си в Украйна Русия ще се върне не само в Европа, но и в постсъветското пространство. Победата на Русия в Украйна ще анулира цялата политика на реакционна инвазия на Европейския съюз в постсъветското пространство. „Каква полза от дългосрочното отглеждане на компрадорски прозападни елити в тези страни чрез фондациите на Сорос и други мрежи за западно влияние, ако същият този отгледан и захранван от запада местен елит е безпомощен пред руската армия?“ — пита Иван Лизан.

И всички милиарди долари, които вече са инвестирани в създаването на прозападни елити в тези страни, ще бъдат занулени – в края на краищата митовете, върху които са възпитани тези елити, ще отстъпят място на реалната политика, в рамките на която вече няма да е възможно да печелят пари от русофобията и антикомунизъм, като отдават територията си за „сдържането“ на Русия. Грузия стана първата от прозападните държави, която разбра това (отказа да се присъедини към антируските санкции, отказа и да даде оръжие на Украйна).

Това все още не е стигнало до Молдова – съдейки по думите на президента на страната Мая Санду за необходимостта от забрана на Георгиевската лента, процесът на осъзнаване все още е далеч от завършен. Сроковете обаче ще се скъсят рязко, когато руските войски освободят Одеса и пробият сухопътен коридор в Приднестровието.

Междувременно постсъветското пространство беше важно за Европа не само като територия за икономическа експанзия, но също и като инструмент за ограничаване на Русия. Причината? „Русия за Европа е „грешният друг“. И затова европейците се страхуват повече от укрепването и възхода на Русия, защото тя за тях е „различна, но подобна“. И не се страхуват толкова от възхода на очевидно крайно различните от тях Китай, Индия или Саудитска Арабия. Русия е втората европейска цивилизация и следователно опасен конкурент на западните държави за влияние в централна и източна Европа, казва Иван Трухачов.

И от тази гледна точка Украйна се явява крайно необходимия за западноевропейските държави контролиран от тях буфер. Те вече са превзели Източна Европа и сега губейки буфера си Украйна, те ще се озоват в пряко съседство с все по-набиращата сили Русия, пред която стои перспективата да възстанови своята „голяма Русия“. И няма значение коя – руската национална или многонационалната имперска… всяка „голяма Русия“ е еднакво лоша за Запада.

Лоша е, защото голяма Русия е имперска Русия. Тоест Русия, която нито може да бъде смачкана, нито „покръстена” в западните глобалистки неолиберални ценности, а още по-малко пък унищожена.

5. Упадъкът на американското влияние в Европа

Руската победа в Украйна ще доведе ако не до пълното изчезване, то до значителното отслабване на влиянието на САЩ в Европа. И до разпадане на трансатлантическото единство. Да, тази теза на някои ще им се види противоречива, защото Европа не иска Америка да си тръгне.

„На фона на очевидното икономическо и финансово отслабване на Запада, за европейците ще бъде особено страшно да останат сами. Съединените щати за тях са доставчик на технологии, сигурност и удобни за тях международни правила. Освен това американците създават изкуствени, непазарни възможности по света за реализирането на европейските икономически и финансови интереси“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО РАН.

Проблемът тук обаче е, че на никой не му пука какво иска Европа. Важна е единствено позицията на САЩ. В Америка изолационистките настроения вече са силни – и влошаването на вътрешните проблеми в Съединените щати само ще засилва тези настроения. Щатите, разбира се, изобщо няма да се откажат от ЕС, но потъналите си в своя икономически срив, те най-вероятно няма да могат да управляват активно европейските дела.

В този случай, разбира се само ако руско-американският конфликт за постсъветската периферия приключи с победата на Русия, тогава, рано или късно, ще трябва да бъдат сключени стратегически споразумения с Москва за системата за сигурност (включително в европейското пространство), което означава, че възможностите на САЩ да раздухват руско-европейска конфронтация, на която до голяма степен се основаваше американското присъствие в Европа, ще бъдат сериозно намалени. А с това и влиянието на САЩ върху Стария континент.

Кеворг Мирзаян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: