Преди две години Ангела Меркел и Франсоа Оланд въведоха санкции срещу Русия, с което стартираха началото на нова студена война с огромната страна. Новата война обаче не беше нито тяхна, нито отговаряше на интересите на техните държави.

Заповедта за никому ненужната конфронтация със стратегическия им партньор Русия им бе спусната и наложена, както винаги от Вашингтон!

В тази излишна битка Меркел и Оланд въвлякоха всички държави от Стария континент, включително Източна Европа… и най-вече балканските страни. Сега  не само Балканите бяха „врящ котел“.

Във врящия адски евроатлантически котел беше натикана цяла Европа.

Санкциите, както е известно,  навредиха най-вече на европейските държави. Но замислиха ли се двамата „водачи“ на ЕС върху този факт?

Отговорът  е категорично НЕ!

Защото ако се бяха замислили поне малко, нямаше да предприемат следващата и още по-убийствена за държавите от Стария континент, стъпка.

Преди година Ангела Меркел обяви на германците и на всички европейски народи, оптимистично и еврохуманистично: „Ще се справим!“, опитвайки се да успокои своите сънародници и държавите „гостоприемнички“ от ЕС, че милионите бандити-джихадисти, пуснати от Танте  в Европа по заповед на Господарите отвъд океана, няма да разрушат техния живот. Само че нейният „еврохуманизъм“ се оказа ялов, защото отговаряше само на интересите на САЩ, но не и на тези на европейските народи.

Оланд бе по-неуверен и като че ли не толкова краен застъпник за джихадисткото нахлуване, колкото своята колежка от Берлин. Но сравнително умерените позиции на френския президент бяха просто маска. Понеже щатските кукловоди безмилостно тикаха във войната срещу Русия европейските си пудели един по един.

Танте Меркел се провали с гръм и трясък и в двете си „хуманистични“ начинания – санкциите срещу Русия и отприщването на терористичния поток в Европа. Рейтингът й спадна до рекордно ниски нива и тя катастрофално загуби подкрепа дори сред своите съпартийци.

Тогава от сенките на евроатлантическия мрак изплува резервният вариант на Обама – главният французин Оланд.

 

Който отвори нов епизод от кризата в отношенията ЕС – Русия. А именно спора с поръчаните на Франция и платени от Руската федерация кораби клас „Мистрал“. Френските корабостроителници ги бяха построили и искаха да ги предадат на Русия, но Оланд, пак по заповед от Вашингтон, забрани сделката, макар че и корабите бяха готови и парите бяха платени. Понеже Мистралите щели да увеличат боеспособността на Русия, а това не било приемливо.

Оланд и неговите господари обаче забравяха една дребна подробност. От какъвто и клас да са тези кораби, те в никакъв случай не създават военната мощ на Русия. Защото мощта на огромната славянска страна се крепи не само на създаване на високотехнологични оръжия от най-ново поколение и перфектното боравене с тях на личния състав на армията.

Мощта на Русия  се крепи най-вече на невероятния дух на руския войник, защитаващ собствената си страна.

А когато кризата с Мистралите не постигна очаквания ефект – не уплаши Путин и Русия, френският президент, да не споменаваме пак по чия заповед, стартира приложението на план „В“:

На 19 октомври бе планирана среща на Оланд с Владимир Путин. И съвсем очаквано, десетина дни преди уговорената в Париж среща, започнаха да валят „обвинения“ по адрес на РФ, като успоредно и изневиделица изскочиха „съмнения“ у френския президент, дали тази среща не е „безсмислена“.

Френският външен министър Жан Марк Еро, заяви, че „Москва трябва да бъде разследвана за военните си престъпления, извършени в Сирия.“

А президентът Франсоа Оланд потвърди намерението на Франция да се обърне към Международния углавен съд в Хага, за да инициира  „разследване“ на руските бомбардировки в сирийския град Алепо.

Между другото, съдът в Хага е същият, който „съди“ и уби сръбския президент Слободан Милошевич, а после го обяви за невинен.

И Оланд и Еро прекрасно знаят, че в Сирия руските Военно-космически сили заедно със Сирийската правителствена армия се борят с най-голямото зло под слънцето –  гонят звероподобните чудовища на  Ислямска държава вън от сирийската територия.

Прекрасно знаят, че Русия нееднократно предлага на всички джихадисти да оставят оръжието, срещу което им се осигурява безопасен коридор за напускане пределите на Сирия.

Много добре знаят, че Руски хеликоптери, рискувайки живота на войниците, носят в засегнатите райони тонове хуманитарна помощ… а руски хора – миротворци, работят в  самите военни зони, за да разпределят тази помощ сред най-нуждаещите се.

Но лицемерието на Запада няма граници и там винаги „Престъпника вика: дръжте престъпниците!“

Когато преди няколко месеца, френски самолети сипеха бомби над сирийските градове, в опит да помогнат на терористите от Ислямска държава да се измъкнат от унищожителния огън на руските ВКС, тогава всичко беше нормално и в реда на нещата.

Защото пуделите на Обама не се интересуват от битката с джихадистите. Те са получили задача да воюват с Русия и да демонизират всичко, което тя прави.

Само че и тук сметките им излязоха криви. Френската опозиция и френските граждани се нахвърлиха с унищожителни критики срещу действията на Оланд, който по тяхно мнение работи против интересите на държавата и изпълнява чужди нареждания.

В днешното глобално информационно пространство нищо не може да остане скрито и народите сами виждат истината, която много медии и политици се опитват да преиначат или скрият.

А гръмотевичният провал на Меркел и Оланд се крие в коварството и лъжите, с които си служат, за да подготвят ликвидирането на националната идентичност на европейските народи. Skandalno.net

Автор Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: