Проф. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“. 

– Проф. Григорова, в София се проведе Шестата среща на върха на 12-те държави от инициативата “Три морета”. България е във фокуса на вниманието – участваха девет президенти, между тях и виртуалното включване на американския президент. Успех ли е това за българската дипломация и за президента Радев?

– Виртуален успех, може би, за реален е трудно да се каже. Президентът Радев като официален български домакин изрече на английски, че за него е “изключително важно” да се постигне “синергия със стратегическия дневен ред на САЩ”. Синергия има и между питона, и мишката, докато е в пастта му. Не виждам български интерес в развитието на “трансатлантическото измерение” в Централна и Източна Европа между трите морета, и между Стара Европа и Русия.

– Икономическият елемент, при който се говори за инвестиции, свързаност, кохезия сякаш е водещ и в президентските панели, а не само в бизнес форума. На заден план ли останаха политическите цели на този формат?

– Инвестиции от кого, къде и срещу какви условия? Американските централи (ТЕЦ-Марица) също са инвестиция, канадската компания за добив на българско злато – пак е инвестиция. Кой печели обаче? Успоредно с бизнес интереса към този форум са геополитическите цели, които не се крият от водещия идеолог на Триморието/Междуморието – Полша, възраждаща стари имперски доктрини с американска помощ – повече морална, отколкото финансова, и с фундаментална цел – изолирането на Русия от Европа.

Средновековният лозунг “Полша от море до море”, Ягелонската доктрина/идея/идеология за полското завръщане на Изток – в Литва, Беларус и Украйна, модифицирана в създаването на “съединени щати в центъра на Европа между Изтока и Запада” под полска опека според концепцията на Артур Горски; доктрината на полския министър на външните работи в междувоенния период Юзеф Бек за “Третата Европа” от централноевропейски държави; идеята на генерал Владислав Шикорски, полски премиер в изгнание, предложил на Рузвелт през декември 1942 г. да подкрепи създаването на Централноевропейска федерация по оста Варшава-Белград, включваща Полша, Литва, Чехословакия, Югославия, Гърция и Унгария. За да стигнем до полския президент Анджей Дуда и инициативата ABC (Адриатическо море, Балтийски регион и Черно море Morze Czarne).

Оста този път е Балтийско-Черноморска. Доколко е реалистичен този проект е друг въпрос. От три морета се пада на земята – полски исторически опит.

– Още през май президентът Румен Радев подчерта, че инициативата “Три морета” нито е военен, нито е съюз, нито е срещу Русия. Въпреки това мнозина анализатори продължават да изтъкват неговата антируска насоченост, поне според генезиса му. Как реагират в Русия на тази инициатива? Сякаш има мълчание в медиите. Защо?

– ГУАМ също не е военен съюз, а “организация за демокрация и икономическо развитие” (Грузия, Украйна, Армения, Молдова) – постсъвестки ареал. “Източното партньорство” също не е военно, а за демокрация, икономическа интеграция, от които благовидни цели наскоро избяга Беларус след опита за цветна/телеграмна революция срещу Лукашенко. “Трите морета” са политическа инфраструктура с потенциал и за военно сътрудничество с ментора си – Вашингтон, срещу руската инвазия на Петров и Баширов в Източна Европа. “Трите морета” могат да служат за политическа координация по реализирането на геоенергийните проекти за американски газ.

Руската преса не обръща внимание, маргинална тема е “полската заплаха”. А и Черно море след присъединяването на Крим е под руска защита. Проблемът с тази инициатива е заявката за атлантическа правоверност и допринасяне на засилване на напрежението между ЕС и Русия. Атлантическият перфекционизъм е праволинеен за балканските криволичещи пътища.

– Освен Русия, Германия е другата засегната страна от развитието на инициативата. Но на форума президентът Щайнмайер заяви готовност Германия да участва активно за постигане на целите на “Трите морета”. Обръщане на германската позиция?

– Активно участие – да, но за целите на Германия. Впрочем увеличаването на участниците в инициативата обезсилва полския център, в най-близката по интереси до Полша – Унгария, предпочитат формата на Вишеградската четворка, не на Триморието. Чехия и Словакия имат свой формат с Виена, успореден на триморския – все пак помнят Мюнхен 1938 г.

– САЩ подкрепят изцяло инициативата. Преди – Тръмп, сега – Байдън. Забелязвате ли засилен интерес на Вашингтон към региона?

– Не забелязвам да е намалявал американският интерес към Източна Европа, в това отношение има външнополитическа приемственост и последователност на САЩ.

– Обиколката на Байдън в Европа бе много интензивна. Какви са Вашите изводи от нея?

– “Новата нормалност”, декарбонизация, зелена политика, абревиатурата на дъгата, дигитализация /онлайнизация/, такива изводи.

– Определиха ли Путин и Байдън така наречените “червени линии”? Напрежението по оста Москва-Вашингтон бе много силно преди, сега сякаш се получи размразяване. Какви са вашите очаквания за развитието на отношенията? Какъв знак даде на света срещата Путин-Байдън?

– Русия и САЩ са равни партньори в областта на контрола върху ядреното оръжие с всички съпътстващи договори, част от които опасно пренебрегна Тръмп. С Байдън диалогът за ядреното сдържане е позитивен знак. За санкциите няма промяна, икономическата война продължава. САЩ не могат едновременно на два фронта и с Русия, и с Китай, оттук и договороспособността на Вашингтон за момента нараства.

– Анализатори отбелязват, че със съживените отношения САЩ-ЕС старият либерален ред получава нов шанс за развитие. Къде е мястото на Русия в него. Ще противодейства ли Владимир Путин и как?

– Има оживление сред фигурите на мадам Тюсо наистина. Русия е на зáвет, да му мислим ние. Путин за момента успешно балансира с неолибералните и с консервативните сили в Кремъл. Крехък баланс. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: