Горещото във всеки един геополитически, военен и икономически смисъл лято на 2022 г. си отива и глобалната перспектива за Запада през есента и зимата ще става все по-зловеща. И не става въпрос само за конфликта в Украйна – той е просто част от една все по-ясно разгръщаща се глобална западна криза. Самото понятие „криза“ вече е силно дискредитирано – но е по-лесно така да наречем това, което всъщност е остра фаза от трансформацията на целия световен ред.
Глобалната рецесия все още не е започнала, въпреки че енергийната криза вече е в разгара си – и фактът, че Европа е в центъра й, далеч не е случаен. Не, ясно е, че повишаването на цените на енергията удари третия свят много по-силно, отколкото Запада. Засега. Достатъчно е да цитираме примерите с Шри Ланка и Пакистан — но глобалните, тоест западните медии са свикнали с проблемите в развиващите се страни, но собствените им сериозни затруднения предизвикват повишена тревожност от все по-стесняващата се пред тях икономическа перспектива. Европа и САЩ са в трепетно очакване на идващата есен – в очакване на рязко засилване на социално-политическото напрежение у дома.
Вече не е възможно да се спре този процес – и не само защото Западът сам провокира покачването на цените, палейки и раздухвайки украинския конфликт и отказвайки се от руски енергийни източници. Не, това само задълбочи и без това нарастващите проблеми – както в самите западни страни, така и в позицията им на световната сцена. Например опитът да се изолира Русия след избухването на военните действия в Украйна доведе до там, че светът се раздели на такива държави, които подкрепят опита на САЩ и Европа да запазят досегашната си хегемония, и такива, които са против това.
И това разделение става все по-отчетливо. Ако преди шест месеца в ООН 141 страни от 194 гласуваха за резолюция, осъждаща „руската агресия“, то онзи ден само 54 държави подписаха друго изявление, призоваващо Русия „незабавно да спре военните действия“. Тоест практически само западните, с малък брой развиващи се държави, които се присъединиха към тях.
Ясно е, че огромното мнозинство от страните, които не подкрепиха антируската резолюция, се ръководят от едно и също – светът не иска продължаване на американската и европейската хегемония, а опитът да се изолира и накаже Русия се разглежда като начин за колективния Запад да запази своето неуловимо превъзходство.
В резултат на това, вместо да засили глобалните си позиции, той само ги отслаби – и останалият свят вижда и разбира това. Освен това санкциите удариха и западната икономика – и това все още не е дъното на кризата. Това вече не е икономическа криза, а политическа. Със собствените си действия Европа и САЩ ускориха всички процеси.
Какво очаква Запада през следващите седмици? Смяната на властта във Великобритания – новият премиер Лиз Тръс ще бъде в още по-слаба позиция от Джонсън и страната всъщност навлиза в период на подготовка за парламентарни избори (евентуално извънредни) – и това на фона на нарастващите сепаратистки тенденциите в Шотландия и неразрешените последици от Брекзит.
За германската коалиция няма да е лесно да оцелее през следващите шест месеца – и въпреки че ще издържи, вътрешнополитическото недоволство от канцлера Шолц ще доведе до факта, че влиянието на страната върху общоевропейските процеси ще отслабне.
В Италия след месец ще се проведат парламентарни избори – те на практика са с гарантирана победа на дясната коалиция, водена от Джорджия Мелони (която ще стане първата жена министър-председател в историята на Италия) и с участието на партиите на Матео Салвини и Силвио Берлускони.
Италианците все още са скептични относно перспективите за тежка конфронтация с Русия – и новото правителство ще играе тази карта за пропагандни цели. Въпреки че няма да направи реален опит да се противопостави на политиката на ЕС по украинския въпрос, това със сигурност няма да допринесе за общата стабилност на ЕС.
В Съединените щати през ноември ще се проведат междинни избори за Конгрес, след които републиканците на Тръмп ще установят контрол над двете камари на парламента, а Байдън ще се превърне в “куца патка”. Но най-важният резултат от тези избори ще бъде фаталното задълбочаване на разцеплението в САЩ – страната ще се насочи към президентските избори през 2024 г., резултатите от които губещата страна няма да признае. Нажежеността на страстите вече се вижда във все по-агресивната реторика на партиите – например в четвъртък Байдън заяви, че лозунгът на Тръмп „Да направим Америка отново велика“ излъчва екстремистки настроения, а идеологията на някои републиканци може да се сравни с „полуфашизъм“. Америка върви към разцепление – и само чудо може да го спре.
Ясно е, че всички тези процеси нямат нищо общо със случващото се в Украйна – те имат много сериозни вътрешни причини. Но спиралата на конфликта с Русия сега вече се отразява на всичко, което се случва на Запад – въпреки че там толкова дълго убеждаваха всички, че Москва се меси в техните работи, че сега отново чакат нашата пряка намеса.
Например в Италия проатлантическите сили уверяват, че Кремъл залага на победата на десницата – въпреки че в настоящата ситуация за нас е важно не кой ще бъде на власт в определени западни страни, а как това ще повлияе на управлението и единството на „златния милиард”. Ако той го засили, ние във всеки случай ще бъдем против: защо трябва да укрепваме този, който ни обявява за враг?
Но фактът е, че Западът е поел по пътя, по който на практика няма добри краткосрочни и средносрочни възможности. И съвсем не заради интригите на Русия, а заради натрупаните собствени грешки и непосилни амбиции. Независимо дали на власт ще дойде десницата или левицата, разцеплението така или иначе ще се задълбочи, защото на дясното няма да бъде позволено да промени нищо радикално, а политиката на левицата ще предизвика още по-голямо възмущение отдясно.
В същото време Русия ще бъде обвинявана, че се опитва да повлияе на западното обществено мнение (въпреки че ни бяха отрязани почти всички възможности за излъчване там) и в пряка намеса във вътрешните работи на Европа и САЩ – да не говорим за факта, че че самата наша специална операция създава не само проблем за Запада, но и заплаха за него.
Има само един отговор на всичко това – в това отношение ние сега се ръководим от медицинския принцип „не вреди“: никоя наша намеса (с цел спасение или вреда) не може да има толкова силен ефект, колкото тази, която причинява собствената политика на западните страни. Нека продължават да правят това, което правят, да ходят където отиват – това ще бъде най-добрият вариант за нас. Всичко, което е необходимо за тяхното собствено падение, те ще го направят абсолютно сами.
Пьотр Акопов
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Тази истина, която крещи от много источници не се ли вижда, не се ли усеща от цялата ни политическа ПАСМИНА. Тези наши т.н. политици не четат ли чужди независими источници, не слушат ли чужди, че и наши политически анализатори, не виждат ли убийственият ефект на контра-санкциите върху цялата ни икономика, върху крехката ни социална система, върху близките перспективи. През втората световна Б-я заплати с хиляди българи участието си на страната на Германия срещу Русия. С колко и как ще заплати сегашното участие на страната на Англия и Щатите все още не е ясно, но това може да бъде и края на съсипаната ни държава. Само във Възраждане ли виждат всичко това,а този народ пак ли ще гласува за Борисов,за Кирилчо и Асенча, за Славчо шоумена, за Ристето Иванов. Смазваща картина на масово тъпоумие.
Няма какво да добавя
Планът на глобалистите се изпълнява. Едно е да се мъчиш да подчиниш на волята си богати и независими хора, а съвсем друго, отчаяни и губещи всичко. Не съм сигурен дали Путин все пак не играе на тяхна страна. Опразват се териториите, които евреите са си харесали и които по принцип са най-добрите в Европа. Местното население се избива. Европа драстично обеднява и се мята в една или друга радикална посока, а това винаги е водило до войни и обезлюдяване. В рамките на противопоставянето е уж логично обяснимо и все пак, няма логика да се стига чак до самоубийство. Бъркотията е програмирана и върви по план.