Втечненият природен газ се появи на световните енергийни пазари преди десетина години. Лансиран от САЩ в типичния за тях истеричен маниер с помощта на силен маркетинг и реклама, втечнения шистов газ веднага бе обявен за световна енергийна панацея и „убиец на руския тръбопроводен газ“. Днес, 10 години след старта му, може да се направи обективна оценка относно успешното внедряване на LNG (Втечнения природен газ) и переспективите му за световно господство.

За начало нека направим една кратка историческа справка: Технологията за производство на LNG (Втечнения природен газ) е известна отдавна. Още през 1915 г. американския индустриалец Годфри Кабот патентова метода за съхранение на природен газ при много ниска температура в течно състояние. Първият завод по метода на Кабот бе построен в САЩ три години след патентоването на изобретението, тоест- през 1918 г. При това главната задача на предприятието въобще не е била втечняването на природен газ, а отделянето на хелия от него. По това време никой и не е мечтал за международна търговия с втечнен газ, а се е решавала задачата за продължителен срок на съхранение на големи обеми от това гориво. Впоследствие, половин век след това, през 60-те години на 20-ти век втечняването се разглеждаше само като една от технологиите в нефто-химическия сектор, а на пазара на енергоносители властваха въглищата, които по-късно започнаха да се конкурират с нефта и едва след това с природния газ.

Масовият добив на природен газ започва да се развива в средата на 70-те години. Най-големи обеми по това време добиват САЩ, Канада, Холандия и Великобритания. След разпадането на СССР, в десетката на световните производители попадат и Русия, Туркменистан и Узбекистан, като Русия много бързо се изкачва до лидерската първа позиция по добив на природен газ. С течение на времето, нарастват стабилно и обемите на добивания газ. През 2000 г. например Русия е произвела 573 млрд. куб. м. природен газ, САЩ – 544 милиарда, а Канада – 182 милиарда. През 2010 г. Русия произвежда вече 657 милиарда, САЩ – 604 милиарда, а Канада – 160 милиарда. През 2018 г. САЩ рязко увеличават добива до 864 милиарда, Русия – 741 милиарда, и на трето място е Иран – 232 милиарда. Рязкото увеличение на обемите на добива в САЩ е вследствие от започналото производство на LNG… макар че Америка се включва в състезанието по производство на втечнен газ много късно в сравнение с други страни. Така например, когато американците откриват първия си завод за втечняване на природен газ на терминала Sabinе Pass през 2016 г., Катар вече има изградени 14 аналогични обекта. Дори Австралия по това време вече е имала изградени три такива завода, работещи на пълна мощност.

Екология

Втечненият газ, както и обикновеният такъв, са представяни като вълшебното хапче на екологията. Акулите в този бизнес работят за да убедят целия свят, че мръсните въглища могат и трябва да бъдат заменени със синьото гориво. И тази замяна трябваше критично да намали замърсяването на въздуха в големите градове,а също и да забави глобалното затопляне на атмосферата. Въпреки усилията им обаче нещата не стават така, както те искат. Страните, които зависят от въглищата, като Китай, Полша или Индия, не бързат да преструктурират енергетиката и икономиката си. Все пак въглищата са по-евтини от втечнения газ, има огромни залежи от тях и то почти на повърхността на земята. Що се отнася до емисиите на парникови газове, то и в тази посока употребата на втечнен природен газ не решава проблема. Работата е там, че при изгарянето на газа емисиите от въглероден диоксид, които отиват в атмосферата са само с една трета по-малко, отколкото при изгарянето на въглища. Но има и друг критичен фактор – използването на втечнен природен газ предполага отделяне на метан, който загравя атмосферата 50 пъти по-силно в сравнение с въглищата.

Работни места

Когато LNG (Втечнения природен газ) започва да се търгува на пазарите на енергия, мениджърите и компаниите, налагащи „новия“ тип гориво, твърдят, че развитието на отрасъла ще създаде „стотици хиляди нови работни места“. В действителност не се получава точно така. Съвременните заводи за LNG са високотехнологични предприятия и за обезпечаване на производствения процес на най-голямото от тях са необходими приблизително 2500 души. Но тук има и друг проблем. Кадрите за такива заводи са много тясно специализирани и изискват продължителна и скъпоструваща първоначална подготовка. Тоест разширяването на отрасъла няма да „опразни“ трудовите борси, на които се намират най-често кадри със средно и ниско ниво на подготовка. За пример ще приведем канадската провинция Британска Колумбия, където още преди пет години започнаха да втечняват природен газ. Тогава компаниите обещаха, че отрасъла на LNG ще намали безработицата с над 10 %. Но към днеша дата по цялата верига от добива до втечняването на природния газ са заети едва 1 % от населението на провинцията. За сравнение, в сферата на здравеопазването е зает всеки пети жител на Британска Колумбия.

Азия е спасител на втечнения газ

Всички производители и търговци искат да работят на пазара в Източна Азия, защото този пазар се счита за премиален, тоест с най-голямо търсене и с най-високи цени. По-голямата част от втечнения природен газ (80 на сто), който постъпва в Източна Азия, се изкупува от четири страни: Япония, Китай, Южна Корея и Тайван. Но през последните години обемите на продажби в този регион падат. В Япония се дължи на възстановяване работата на всички атомни електроцентрали, които бяха спрени след аварията във Фукушима. Подобна е тенденцията и в Корея. За разлика от тях, Китай залага на едновременното развитие на всички видове енергийни източници. Там в близките месеци ще заработи и руският газопровод „Силата на Сибир“, като вече е съгласувано и строителството на втора тръба, което за Китай означава по-евтин природен газ в бъдеще. Освен това Пекин мащабно увеличава мощностите на въглищния си сектор. Днес общият капацитет на въглищните инсталации в Китай надвишава 970 гигавата. Динамиката показва, че само за последните 20 години този показател е нараснал четири пъти. Основната причина обаче, поради която Китай постоянно намалява вноса на втечнен природен газ е развитието на собствения добив. Ако през 1995 г. китайците са добивали 18 млрд. куб. м. природен газ, то през 2015 г. този показател вече надвишава 115 млрд. куб. м. природен газ. Пиковият обем на внесен втечнен природе газ в Китай е през 2017 г., когато са закупени 48 млрд. куб. м. През 2018 г. вносът пада до 29 млрд. куб. м., а за цялата 2019 г. е 17 млрд. куб. м. Аналитичната агенция Global Platts прогнозира намаляване на вноса на втечнен природен газ в Китай, който към 2024 г. няма да надхвърля 3-4 млрд. кубически метра.

Печалби

Ако някой иска да разбере структурата на газовия пазар, доходността по договорите и всички останали детайли, той ще стигне до задънена улица в своето изследване. Данните по договорите обичайно са засекретени, а освен това в различните региони на света и различните страни се използват различни метрични системи, което обърква изключително много анализите. Ще направим опит, максимално елементарно, да се ориентираме в стойността на единица обем LNG, а така също каква печалба може той да донесе на производителя. За разчета ще ползваме данните на днешните лидери на американския пазар. Стойността на 1 BTU (British Thermal Unit) към 30.12. 2019 г. е 2.46 долара. Това е един от най-ниските показатели за последните 20 години. За да приведем тази цена в съответствие с метричната система, прилагаме коефициент 38.3 и получаваме стойността за хиляда кубически метра природен газ, която възлиза на 94.21 долара. Това е цената от мястото на добива. По-нататък природният газ трябва да се достави до завода за преработка. Приета е стандартната стойност на доставката да възлиза на 13 долара. Разходите по втечняването също са известни и възлизат на около 90 долара. Още 5 долара струва претоварната операция в резервоарите за съхранение, плюс 3 % надценка за загуби от изпаряване. Получава се сумата от 208.27 долара за 1000 куб. м. втечнен газ. Но и това не е цената, на която газът достига до потребителя, а е само производствената себестойност.

Ако говорим конкретно за спотовия пазар, то по-нататък ситуацията става още по-интересна. Обичайно на пазара готовият продукт се предлага от търговци, които също искат да имат печалба. Средният марж на тази надценка е прието да е около 10 %. Що се касае до транспортирането на втечнения природен газ, световният флот от газовози не е голям. Още по-малко са съдовете, които могат да бъдат наети веднага за изпълнението на спотов договор. През миналата година условията по спотов договор предвиждаха стандартен фрахт на газовоз от терминала Sabine Pass в щата Тексас до британския Саутхемптън за не по-малко от 15 дни. Преди една година навлото за транспорт на 1000 куб. м. втечнен газ беше 5 долара, а през 2019 г. поради голямото търсене на LNG и недостига на газовози тази цена значително нарасна.

При цената, която се получава от тази калкулация, не е чудно, че през четвъртото тримесечие на 2019 г., в сравнение със същия период от 2018 г. обемът на транспортирания през газопреносната мрежа на Украйна природен газ от Русия е нараснал с 41 %. При тази ситуация възниква логичният въпрос защо се твърди, че американския втечнен природен газ е най-търсения и ценово изгоден вид енергия, след като цената му надвишава 230 долара в отправното пристанище, а на световния пазар през 2019 г. втечнения природен газ се търгуваше средно по 170 долара с доставка до клиента? Отговор на този въпрос и досега няма. По-точно, сигурно отговора го знаят съответните ръководители в съответните държави, но по този въпрос пазят гробно мълчание. А и финансовите отчети на американските LNG компании са засекретени. Единственото, което може да се предполага е, че в глобалната геополитическа война са добри всички средства и за да подхлъзнеш конкурента си Русия, може да работиш известно време и на загуба. Но все пак е ясно едно: втечненият природен газ не е и не може да бъде панацея, а и в бъдеще едва ли ще стане такава.

Автор: Сергей Савчук, ria.ru