След такива срамни разкрития изходът е един – прокурорска намеса и оставка на премиера.

Но понеже имаме бутафорна държава със статут на бандустан, обитаван от поданици и облъчван от купени медии… та затова шкафчето с пачки и златни кюлчета бе обявено за компромат, а Борисов бе набързо произведен в невинна жертва.

Защо обаче изведнъж и внезапно секна убийствената за премиера поредица от снимки, видеа и аудиозаписи?

Ето една вероятна хипотеза: Записите спряха, защото целта на активното мероприятие срещу Борисов не е била да го детронира от властта. Главната цел на кампанията е била обектът й да бъде рекетиран, така че жертвата да плати на изнудвача – не милион, а стотици милиони.

Парите за откупа са налице – заем след заем от чужбина, евромилиарди за пандемията, черната каса на властта, захранвана от рекетирания бизнес.

Може пък плащането да е с вътрешна концесия за 30 години или гигантска външна сделка – дали за оръжие, дали за газ, дали за АЕЦ… В крайна сметка никой не е казал, че зад тези записи не стоят Служби на други държави.

Изобщо не е изключено Борисов да е получил препоръчано писмо от неизвестен подател. И то да съдържа нови, ужасяващи за него видеозаписи със заплашителни послания. Едно от които звучи така: Ти си ни в ръцете и можем да те унищожим политически! А защо не и физически, след като те снимахме в спящо състояние…

Логиката на рекета боде очите ни: Ако собственикът на записите искаше главата на Борисов, падане на правителството и предсрочни избори, той щеше да пусне още от уличаващите записи. Защото шпиониралите в Боянската резиденция не са вършали еднократно и куфарът им с касети, флашки и дискове вероятно е добре зареден.

Но тъй като целта на изнудването не е политическа, а търговска, изтичането на записи секна.

Изглежда сделката е договорена.

Или поне така изглежда.

Велизар Енчев