Вазовото “Аз съм българче“ много скоро няма да важи за Калоян Махлянов. Котоошу, който прослави България в далечна Япония, превръщайки се в една от най-ярките звезди в най-популярния и древен местен спорт, сумото, доброволно реши да стане японец и подаде молба за освобождаване от българското си гражданство.
Донякъде решението на Махлянов не е изненада, тъй като той нееднократно е споделял в медийните си изяви, че след края на кариерата си смята да остане да живее в Страната на изгряващото слънце и да се занимава с треньорство.
В края на септември сумистът от село Джулюница получил шанс да реализира намеренията си. Махлянов бил привикан в Токио на среща с най-висшите управници на сумото. Калоян не очаквал, че на нея ще получи признание, за което дори не се е надявал. Първият европейски „одзеки“ (вторият в йерархията най-висок ранг в сумото), бил поканен да стане треньор на националния отбор.
Според достоверен източник, близък до Махлянов, той получил предложение, което нямало как да откаже. Японците дори предварително изготвили договора, без още да са получили положителен отговор на Котоошу. Върху листа хартия с по-едри букви се мъдрела цифрата 300 плюс три нули и в евро. Това щяла да бъде годишната заплата на българската сумо звезда, ако приеме предизвикателството да предава своите умения на японските национали. Отделно от тази сума Махлянов щял да получава и различни бонуси, в зависимост от успехите на първия сумо отбор. Калкулирано годишното му възнаграждение спокойно можело да достигне до 500 хил. евро.
Единственото условие да си гарантира тези доходи било българският Гъливер да се откаже от бащината си страна. Според законите на федерацията по сумо, национален селекционер не може да бъде гражданин на друга страна.
„Много му е мъчно, че хората в България ще изтълкуват действията му като предателство и продажничество. Но Калоян е вече 11 години в Япония, той си е наполовина японец. Ожени се там, роди му се син. Реално погледнато, и той, и семейството му нямат бъдеще в България, след като прекрати кариерата си. Затова реши да приеме предложението на сумо федерацията. Дори и с японско гражданство, Махлянов ще си остане българин“, категорични са роднините му в Джулюница.
Говори се, че краят на кариерата на 203-сантиметровия български сумист наближава, тъй като хронична травма в коляното все по-често му създава ядове. Заради нея не успя да вземе участие в престижния турнир в Токио през септември. Друга травма пък го извади тези дни и от състезанието във Фукуока.
ВИЖ ВИДЕОТО:
http://www.youtube.com/watch?v=YxDPVM07MG4&feature=share&list=PL708418F23DB40BDD&index=1
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
ЖАЛЪК,ДЕБЕЛ,ТЛЪСТ БОКЛУК.ТАЯ ЯПОНКА Е ПРОСТО ОТВРАТ.ИДИ В ЯПОНИЯ ФУКУШИМА ЩЕ ТЕ ДОВЪРШИ,БОКЛУК СКАПАН.
комунист недодялан стой си тук и прави наколенки да ти пуснат трохички. аман от нещасници в тази държава
За комунярската пасмет ако не си под крилото на партията и не слушаш какво казва другарят Путин си предател и боклук.
Възмутителен, жалък и грозен е начинът, по който българските медии озаглавяват скорошната новина за Котоошу.
Калоян получава изключителна възможност да бъде първият европейски треньор по сумо в Япония, събитие също толкова значимо и уникално колкото пробива на Стивън Сегал да бъде първият неазиатец, отворил школа по айкидо на територията на страната на изгряващото слънце. Дори още повече, защото от всички японски бойни изкуства сумото е смятано за най-близко до императорското семейство, тъй като според шинтоистката легенда именно от сумо схватка е произлязъл и японския народ. Сумото е дълбоко обвързано с културата, митологията и мирогледа на нацията, затова и неслучайно има изискване да си гражданин на Япония, за да се издигнеш на пост, позволяващ да тренираш и учиш други бойци. Хората, които не са запознати с нравите на източния свят, нямат представа колко е трудно да бъдеш приет като един от тях, независимо от постиженията в кариерата, или пък познанията ти по езика и културата. Българинът напълно заслужено е удостоен с чест, за която безброй други мечтаят и до която едва ли някога ще имат шанса да се доближат.
Имах щастието на два пъти да се срещна лично с Котоошу по време на престоя ми в Токио тази година, оставайки с прекрасни впечатления и убеждавайки се от първо лице, че той действително е българският герой в Япония. През февруари бях поканен на събитие в начално училище в Икебукуро, където мои колежки от Софийския университет имаха задачата да запознаят децата с българската история, география, култура, език и традиции в учебни занятия. Кулминацията на деня бе когато Калоян Махлянов се появи пред всички ученици във физкултурния салон, сбъдвайки мечтата на много млади почитатели на сумото, които искаха да усетят какво е да се изправиш срещу легенда като него на тепиха доухьо. Докато придружавах гости на българския посланик в Япония през Май месец като преводач, чух лично от самия Калоян разказа какво е довело до началото на кариерата му там. Като юноша е участвал в множество турнири по борба в Европа, където двукратно му бива предлагано да замине за страната на изгряващото слънце, за да тренира и да се състезава не като борец, а като рикиши (сумист). Първоначално той приема с насмешка предложението и отказва, но на втория път вече се замисля, че може би не е случайно и решава да направи опит. По същото време тъкмо е приет студент във Велико Търново, но отпътува само с една раница на гърба в началото на лятото за далечния изток да следва призванието си в една бегло позната държава. Трудно е да си представим мащабите на физическото и психическото натоварване да издържиш на ежедневни изтощаващи тренировки, на строг хранителен режим, на силно напрежение, породено от тотално различна култура, солидна езикова бариера, както и липсата на семейството и близките. От тогава насам, преборвайки се с всички мъки и изпитания, той постига рекордни успехи на тепиха, овладява сложния японски език и печели адмирациите и уважението на цяла Япония.
Глупаво и необмислено е да твърдиш, че човек, направил толкова невъобразимо много за популяризирането на родината и прославил българския дух по света, се е отказал от България. Не само се възхищавам на Калоян, но и съм му дълбоко благодарен за постигнатото от него, защото почти всеки японец, с когото се запознавах, грейваше с усмивка и се радваше непринудено, че съм българин, асоциирайки ме първо с Котоошу, после с киселото мляко и розата, а понякога и с Христо Стоичков. При втората ми среща с него в Imperial hotel ме трогна още повече като сподели пред гостите на посланика, че винаги когато е със сина си, му говори на български, тъй като детето израства в японска среда и единствено баща му може да се явява негов учител на родното слово. Вярвам, че той вечно ще си остане българин и японците ще го разпознават като такъв, без значение какво пише на паспорта му.
Искрено се надявам да не съм единственият, който приема така нашумялата новина, а че и други мои сънародници оценяват делото на Калоян Махлянов и го подкрепят в бъдещите му начинания, разграничавайки се от тези, които осъждат и хулят по негов адрес. А за положението на българските медии няма какво да говоря, имайки предвид, че този, който държи над 80% от разпространителската вестникарска мрежа и онлайн информационни източници в страната, е същият, срещу когото лятото десетки хиляди души излязоха на протест.
Неграмотници скапани…
Япония е монархия!!!! Толкова ви струва и статията…… айде пуснете до азис и ззаспивайте! !!!!
Na negovo miasto bih napisal 4e s gordost priemam da sam iaponec I se sramuvam da sam sanarodnik na gnusnata pomiarska jurnalisti4eska izmet
I am John
До Антонио и другите които мислят като него.
Искрената ти надежда е оправдана, не само ти мислиш така, избора му е правилен самосъздал и самодоказал се е в държава където честта е над всичко.Семейството му е там_жена ,дете какво е по важно???
Да се върне с тях в България и да мизерства и най-вече да бъде принизен и оплют от злобарите и пораженците.
Неговия труд биха го разбрали най-вече спортистите (истинските) не подценявам истинските други хора разбира се.Такъв човек винаги си остава Българин независимо от паспортната принадлежност.
Аз лично му пожелавам още по големи успехи в това което прави и съм убеден че ще ги постигне , а също и още толкова здраве на него и семейството му.Не го познавам лично , но много бих искал да му стисна ръката. В България имаме крещяща нужда от такива хора.
На всички останали късмет
Котоошу ще се прибере довечера, ще удари едно коленце на японката, ше хапне суши и ще си вика- ейййй добре, че се махнах от тая България! Я глей тия змии какво пишат за мен! Дреме ми на сумисткия задник! Завиждат ми заради парите!!! Хахаххахахах