ЕМО-културата убива деца в България

Все повече стават последователите на движението ЕМО в България. В момента това е мода и тийнийджърите се самонараняват и дори самоубиват, за да докажат, че не им пука за нищо, дори за собствения им живот. Ако имате емо-дете вкъщи можете веднага да го познаете по облеклото. Прическата му е асиметрична, бретонът дълъг и непременно закрива едното око.

Това е първият белег за съпричастие към движението. Следва силният и предизвикателен грим и унисекс облеклото. Ѝ това е първият вик на тийнейджъра за помощ, но родителите свиват рамене с думите – всички се обличат така, няма какво да му се карам. В прическата има символ. Децата – емо вярват, че имат две различни очи – добро и зло и с бретона закриват доброто си око.

Философията им е, че човек трябва да страда, за да се изгради като личност. Ако страданието около тях не им се види достатъчно, те започват да се самонараняват. Режат се с остри предмети, блъскат се в стени, пресичат рисковано платното, ходят по стени и високи сгради. Някои се опитват да се тровят с хапчета, за да изживеят страданието от промивките. Така смятат, че се закаляват. Субкултурата, която ни заобикаля прави децата депресирани, а движението, в което намират себе си и сродни души, ги депресира още повече. Обикновено те разговарят за смисъла и безсмислието на живота, за риска да живееш и радостта да се махнеш веднъж завинаги от този гнусен свят.

Тийнейджърите се смятат за неразбрани и не виждат смисъл в живота. Родителите не се интересуват от тях, не ги включват в разговори и общи действия, не им показват, че са нужни. Момиче в седми клас е направило опит за самоубийство пред камера и е пуснало записа в интернет. Друго написало в профила си „Никой не ме обича, искам да се самоубия“. Необяснимите самоубийства на тийнейджъри у нас се увеличават. Десет деца са лекувани в психиатрия, заради това, че родителите са усетили бунтът им навреме. Психолозите предупреждават родителите да говорят повече с децата си, да ги наблюдават и дори да следат какво пишат във Фейсбук. Ако усетят, че са депресирани, веднага да потърсят лекарска помощ.

ВИЖ ВИДЕОТО:

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

6 коментара

  1. Това е възможно най-голямата глупост която някога съм чела! Благодаря че ми доказахте колко сте ограничени

  2. po golqma tapotiq ne sam 4el :D
    nishto ot tova koeto e napisano ne e vqrno

    imam edin podarak za 4oveka koito e napisal tova :D

    eto go i podaraka ––> .!.

  3. Някои хора съвсем са изтрещели. „ЕМО-културата убива деца в България“ .
    Ама вие чувате ли се к’ви ги дрънка те?! Първо колко емо-та има в България ?! Второ какво лошо има да вярваш в това ,че болката те изгражда личността ти.И това ,че се самонараняваме не е защото „болката около нас ни се струва малко“. Правим го защото това ни помага да се справим с душевната си болка.А това за очите дори няма да го коментирам.

  4. Не знам какво да кажа. Мислех, че хората са прекалено големи егоисти, за да разберат чуждата болка, но явно има дума по-голяма от „прекалено“, която трябва да я замести. Замислете се, колко пъти сте дали шанс на някой да говори и колко пъти вие сте говорили. Има четири типа хора – егоисти, непукисти, емота и самоубийци. Не разбирам защо слагате последните два типа под общ знаменател.
    Погледнете Johnnie Guilbert. Да, той е емо, но не се самоубива. Изразява себе си и се облича така както на него му харесва. Мисли за това което му харесва. Ако някое момиче мисли за еднорози, нима трябва да му втълпя, че еднорозите са лошо нещо, защото хората се опитват да втълпят това на мен – смъртта е лошо нещо, музиката, която слушаш не е за теб…
    Ако смъртта е лошо нещо защо е неизбежна. Някога замисляли ли сте се, че мислейки за смъртта, аз не мисля за самоубийство. Чудя се дали може да бъде избегната и по какви начини може да се избегне, какво има след смъртта, дали всичко просто застива, ако умра, ще се спася ли от играта наречена живот или ще премина на следващото ниво, което е хиляди пъти по-опасно.
    Родителите се оплакват, че децата им се обличат различно, слушат различна музика, концентрират се над други неща, необичайни за човека. Моля ви, ако сте родител, четете този коментар и имате дете за което се притеснявате, не говорете с него. Просто стойте зад него и го подкрепяйте,колкото и да ви е трудно, защото точно ВИЕ сте част от причината това да бъде вашето дете. И не само защото сте го създали, а изащото не се грижите достатъчно за него. Лично аз не виждам нищо лошо в „емо движението“, защото ние не проституираме, не слушаме безсюисените текстове на чалгата(в метъла и рока може да откриете доста смисъл в текстовете, ако се абстрахирате от „крещенето“; замислете се, че то също е вид изкуство) И НЕ ВСИЧКИ СА ЗЛОБНИ, НЕ ВСИЧКИ СЕ ДРОГИРАТ, ПУШАТ И ПИЯТ! А и след като вие родителите пушите, не знам защо забранявате на децата си.
    Аз спирам до тук, защото не знам дали някой чете още. Темите ми са прекалено накъсани и без преходи, за което се извинявам. Ако имам грешки от което и да е естество, отново се извинявам. Пожелавам ви приятен ден/вечер и ако още четете, не забравяйте, че ние емотата имаме чувства. Не ни лепете етикети без доводи за тях.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *