След провала на глобализацията и идеята за „невидимата ръка на пазара“, който под западен контрол се оказа и напълно „НЕсвободен“, последното предсмъртно убежище на западния капитал се превърна неолиберализма с неговоте зелени сделки и ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) идеологии!

След краха и на тази деградивна Богоборческа и анти-човешка идеология, световната ядрена война е неизбежна. Капитализмът няма повече възможности да избира и предлага. Неговата изобретателност и съзидателност са напълно изчерпани – останали са му само тези две възможности – тотален фалит или тотална война.

Кризата на буржоазно-капиталистическата социално-икономическа и политическа система е толкова дълбока, че не може да бъде решена и преодоляна. Нито дори забавена, за да се даде време, в което да се потърсят и приложат някакви успешни мерки за спиране на разпада й. С икономически подходи вече е немислимо да се открие рационална идея, която да се изпълни в някакви икономически реформи, за да се постигне положително развитие.

Това вече породи сериозно социално недоволство, приемащо все повече политически характер и претенции, които властите и системата не могат да изпълнят. Напрежението се засилва, а държавата все повече отслабва. Това проличава дори в държавите от Европейския съюз, но и в САЩ. Слабият Запад е негоден да решава проблемите на Европа и света, появили се с кризата. А това вече е сътресение за целия свят, който досега бе неоколониално обвързан с колективния Запад. И това важеше за всички държави – в по-голяма или по-малка степен. Светът започва да осъзнава безсилието на колективния Запад, че днешните проблеми на планетата са заложени именно от него и че няма смисъл да очаква от него каквато и да било помощ, а още по-малко да продължи да ръководи световните дела. Защото настъпва ново време и разположението на силите в геополитиката се променя драстично. Геополитическите пластове се разместват, а при такова разместване, състоянието на света е нестабилно и е опасно. Дори страшно.

Страшно е за света, но и за колективния Запад: той губи най-много и дори всичко. Но още повече губи капиталът, където и да е, понеже няма вече надеждната си опора и трябва да търси нови сили и нови форми, за да заздрави своето господство над човечеството. Западът е изместен от позицията си на Хегемон, защото преди него капиталът му влезе в безизходица и е пред пълно поражение.

Естествената реакция на засегнатите и поразени западни сили е да търсят средства, с които да забавят разпада на 500-годишната си хегемония над света. Те сами не са в състояние да се преобразят и да предложат нещо ефикасно, за да продължи изградената от тях глобална колониална система на територията на цялата планета да функционира в предишния си ритъм и производителност.

Но да изобретят политически грим за погрознялото си и набръчкано лице, изразяващо вече не младост и сила, а немощ и наближаваща смърт, те умеят.

Умеят не само да поразкрасят уродливия си лик, но и да си придадат сили за нова агресия срещу предчувстващите вече отпускането на западния „вълчи капан“. Нищо не може да спре капитала и буржоазията да искат да получават още и още от света, който владеят и от който не се канят да излизат. Макар да усещат, че времето им вече е приключило.

Джендър идеологията бе тежкият удар на западната система в нейния залез. Тази идеология и изобщо разбирането за дадената по природа свобода на човека да разполага със своето тяло и да го възприема и вижда било като мъжко, било като женско. Поради което е допустимо полът да бъде сменян и физически. И това право да се даде дори на невръстните деца, като се забрани на родителите им да се намесват. Различните като сексуална ориентация човеци дори се поставят в привилегировано положение и биват поощрявани дръзко да изповядват публично себе си като различни от всички останали. И дори да сключват еднополови бракове. По тяхна повеля се отменят родовите названия „майка“ и „баща“, защото в еднополовите бракове такива различия не е възможно да съществуват. А именно те определят от тук насетне характера на семейството и отношенията вътре в него.

Тази идеология е най-гнусното отрицание на Бога и християнството.

Но това отрицание не остава само в рамките на семейството, в което се изпълнява възпроизводството на човека, отглеждат се деца и се формира личността. Всичко, според новата идеология, бива изпълвано с нея. Това е голямата политическа и геополитическа цел на ЛГБТИ идеологията – революция в устройството на обществото, държавата и мястото на човека в света.

Прави се опит да се преодолее правилото, че държавното управление се основава и се възлага съобразно съотношението вътре в обществото между класите и съсловията и политическите субекти, които ги изразяват и представят в политическия живот. Вместо този традиционен принцип, се прилага онова, което съдържа в себе си новата идеология. Властта се поема от трансджендъри, гейове, живеещи в еднополови бракове и на тях се повелява да ръководят държавата и нейните дела. Това обаче още означава, че обществото намира за напълно естествено хора, които приемат да се откажат сами от функциите си на мъже и жени, на бащи и майки, на живеещи в традиционни семейства, да организират държавата и обществото, да управляват образованието и здравеопазването, възпитанието на подрастващите… В такова общество и държава постепенно, ала достатъчно бързо рязко ще спадне раждаемостта и те няма да могат да се възпроизвеждат. Освен ако не се въведе някаква индустрия за изкуствено зачеване, износване и раждане на човешките същества. Т. е. на „инкубатори“ за хора, раждани по изкуствен начин. А не както Бог е отредил.

Но това ще са други хора и държавата им ще е друга. И всъщност няма да са хора и държавата им няма да е държава!

В крайна сметка днес се формира и нов тип човек, различен от този, който Бог е създал по Свой образ и подобие. Този процес е в напреднала фаза, което позволява да се пристъпи към избистряне на образа на новия тип държава, отговаряща на новия инжениран човек, и да се включи в служение на новия тип държавници и политици.

Джендър (гендър) държавата е силно изопачаване на познатия тип буржоазна държава, който организира, охранява и ръководи буржоазното общество с неговото разслоение на класи и съсловия, които са еднакви по своя природен статус мъже или жени и чрез това си разделение се събират в семейства, за да се възпроизвеждат демографски. Когато раждаемостта намалее или в семейството отслабнат връзките между родители и деца, това е сигнал за нарушени отношения и съотношения, които пречат болезнено на нормалния живот.

Постепенно демографският проблем във всички „джендър държави“ ще се превърне в крещящ, но този път той няма да предизвика бурния ефект, който предизвиква днес в повечето европейски страни. Защото за този тип държава това няма да е трагедия, нито драма, нито изобщо ще се отчита като някаква трудност или заплаха за бъдещето й.

Джендър идеологията не е навсякъде по света разпространена и не всички нации и държави са я приели или разрешили. Затова и налагането на новия тип държава не става бързо. Но активно се подготвя „офанзивата“ по утвърждаването й. И скоро ще видим държавно управление, осъществявано преди всичко от хора с двойна сексуална ориентация, трансгендъри, гейове. Те ще започнат да въвеждат и новите принципи на държавно и обществено устройство. Примерът с Франция, САЩ, Естония, Финландия и в още няколко други европейски държави се отчита като успешен и започва да се прилага все по-смело и по-често.

Западът няма, както вече стана дума по-горе, никакъв полезен ход, за да възстанови господството си. В безизходицата, в която е потънал, единственият изход е войната. На друго не е способен, ала глобалната война е твърде радикален ход, за който той не е достатъчно готов. Още повече че срещу него неминуемо ще се изправят поне Китай и Русия. Затова и ще опита с „меки средства“ да възстанови собственото си равновесие и задържи в ръцете си изплъзващия му се днешен свят.

Светът обаче ще трябва да реши кое е по-малкото зло и от кой избор ще има повече полза за бъдещето.

Свидетели сме на това как светът събира сили в опит да изхвърли разложения труп на капиталистическата система и нейните джендър миязми.

Новият тип държава се формира и скоро ще се надигне в целия си ръст и сила. И който не е готов за такова бъдеще, ще бере ядове!

Авторът: Панко Анчев е български литературовед, литературен критик, публицист, историк и философ. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията. Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Член на Съюза на българските писатели и българския ПЕН-център. Носител на национални литературни награди. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: