Гениалният БЪЛГАРСКИ поет и революционер Христо Ботев в своето безсмъртно стихотворение „Борба“, показа на целия свят още през 19 век, ЕДИНСТВЕНИЯ път, по който можем да ПОБЕДИМ „кървавото и грешно“ царство на чорбаджиите.  

И този път е БОРБАТА.

Затова днес, когато милиарди хора по земята честват Международния ден на труда е редно да кажем, че Запада и неговите „медии“, постепенно, без много шум,  промениха не само съдържанието на този ден, чиято същност е борбата срещу капитализма, но дори и самото наименование на този  РАБОТНИЧЕСКИ  празник.

Защото днес не е международен ден на труда. Днес е международен ден на БОРБАТА на ТРУДА  срещу  КАПИТАЛА.

И това е така, понеже 1 май не започва с  благотворителни вечеринки. Този празник води своето начало от  1886 г., когато американските работници организират СТАЧКА с искане да се ликвидира 15 часовия работен ден. Тогава стачката не постига успех. Но ходът на историята не може да бъде променен дори и от „всемогъщите“ капиталисти, които държат в свои ръце и парите, и средствата за производство, и всичко.

Защото олигарсите са всемогъщи до момента, в който милиардите хора по земята не се вдигнат и не ги пометат от сцената на живота. И това неминуемо ще стане, понеже парите наистина са могъща сила. Но най-могъщата сила на земята е стремежът на хората към свобода и достоен живот.

Ето защо само три години по-късно, на конгрес в Париж, 1 май е утвърден като Международен ден на работническата СОЛИДАРНОСТ.

В Съветския съюз 1 май също е честван като  Ден на Международната работническа солидарност.

Но в  началото на 90-те години на миналия век, капитализмът в България триумфално шестваше под благовидното название „пазарна икономика“.  Тогава послушниците на Сорос и Транснационалните корпорации изписаха тонове мастило, за да ЛЪЖАТ, че уж държавата не била добър стопанин. Че фирмаджията щял да пази по-добре собствеността си, защото била негова. Че той щял да плаща на работниците си повече, понеже така щял и той да печели повече.

Само след няколко години тези митове бяха напълно разбити и унищожени от КАПАНА на капитализма, в който попаднаха стотици милиони хора в Източна Европа.

Действителността се оказа КОРЕННО РАЗЛИЧНА. И изключително ЗЛОВЕЩА. „Добричките“ фирмаджии, капиталисти и олигарси най-нагло и безцеремонно, по Бай Ганьовски,  ограбиха всичко, създадено от СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА  българска държава. Разпарчатосаха, унищожиха и продадоха на чужди фирми всички стратегически и печеливши отрасли от ЦВЕТУЩАТА  българска икономика.

Унищожиха нашата промишленост, енергетика и селско стопанство. Изгониха милиони българи в чужбина. А останалите в България подложиха на нечовешка експлоатация, която е сравнима единствено с ГЕНОЦИД над собствения си народ.

Рухнаха всички социални системи. Здравеопазване, образование, грижа за работещите майки с деца…всичко бе ликвидирано. Защото държавата започна да живее само от заеми.

Тази физическа и духовна мизерия, обаче, съвсем логично роди в българското общество ПРОТЕСТЪТ. Затова нито едно правителство не може да изкара повече от година-две на власт и то с хиляди манипулации и лъжи. Затова почти няма български политик, когото народът да уважава.

Големият въпрос е ДОКОГА може да продължава този необявен ГЕНОЦИД над българския народ? А отговорът е ясен и категоричен. По Ботевски.

Докато НАРОДЪТ не се вдигне на БОРБА.

И 1 май е денят, който ни помага да разберем, че не сме просто симпатизанти на партии. Че преди всичко сме хора. Които искат едно и също нещо. ДОСТОЕН, ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!

Автор Иво Македонски  Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: