Автор: полк. Гергин Гергинов

Това не изглеждаше така в началото на руската специална военна операция. Дори през април 2022 г. конфликтът беше пред мирно разрешаване, но намесата на Запада го предотврати. Там вероятно са решили, че подготвената и въоръжена от тях украинска армия ще може да нанесе стратегическо поражение на Русия. Решението обаче се оказа погрешно и конфликтът премина в обикновена позиционна война, превърнала се през последните месеци в методично настъпление на руската групировка. Така САЩ не успяха да осъществят една от двете си главни цели – военно поражение на Русия, но успяха да постигнат втората – прекъснаха икономическите връзки на ЕС с руската икономика. Да, но на Запад знаят интересите си и вместо тях ще заплаща този, които не знае своите или не умее да ги отстоява. Като нашата страна, например. При нас един верноподаник си отива, други двама се надпреварват да го заместят, а трети на висок глас обявява, че по-добър от него нема. С действията си те упорито подготвят страната ни като обект за поразяване. Нима вярват, че Варна и Ямбол ще им бъдат благодарни за перспективата да получат ядрени удари като резултат от техните усилия? 

В украинския конфликт САЩ постигнаха и няколко други важни цели. Те провериха устойчивостта на политическата и икономическа система на Русия на функциониране в сложни условия, на способността ѝ да реагира на политическа изолация и мощен икономически натиск. Внимателно наблюдаваха реакцията на командването на руските въоръжени сили на редица нови тактически действия и използване на нови оръжия, подготвени и наложени на украинската армия от Комитета на началник-щабовете на Пентагона. Правеха изводи за собствените си войски и предприемаха съответни действия за подобряване на обучението и въоръжението им.

Превръщайки Украйна в изпитателен полигон за своите оръжия и тактически схващания, конфликтът се оказа много ценен за Пентагона и именно поради това проведеното „разузнаване с бой“ стана източник на информация, която няма как да бъде получена и при най-обхватното и прецизно компютърно моделиране или при най-мащабното войсково учение.

САЩ не успяха да осигурят европейския си тил чрез победа над Русия, което е необходимо, за да се съсредоточат върху противоборството с Китай. Затова днес им се налага да се готвят за борба със силен противник и в Европа, и на Тихоокеанския регион. Във военно отношение те залагат на приетата и започнала вече да се осъществява стратегическа концепция „Multi-Domain Operations“. Тя предвижда едновременно провеждане на бойни операции на сушата, в океана, въздуха, космоса, информационното и кибернетично пространства.

Концепцията беше приета през 2017 г. и на нейна основа през 2019 г. Пентагонът разработи план за модернизация на въоръжените сили („Army Modernization Strategy 2019“). Той трябва да се осъществи до 2035 г. на четири етапа. Първият етап (2020-2022 г.) завърши, без да бъде реализиран напълно, днес се осъществява вторият (2023-2025 г.), а следващите са значително по-сложни и мащабни. Едва след успешното им завършване и при добро обучение на войските ще може да се твърди, че САЩ са създали високоефективни въоръжени сили.

Постиженията в науката и технологиите вече позволяват едновременно провеждане на бойни действия в посочените пространства под единно командване, с постоянен обмен на информация между всички войскови звена, определяне характера и приоритета на целите с изкуствен интелект и поразяването им с високоточни оръжия в реално време.

Едновременното провеждане на бойни действия в посочените пространства ще позволи за броени часове да се нанесат масирани удари по противника на дълбочина 300-500 км. Бойните действия ще се разпространят на огромна територия, при което фронтът ще се разпадне на многобройни малки по мащаб сражения. Така противникът няма да може да използва в пълен обем военно-промишления си капацитет и мобилизационни възможности, а без тях той е обречен на поражение. Ето такава война готвят САЩ на противниците си с новата концепция. Практическата ѝ реализация вече е в ход. САЩ планират създаване на пет оперативни многодоменни групи: една за европейския театър на военните действия, две за Индо-тихоокеанския, една за Арктика и една за използване при възникване на заплаха за интересите на САЩ където и да е на планетата.

На 12 април 2021 г. министърът  на отбраната Лойд Остин обяви увеличаване на американския контингент в Германия с 500 човека. С тях се полага началното формиране на части от бъдещата многодоменна оперативна група (Multi-Domain Task Force, MDTF) за европейския театър на военните действия: батальони за разузнаване, информация, радиоелектронна борба, кибер- и космически операции (Intelligence, Information, Cyber/Electronic Warfare & Space Bataillons) и Артилерийско командване(/Theater Fires Command).

Създаденото Артилерийско командване, всъщност ракетно, е възстановяване на 56-то артилерийско командване, което от 1963 до 1991 г. управляваше поделенията, въоръжени с ядрените балистични ракети „Пършинг“. Днес то ще използва нови ракетни комплекси, разработвани още преди излизане на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и някои от тях вече са приети на въоръжение. Именно те показват защо САЩ едностранно денонсираха този договор на 2 август 2019 г. Тези комплекси са HIMARS с нова ракета „Precision Strike Missile“ (PrSM) с обсег 500 км, „Typhon Weapon System“ с ракети „Tomahawk“ и модернизираната зенитна „Standard Missile-6“ (SM-6) за борба със земни цели и „Dark Eagle“ с хиперзвукова балистична ракета с далечина на полета 2800 км. От тях в оперативна готовност са HIMARS и „Typhon“, а третият е в изпитания. Привеждам тези данни, за да не изглежда голословно твърдението, че Европа отново ще бъде принудена да живее под сянката на приведени в бойна готовност ракетни комплекси, както това беше през 80-те години на ХХ век.

Те ще създават за европейците заплаха и несигурност, ще пораждат протести и противоречия в ЕС. Защото противниковата страна, Русия, не само че няма да остави без отговор приготовленията на САЩ, но нейните средства за противодействие практически са готови. Ще спомена само известния ракетен комплекс „Искандер“ (500 км), приетата на въоръжение хиперзвукова универсална ракета „Циркон“ и наземния вариант на крилатата с морско базиране „Калибър“ с обсег 2500 км. Нещо повече. Днес на територията на Украйна Русия частично отработва свое виждане за съвременната война, което не се различава съществено от многодоменната операция на Пентагона. Ударите, нанасяни по обекти на цялата украинска територия, съгласно макар и официално неприетата „доктрина Герасимов“, доказват именно това.

Вече става ясно, че започва нов кръг от надпреварата във въоръжаването между развитите във военно отношение страни и особено в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Характерна за него ще бъде интелектуализацията на новите оръжия на основата на изкуствения интелект, пример за която са навлизащите вече на въоръжение отделни образци, макар и все още несъвършени, роботизирани системи оръжия.

Разтегленото във времето преструктуриране и модернизиране на  въоръжените сили на САЩ показва, че в близките години те няма да са готови за война със силен противник като Русия или Китай. Само един пример. Страните от НАТО нямат производствен капацитет да произвеждат необходимото количество боеприпаси за водене на продължителна война с Русия. Като машиностроителна база могат да се справят, но те нямат и в близките години няма да имат нужните суровини и мощности за  производство на взривни вещества и следователно на боеприпаси.

През ноември 2022 г. германският „Ди Велт“ публикува статия, в която твърди, че производството на метателни заряди от бездимен барут за артилерията и танковите оръдия зависи от доставката на специфичен вид памук, чийто най-голям производител е Китай. Това е проблем за целия ЕС, при това не е единствен. На военната му промишленост са необходими и други суровини, например различни стомани, с които ЕС не разполага в достатъчно количество. Фактът, че представители на САЩ/НАТО обикалят непрекъснато планетата, за да търсят 155 мм артилерийски снаряди за Украйна, е доказателство за катастрофалното положение в тази област. Впрочем, за да не затъва в подобни проблеми, Пентагонът приема концепцията за многодоменната операция, с която се надява чрез бърз мащабен удар едновременно от всички посочени по-горе пространства да се справи със своите противници.

САЩ/НАТО се убедиха, че в близките няколко години война с Русия не е в техен интерес. Затова ще изпращат оръжие, ще командироват инструктори, ще плащат на наемници и ще обучават украински войници, но няма да участват в преки бойни действия с нея. Те ще увеличават ескалацията на украинския конфликт до последната червена линия, но няма да я преминат. Въпреки това Русия вече проведе учение за използване на тактическо ядрено оръжие, с което само напомня, че на Запад трябва да внимават какво говорят и да не си и помислят да осъществят това, за което говорят.

Опасност от война между Русия и САЩ/НАТО създава Украйна чрез редица провокативни действия. Тя настойчиво предлага на Полша да прехваща руски ракети със свои средства над украинска територия, което означава пряк сблъсък Полша-Русия, а Полша е членка на НАТО. Освен това на 25 май Украйна нанесе удар по РЛС „Воронеж-ДМ“, изградена в гр. Армавир, Краснодарския край. Тази РЛС е част от руската система за ранно оповестяване за изстреляни междуконтинентални балистични ракети. Елементите от нея са първостепенни цели за поразяване в началото на световна ядрена война. САЩ и СССР/Русия никога досега не са си позволявали посегателство върху такива стратегически важни обекти.

Защо го направи Украйна? Защото оцеляването, не на украинския народ, а на украинското ръководство е възможно само при война на Русия с НАТО. Именно поради това то извършва всякакви провокации, включително редовно обстрелване на граждански обекти, за да предизвика Русия на война с НАТО. Ненапразно генералният секретар Столтенберг няколко пъти повтаря, че Алиансът няма намерение да воюва с Русия, но в Киев изглежда не чуват това. Логиката на ръководството му е ясна – накарахте ни да воюваме, убиваме народа си, разрушаваме страната си, а вие стоите настрана, затова искаме и вие да воювате.

Да, но на Запад знаят интересите си и вместо тях ще заплаща този, които не знае своите или не умее да ги отстоява. Като нашата страна, например.

При нас един верноподаник си отива, други двама се надпреварват да го заместят, а трети на висок глас обявява, че по-добър от него нема. С действията си те упорито подготвят страната ни като обект за поразяване. Нима вярват, че Варна и Ямбол ще им бъдат благодарни за перспективата да получат ядрени удари като резултат от техните усилия?   

Ударът по РЛС „Воронеж-ДМ“ не може да е дело само на Украйна. По всяка вероятност това е планирана операция от щаба на САЩ/НАТО в Лвов и е изпълнена под негово ръководство. Тя е красноречив факт за ескалация на конфликта, за който допринасят и думите на Йенс Столтенберг – страните да снемат част от забраните си за удари в дълбочина на руската територия с доставяните от тях оръжия.

Вероятната цел е принуждаване на Русия към прекратяване на бойните действия и започване на преговори, най-добре до ноември. Ако това стане, Западът ще тръби по всички възможни информационни канали, че Русия е победена. Следователно администрацията на президента Байдън ще получи силен импулс и ще очаква победа в предстоящите избори. Това действително ще е така, защото Русия няма да е постигнала обявените цели на специалната военна операция. В такъв случай раздвоението и брожението сред руското общество могат да станат непредсказуеми. Допускам, че тази цел по този начин няма да бъде постигната.   

Конфликтът в Украйна, независимо дали се определя като специална военна операция, прокси война или във военен аспект като „разузнаване с бой“, е част от битката между Русия и Запада. Тя вече променя еднополюсната политическата система, установена след края на Студената война, и Западът, каквито и средства да използва, не може да спре този процес и да запази хегемонията си над планетата.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: