Много сайтове и мисири вече се хванаха за палците на краката и се наведоха на Пеевски – „бъдещият премиер“, който скоро щял да се възкачи на мостика. С преклонение предават мъдрите му слова, превръщат го във върховен арбитър по всички въпроси, та даже и в сферата на художествената гимнастика. Националните екрани са абонирани за физиономията му. Малко Ваниш за премахване на упорити петна – и ето го новият супермен, защитник на онеправданите. Малцина обърнаха внимание на заявлението на скромния депутат Лорер, че „Пеевски се е променил към добро ( смех! ), но министър-председател не може да стане човек, който е обект на международни санкции“. Причината за изказването на Лорер, естествено, не е в това, че Пеевски е заклеймен от закона Магнитски. Такова клеймо лесно се изтрива, защото то е жигосано именно с цел послушание на бъдещите висши колониални васали. Причината не е и във факта, че олигархът Пеевски е самото физическо въплъщение на мафията в България и когато говорим за престъпното натрупване на капитали, първо се сещаме за неговия дебел корем – редом с тоя на Буци. Причината е, че той се компрометира с прекалено злостни приказки срещу Русия. Диктува му ги посолствоТО, разбира се. Но този, който приеме днес да се вапца с боята на „патологичен русофоб“, утре няма да е желан за министър-председател. Защото Русия си връща територии и влияние, а НАТО ги губи. Дори Турция, която точи зъби за скорошно присъединяване на половин България и насърчава ДПС за директно участие във властта, няма да одобри в бъдеще кандидатурата на Пеевски. А и въпреки усиленото лъскане на мисирите, ясно е, че българското общество е настроено крайно негативно към него и никога няма да му прости. 

Много далече съм от вътрешните дела на ДПС и на Сараите, но разсъждавам съгласно елементарната логика, чиито нишки са по-осезаеми, когато са проследявани от разстояние. На САЩ и Турция, съперничещи си в територията на нашата рухнала държава, им е еднакво нужно неуправлявало досега лице и нов, неомаскарен с досегашното статукво, политически субект, на когото лековерните българи възлагат надежди и който е приемлив за Русия. Американски политически „проект“, който седи на резервната скамейка и чака да бъде вкаран в играта. Подобни намерения автоматично изключват Пеевски и Банкята. Както и карикатурите ПП/ДБ, които концентрираха цялата омраза на българите – и скоро ще слязат от сцената.

На описаните условия отговарят Костадин Костадинов и „Възраждане“. За да си остане същото, нещо трябва да се промени, нали? Тоя гениален афоризъм може да е масонски, може да го е измислил Макиавели, но аз съм го прочела в романа „Гепардът“ и смятам за негов автор писателя Джузепе Томази ди Лампедуза.

С такава цел американците създават и движението „Трети Март“ на Радев. Но Радев не разполага нито с доверието, нито с политическата енергия да осъществи подобни задачи. Той жестоко разочарова потенциалните си поддържници.

Остава напомпаният с диктаторски хъс Костадин.

Не съм нито медиум, нито „политически анализатор“, но според скромните ми разсъждения, Пеевски е лична грешка на Доган и няма бъдеще в голямата шахматна игра.

Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: