Всичко започна с атаката на Нова Телевизия срещу президента Румен Радев, който в Будапеща заяви, че за приключване на войната в Украйна трябва да се прилага дипломация, а не да се пращат натовски войски на фронта в подкрепа на Киев. Водещият на предаването „Офанзива“ по Нова Телевизия Любо Огнянов, обяви, че това е фалшива новина, защото никога не било ставало дума за разполагане на войски на НАТО в Украйна. Гостуващата Валерия Велева, изхождайки от опита си, допусна, че Радев знае нещо, което широката общественост не знае, но Огнянов подмина нуждата да се обсъди тази възможност. Доцент Георги Лозанов предвидимо побърза да атакува президента.

Соросоидите от „Дневник“ също нападнаха държавния глава и цитираха министъра на войната, който каза, че български войски не можело да бъдат пратени да се бият в Украйна без решение на парламента. Като маслинова клонка от медиите на Иво Прокопиев към уж изконният им враг Делян Пеевски „Дневник“ даже цитираха депутата от ДПС, който също разкритикува президента. Легитимен ли е обаче аргументът от изказването на министъра?

На 27 септември 2023 година Народното събрание реши да предоставим „дефектни ракети“ на Украйна
На 22 ноември 2023 година Народното събрание реши да предоставим бронетранспортьори на Украйна
На 8 декември 2023 година Народното събрание реши да предоставим ПВО системи и ракети на Украйна

Ако човек следи информационния поток обаче ще си спомни, че опцията за натовски армии в Украйна се споменава от американското издание New York Times. The Guardian се позовават на френския президент Емануел Макрон, който лансира същата идея. Относно тази идея сред партньорите имаме предимно негативни публични изказвания, но очевидно тя е хванала корен и не спира да се подхвърля. Американското издание Foreign Policy показва, че Америка се изкушава да „прехвърли“ украинския конфликт изцяло на Европа, за да може тя да се концентрира върху борбата си за надмощие с Китай в Африка, Азия и в Тихоокеанския регион. Американското издание предлага в Украйна да се изпратят западни войски, но те да не са на НАТО, а на Европа. Каква е разликата – разликата е в правното основание – това няма да е отклик на системата за колективна сигурност НАТО. По-скоро ще се случи по силата на двустранни споразумения за защита, сключени индивидуално между всяка от европейските държави и Украйна. А може въпросните договори да са и многостранни. Главното е там да се пратят европейски войници, а не американски.

Не е необходимо да си гений, за да забележиш поведенческия модел на мейнстрийм западно-глобалистките медии, които през последните 2 години функционират във военновременен режим.

Криейки се зад съществуващата фактология, те отказват да разсъждават по хипотези и успокоително съобщават неща, които преди това също са премълчавали като хипотези – връщането на мигранти, изпращането на ракети в Украйна. Аналитичността и боравенето с хипотези са им забранени както от Вашингтон, така и от Брюксел. Само че непосредствената история оборва самите мейнстрийм медии. Точно те ни успокояваха, че България няма да праща системи за противовъздушна отбрана на Украйна, докато накрая не се оказа че сме изпратили. Били с отпаднало предназначение, били дефектни, били за части. Да де, но ако бяха такива боклуци, защо България изобщо ги е съхранявала? Подобно на канибализма, за който знаем във военната авиация, как един изтребител се обезкостява за да се удължи живота на други два, не ни ли светва сигнална лампа, че страната ни орязва собствения си отбранителен капацитет. И ако Народното събрание е готово да стори това, защо въобще не се допуска, че по американска заръка още утре може да го направи и само след седмица войниците ни вече ще са в Украйна. И то не като инструктори или медици, а директно като пушечно месо на първата фронтова линия.

Има трайна практика управляващите ни да дават всичко, което Вашингтон и Брюксел им поискат. А мейнстрим медиите сляпо обслужват тази линия като водят кампания по изтощаване на общественото внимание.

Тактиката им е в четири стъпки:

1. Отричаме да има нещо

2. Признаваме, че има нещо, но ние няма как да се забъркаме в него

3. Забъркваме се, защото това е цивилизационен избор и нищо не можем да сторим

4. Ама ние отдавна сме се забъркали, да спрем сега би било безумие

До момента планът работи с първите три точки, но в сюблимния момент ще прибегнат и до четвъртата – бъдете сигурни.

Ако същите медии имаха поне малко кураж и осъзнаване, че наистина служат на обществото, щяха да прибягват до аналитичност, а нямаше да я игнорират. По време на война теми табу няма.

Никой например не казва, че има само няколко западни държави, които са пряко заинтересовани от тази война – САЩ, Великобритания и Франция. Затова би било редно ако ще се пращат войници в Украйна, те да са само от армиите на тези три велики сили с амбиции. Не е справедливо и даже е цинично да бъдат пращани да се бият с Путин българите-русофили, румънците и поляците, които и в момента са колонии. С това западните Велики сили ще покажат, че ангажиментът им не се ограничава до това да се крият зад хиляди километри дистанция и да пращат въоръжение, с което стимулират икономиките си, но не рискуват да разбунят общественото мнение, излагайки на риск живота на свои съграждани.

Както в един комедиен сериал на ВВС генералът казал на редника в траншеята ден преди да нареди атака:

– Запомни синко, когато големият бой настане и кръвта започне да се лее, аз съм зад теб.
– Около 50 километра зад теб – добавил под носа си ротният командир.

Всичко останало ще е симулация за споделено усилие – едните ще стимулират военнопромишления си комплекс с поръчки, а другите ще плащат с жива сила.

Автор: Стефан Антонов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: