Събота е и на много хора не им е до политика. Политиката обаче не се отказва да се меси в живота ни. Една война от доста време не само не стихва, а се разгаря все повече и повече. Става дума за войната между президента Радев и премиера Борисов. Тази война е хем странна, хем логична.

Един срещу друг са хора с его, амбиции и самочувствие. Да се сблъскат два остри камъка на територията на политиката, често дава добри резултати, защото съперничеството е конкуренция. Но дали силите на двете страни в нашия случай са равни.

Сблъсъкът е силно неравностоен, ако сравняваме ресурсите на двете страни. Борисов е премиер 11-та година. Бил е кмет на София, главен секретар на МВР. Завършил е Школата в Симеоново по специалността противопожарна охрана. Участвал е във възродителния процес като командир на батальон. Състезател по карате. Напуснал МВР, защото отказал да се деполитизира като член на БКП. Създател на охранителна фирма. Близък и дори част от силовата криминална групировка СИК. Познава улицата и хората, които воюват на нея – от бившите мутри до днешните олигарси.

Като премиер държи в ръцете си цялата изпълнителна власт, в която влизат държавните институции и всички тайни служби и силови ведомства. Армията също, въпреки че формално се води на президента. В голяма степен назначенията в тия ресори са избор и по решение на премиера. Борисов разполага с всичките пари на държавата – около 66 млрд долара БВП. Това означава огромно влияние, защото бизнесът в страната е зависим от него. Той командва НАП, КПКОНПИ, ДАНС, ГДБОП, АДФИ, РИОКОЗ и пр. контролни структури, които могат да окажат натиск по всяко време върху всяка фирма, медия, гражданин. Това го прави желан партньор за силните на деня.

Позицията, която Борисов заема, му дава международна подкрепа защото брани интересите на различни кръгове в ЕС, САЩ, Турция, Германия и пр. само не и българските такива. Външната политика също е в негови ръце чрез Министерство на външните работи и посолствата ни по света.

Особено важна е подкрепата за Борисов и правителствата му от страна на много медии, които оцеляват и съществуват благодарение на възхвала на властовия модел и на грантовете от Европа, които държавата на Борисов разпределя към тях, ако са послушни.

Борисов разполага и с огромната армия от служители от всички рангове и може да разчита на повечето от кметските и областните екипи.

Борисов получава всичката информация, която може да се придобие по всякакъв начин.

На другата барикада е президентът Румен Радев:

Президентът разполага с бюджет, определен от правителството, т.е. от Борисов. Той е върховен главнокомандващ, но това има някакво значение само в извънредна, военна ситуация. Подписва укази за назначаване на главния прокурор, върховните съдии, главния секретар на МВР, посланици, генерали – но всички те се избират по предложение на МС и ВСС. Тоест тия назначения във функциите на президента са негово формално задължение.

Президентът има право да налага вето на закони, но мнозинството в НС от ГЕРБ + партньори може да го отхвърли, което в сегашния формат се случва в над 70% от случаите.

Президентът отговаря за Националната служба за охрана. Което отново е формална негова функция, защото финансирането на службата е в ръцете на премиера чрез бюджета.

Президентът насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум. Но само когато за това има решение на Народното събрание… където, както знаем, властва ГЕРБ.

Може да отправя обръщения към народа и Народното събрание. Награждава с ордени и медали. Но само предложените от министерства и МС.

И назначава служебно правителство, когато редовно избраното подаде оставка.

Това е. Лека кавалерия срещу танкове и ракети.

Силите са неравни. Защо тогава върху президента Радев се изсипва цялата армада на управляващите, а Борисов не крие неприязънта и озлоблението си срещу Радев? Приписва му митични действия и „грехове“ с дрон, заговори, обяви го за пучаджия, организатор на протестите, вини го за изпращането на „една хубава госпожа“ да го снима спящ на спалнята му плюс обвиненията за чекмеджето с милионите, златото и пистолета. Това е абсурдно. Още повече, че Борисов отлично знае кой го е снимал и кой пуска компроматите срещу него в публичното пространство. Радев няма ресурс за подобно нещо – други са.

Кучето е заровено в задкулисието. Зависимостите на Борисов от кукловоди като Пеевски и Доган го правят уязвим. Фалшивата борба с корупцията и опъваните от него „чадъри“ над мутри е друга негова ахилесова пета. Желанието му за безгранична власт го принуждава да сключва сделки с дявола, кото всеки един момент господарите му в Брюксел и Вашингтон могат да го превърнат от властелин в бушон.

От това се възползва Радев. Президентът не е корумпиран и не е свързан с криминални и родоотстъпнически кръгове, въпреки упорито разпространяваните слухове в жълто-кафявите медии на Борисов.

Чрез атаките срещу Радев, Борисов се опитва да прикрие зависимостите си от задкулисието. Също от Вашингтон, Брюксел и Анкара, пред които очевидно е поемал непосилни ангажименти. Някой му внушава, че е по-голям играч от споменатите, което неминуемо го води до поговорката: Хитрата сврака – с двата крака.

За 11 години Бойко Борисов унищожи България. Направи го от страх и алчност. А времето беше такова, че друг министър-председател само с няколко смели хода а ла ва банк можеше да постигне есни прилични успехи… и сега ситуацията в страната щеше да е друга. България нямаше да е на дъното в Европа по всичко, свързано със стандарта на живот и първа по болести, корупция, смъртност и неграмотност… Сега Борисов се опитва да ни преметне с остри нападки срещу Радев. Това, което постига обаче е, че превръща президента в жертва на прокуратурата, в боец и изразител на гражданското недоволство. С което Борисов се оказа най-добрият пи-ар на румен Радев.

Което не означава да не следим внимателно действията на президента – много сме видели и преживели. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: