“Сцената не ми липсва!“, заявява актрисата Жоржета Чакърова 12 години след пенсионирането си от Народния театър. Тогава тя е на 61 и въпреки че има сили да бъде все така творчески активна, сама подава заявлението си за оттегляне. Помним актрисата от тв мюзикъла „Човекът от Ла Манча“, от филмите „Гибелта на Александър Велики“ и „Мъже в командировка“, от афишите на Сатиричния и Народния театър. Вече са прехвърлили 40-те децата, които са чакали срещите с нея по телевизията в предаването „Магазинчето на приказките“.

При мисълта, че ще се пенсионира със 140 лв. месечен доход, актрисата на 2 пъти подава молба до ръководството на Народния театър да не бъде освобождавана. Подава и трета молба – с обратното искане, която тогавашният директор Александър Морфов разписва с неособено желание. Жоржета решава да не отлага с нито ден щатния си престой, огорчена от публикация в пресата. В нея прочита оскърбителни неща за себе си – че не чувала добре суфльора. Днес твърди, че не съжалява за избора си, роден под давление на моментен гняв.

Той наистина е бил мимолетен. Сега дори е горда, че е слязла от сцената навреме, с достойнство.

„Дъщеря ми не ми вярва, че не страдам. Защото в детските й спомени аз бях омъжена за театъра“, споделя Чакърова. Доказателство, че не се чувства обидена на театъра, е участието й в епизодични роли в представленията „Пигмалйон“ и „Женитба“ – в Народния театър, на чиято сцена стъпва за първи път през 1970 г. Тогава я канят да замести бременната Виолета Гиндева. Пиесата е „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, ролята – на Пилар. За нея й се налага да учи испански танц с кастанети, както 2 години преди това й дават 3 месеца да, се подготви музикално за: „Човекът от Ла Манча“. На помощ идват някогашните уроци по балет в Двореца на пионерите. Публиката е очарована, но се намират и такива, които казват, че танцът й не бил типично испански. Жоржета продължава да репетира с грамофон и кастанети. В крайна сметка за тази роля получава Димитровска награда и назначение на първата ни сцена.

През 2014 г. се навършват 50 години от театралния дебют на бившата народна артистка. Той се състои на сцената в Добрич, където е разпределена след завършването на ВИТИЗ като ученичка на Желчо Мандаджиев и Гриша Островски. За Толбухин, както се казва в онези години градът, заминават общо четирима колеги: тя, Славчо Пеев, Климент Денчев и Мариана Аламанчева. Групичката живее като братство – неразделни са. Там заварват Коста Карагеоргиев, с когото през 1967 г. потеглят заедно за София, за Сатиричния театър, с мисията да се влее ново поколение. Всъщност поканата идва от професора им от академията – Желчо Мандаджиев, който тогава е директор на комиците. На сцената на Сатирата Жоржета играе еднократно още през 1963 г., поканена от другия си преподавател Гриша Островски.

Отдадеността на театъра актрисата заплаща с компромис в личното щастие.

Заради прекалената натовареност тя няма достатъчно време за отглеждането на дъщеря си Александра, която се ражда от брака й със Стефан Харитонов – известния кинодокументалист и основател на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел“. Бавачка помага за отглеждането на Шани, което Чакърова отчита като свой личен провал на житейската сцена. Дори веднъж спонтанно й идва да се извини на единственото си дете за пропуска. И страшно била против и тя да я последва в професията. Шани обаче не я слуша… Чакърова е потомка на комитата Миле Попйорда-нов. Дядо й е от Велес, от рода на Миле и Орце, баща й е техен братовчед. От същия род е и покойният Чочо Попйорданов, а Жоржета е играла негова майка на сцената.

„Баща ми беше ветеринарен лекар. Почина млад, на 49. Така 14-годишна останах сирак. Майка ми се трудеше в проектантска организация като изчислител. Завърших училище с отличие. Кандидатствах във ВИТИЗ, но ме скъсаха. Приеха ме ориенталистика в СУ „Св. Климент Охридски“. След първата година майка ми ме нави да опитам пак актьорско майсторство. Този път подготвих „Ода на младостта“ от Адам Мицкевич и влязох първа сред момичетата в класа на проф. Желчо Мандаджиев“, връща се повече от половин век назад актрисата.

Русото е естественият цвят на косата й. Но за ролята ла Дулсинея в „Човекът от Ла Манча“ решава да се боядиса в черно. И до днес не знае с какъв акъл го е направила, но остава в историята със съмнението, че е изкуствена блондинка.

В началото на пенсионирането си театралната легенда е смутена, че постепенно намаляват телефонните обаждания. Постепенно телефонът замлъква изобщо. Актрисата се научава да живее със самотата и променя отношението си към нея. Новата й нагласа е, че най-после има време за себе си, за любимите книги, за срещи на кафе с приятелки. Веднъж месечно се вижда с колегите от групата от ВИТИЗ. И животът продължава…

 

Два пъти вдовица

Късметът на актрисата й отрежда да загуби и двамата мъже, с които е живяла. Тя е на 50, когато съпругът й Стефан Харитонов се разболява и залежава. Работата й в театъра по това време е твърде интензивна и й се налага да балансира между нея и семейните отговорности. По същото време дъщеря им Шани кандидатства във ВИТИЗ. Жоржета стиска зъби и доказва на себе си, че е мъжко момиче.

След 10 години вдовишки живот тя изживява късна любов с Оскар Кръстанов, режисьор документалист Общите им познати се радват на красивата им връзка без брак. „Когато се влюбихме, бях на 65, той на 70. За жалост 3 години по-късно човека почина от тежко заболяване и отново съм сама“, въздъхва жената, озвучила Пипи Дългото чорапче в едноименната драматизация, с която са израснали поколения деца.

 

Сменя жилището си заради болна внучка

Тежко заболяване бележи най-ранното детство на единствената внучка Алиса. Малката страда от синдром, проявяващ се рядко, при това предимно у момчетата. Изразява се в подуване на стъпалата и невъзможност за ходене. В най-тежката му фаза детето е носено на ръце, а лекарите са безпомощни и казват, че само времето може да я излекува. Препоръчват по половин аспирин на ден и нищо повече. Родителите и бабата са щастливи, че с годините малката го израства.

През този период актрисата е неотлъчно до Шани и Алиса. Тя дори сменя жилището си, за да е по-близо до тях. В продължение на половин година е „дежурна“ в апартамента на Шани и съпруга й, художника Ясен Гюзелев, син на оперния бас Никола Гюзелев. По чудато съвпадение с името Алиса, той е илюстраторът на последното българско издание на „Алиса в страната на чудесата“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/cUtCJD8-AKc

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: