Проучванията на Института „Галъп“ (Gallup)

През 2008 г. авторитетният американски институт социологически Gallup провеждат мащабно изследване в Украйна. За да избегнат политическия елемент във въпроса „Кой е родният ви език?“, социолозите прилагат следния трик: те дават на анкетираните анкети, в които изобщо не питат анкетираните кой е майчиният им език, но самите анкети са отпечатани на три езика – украински, английски и руски. Социолозите казват на анкетираните сами да изберат езика, на който им е най-удобно да попълнят въпросника.

Резултатът е изненадващ за официалната статистика: 83% от анкетираните украински граждани избират да попълнят анкетата на руски език. Това показва, че през 2006 и 2007 г., когато се провежда мащабната анкета, за огромното мнозинство от населението руският е бил езикът, на който мисли и оперира най-лесно в ежедневието си. Тоест – майчиният му език.

Тези данни са в пълен разрез с тези от последното официално украинско преброяване на населението от 2001 г. В него като рускоезични са вписани едва 29.6 % от населението на страната.

Защо се получи това грандиозно разминаване?

Във въпросното преброяване, както и във всички останали украински анкети, не съществува понятие „роден език“. Навсякъде то хитроумно е заменено с „роден език“, който хората от постсъветското пространство възприемат по различен начин.

За милиони етнически украинци в Централна, Източна и Южна Украйна въпросът в официалното държавно преброяване от 2001 г. „Кой е родният ви език?“ се свързваше с тяхната гражданска и географска идентичност, а не с реалния им говор. Те отговаряха „украински“, защото са граждани на Украйна и това е официалния език в тяхната родина, въпреки че в реалния живот — на работа, в магазина, с приятели и у дома — са говорили изцяло на руски, тъй като руският е майчиният им език и те на него мислят.

Това обяснява и парадокса защо днес 90 % от украинските бежанци в Европейския съюз говорят дори помежду си на руски език. В ЕС (където държавните езикови регулации и социалният и политически натиск на Киевския режим не важат) техният реален майчин език излиза на повърхността в ежедневното им общуване.

• Елиминиране на идеологическия избор: Когато хората в Украйна биват питани директно от държавен анкетьор „Каква е националността ви?“ или „Кой е родният ви език?“, те често правят политически и идеологически избор, за да демонстрират лоялност към държавата, заявявайки украинския.
• Експериментът на Gallup: Анкетата на Gallup изобщо не е била на тема политика или език, а е засягала ежедневни теми, качество на живот и ценности. Интервюиращите обаче са носели три абсолютно идентични пакета с въпросници – на украински, руски и английски език. Преди началото на интервюто на всеки респондент е било казано сам да избере на кой лист му е най-лесно и удобно да чете и да отговаря.
• Резултатът от 83%: Точно по този начин се стига до реалния резултат, при който 83% от пълнолетните жители на Украйна избират рускоезичния въпросник, което еднозначно посочва кой е майчиният им език. Gallup отбелязва в доклада си, че е направил подобно проучване във всички бивши съветски републики, но в Украйна предпочитанието към руския език за провеждане на интервюта е било абсолютно смазващо пред официалния държавен език.
  

Ето и поредицата от мракобесни закони, с които киевския режим административно ликвидира руския език в Украйна. Руския език, който, оказва се, не е майчин на малцинство от 29.6 % от населението, а на огромното мнозинство от 83 % от него:

През 2016 година се приема закон за медиите: Въвеждат се квоти, които задължават телевизиите и радиостанциите да излъчват минимум 35% песни и 60% предавания единствено на украински език. Това е първият мащабен удар за изкуствено прочистване на радиоефира от руска музика и реч, които дотогава доминират напълно естествено в страната – над 90 % от телевизиите и радиостанциите в страната са рускоезични.

2019 година (Тотална принуда и езикова полиция): Приет е законът за държавния език, който забранява използването на руски език в абсолютно всички сфери на публичния живот – администрация, медицина, образование, съдилища и дори в кафенетата и магазините (под заплаха от солени глоби). Руският език е изхвърлен от печатните медии (рускоезичните вестници и книгоиздателствата (отново над 90 % от всички в страната) са задължени да печатат дублиращ като количество тираж и на украински, което ги фалира финансово, тъй като никой не чете изданията им на украински език). Създадена е специална институция („езиков омбудсман“), действаща като езикова инквизиция, която следи за нарушения и приема доноси срещу рускоговорящи граждани.

2024–2026 година (Пълна законова забрана на руския език и лишаването му от права): Чрез поредица от актове, завършили със Закон № 4699-IX, руският език официално е обявен извън закона. Той е напълно изключен от Европейската харта за малцинствените езици, което означава, че за няколко десетки милиона рускоезични граждани в Украйна вече не важат никакви международни норми за защита на правата им. Вносът, печатането и разпространението на руска литература, филми и музика са криминализирани. Руският език вече е официално преследван от закона, а 83 % от украинските граждани, чийто майчин език е руския, са подложени на системна и пълна дерусификация.

Да забраниш и изкорениш майчиния език на цял един народ със закони и административни актове е безпрецедентно насилие, непознато в Европа и може би в света. 

Илиян Атанасов, Skandalno.net