Проучванията на Института „Галъп“ (Gallup)

През 2008 г. авторитетният американски институт социологически Gallup провеждат мащабно изследване в Украйна. За да избегнат политическия елемент във въпроса „Кой е родният ви език?“, социолозите прилагат следния трик: те дават на анкетираните анкети, в които изобщо не питат анкетираните кой е майчиният им език, но самите анкети са отпечатани на три езика – украински, английски и руски. Социолозите казват на анкетираните сами да изберат езика, на който им е най-удобно да попълнят въпросника.

Резултатът е изненадващ за официалната статистика: 83% от анкетираните украински граждани избират да попълнят анкетата на руски език. Това показва, че през 2006 и 2007 г., когато се провежда мащабната анкета, за огромното мнозинство от населението руският е бил езикът, на който мисли и оперира най-лесно в ежедневието си. Тоест – майчиният му език.

Тези данни са в пълен разрез с тези от последното официално украинско преброяване на населението от 2001 г. В него като рускоезични са вписани едва 29.6 % от населението на страната.

Защо се получи това грандиозно разминаване?

Във въпросното преброяване, както и във всички останали украински анкети, не съществува понятие „роден език“. Навсякъде то хитроумно е заменено с „роден език“, който хората от постсъветското пространство възприемат по различен начин.

За милиони етнически украинци в Централна, Източна и Южна Украйна въпросът в официалното държавно преброяване от 2001 г. „Кой е родният ви език?“ се свързваше с тяхната гражданска и географска идентичност, а не с реалния им говор. Те отговаряха „украински“, защото са граждани на Украйна и това е официалния език в тяхната родина, въпреки че в реалния живот — на работа, в магазина, с приятели и у дома — са говорили изцяло на руски, тъй като руският е майчиният им език и те на него мислят.

Това обяснява и парадокса защо днес 90 % от украинските бежанци в Европейския съюз говорят дори помежду си на руски език. В ЕС (където държавните езикови регулации и социалният и политически натиск на Киевския режим не важат) техният реален майчин език излиза на повърхността в ежедневното им общуване.

• Елиминиране на идеологическия избор: Когато хората в Украйна биват питани директно от държавен анкетьор „Каква е националността ви?“ или „Кой е родният ви език?“, те често правят политически и идеологически избор, за да демонстрират лоялност към държавата, заявявайки украинския.
• Експериментът на Gallup: Анкетата на Gallup изобщо не е била на тема политика или език, а е засягала ежедневни теми, качество на живот и ценности. Интервюиращите обаче са носели три абсолютно идентични пакета с въпросници – на украински, руски и английски език. Преди началото на интервюто на всеки респондент е било казано сам да избере на кой лист му е най-лесно и удобно да чете и да отговаря.
• Резултатът от 83%: Точно по този начин се стига до реалния резултат, при който 83% от пълнолетните жители на Украйна избират рускоезичния въпросник, което еднозначно посочва кой е майчиният им език. Gallup отбелязва в доклада си, че е направил подобно проучване във всички бивши съветски републики, но в Украйна предпочитанието към руския език за провеждане на интервюта е било абсолютно смазващо пред официалния държавен език.

Skandalno.net