Вече повече от 11 години пенсионираната медицинска сестра Мария живее в къща от кашон. Подслона си възрастната дама мести по централните софийски улици, без никой да я забелязва и да й пречи. Често домът на клошарката се озовава до  сградите  на властта. Преди броени дни, бабата била прокудена от Министерство на финансите, където се била установила преди месеци. Някакви мъже й грабнали картоните и я оставили без единственият й подслон.

Стратегията й е да намира закътани ъгълчета, в които да държи картонената си къща. Строежи и сгради в ремонт са идеалното й убежище, до което разпъва катуна си. В него прекарва по- голямата част на деня си, пиейки газирани напитки и мислейки за миналото, което с малко повече късмет можело да бъде съвсем различно.

Последното убежище на бездомницата беше на метри от  Министерство на финансите. Оттам обаче яките охранители на ведомството я изгонили и й откраднали картоните. Често Баба Мери  мести своя кашон-къща  пред

едни от най- луксозните бутици в столицата и там пред очите й на ден минават десетки скъпи возила за милиони левове. Досега никой не я беше закачал.

„Аз си чистя тук, мета тротоара. Не прося милостиня. Само искам назаем, ако ми свършат парите. Всичко връщам от пенсията си. Не забравям, записвам си ги в тетрадка.”, обяснява възрастната жена, която твърди, че е изгубила дома си заради имотни спекулации. На няколко пъти сменя теорията си как точно е станало това – ту синът й бил виновен и го продал, а после циганите го разфасовали и заровили, ту някакви конспиратори я издебнали, откраднали й документите и сега някаква циганка се ползвала от тях и й крадяла високата пенсия.

„Аз имам много богати и известни пациенти, които са ми оставили завещания с имотите си. Но сега всички искат да ме пречупят и да ми ги вземат”, продължава вече съвсем налудничаво старицата.

Хората, които я виждат всеки ден, споделят, че не ги изненадва обърканото й психическо състояние. Въпреки това тя не създавала проблеми и те не я бутали от мястото й. Единственият проблем правели други безпризорни – малки ромчета, които на няколко пъти палели картоненото жилище на скитницата, за да я прогонят от оборотната улица. „Явно искат да й завземат територията и да просят тук”, разсъждават на глас съседите на баба Мери.

Самата тя споделя, че от покъщнината й не е останало нищо, освен един по – поддържан панталон, който слага само по поводи. „Обличам го на рождения си ден, на 2 юни, на 3 март”, разяснява безпризорната жена.

Макар никак да не й е лесно да поддържа хигиена и добър живот в картонената си къща, тя за нищо на света не я разменя за покрив над главата си в старчески дом. „Там ги уморяват старците, за да им вземат всичко”, убедена е скитницата. Затова и тя предпочита да е навън, под открито небе, отколкото да спи в нормално легло и да има своя стая. За хигиенните си нужди използва тампони с розова вода, а когато я пускат ходи до тоалетна в близките сгради.

„Понякога я виждаме да си сменя кашоните, които са подгизнали от пролетните порои. Носи нови хартии от близките магазини и ги превързва един с друг със сезал. Така издържат до следващия голям дъжд. Никоя институция не я е взимала. Понякога изчезва за ден- два, но после пак се връща все едно нищо не е станало”, обясняват съседите на баба Мария. Те се притесняват, че някой ден възрастната жена може да издъхне, скрита в кашоните си, и никой да не й обърне внимание.

„Добре ми е, откакто съм навън, не боледувам. Даже настинки не хващам”, тупа се в гърдите старицата. Определено няма вид на човек, който бърза да предаде Богу дух. Единственият й проблем бил, че пушела много цигари, но това й останало като последно удоволствие и така и не можела да ги спре.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: