Култова личност от зората на демокрацията! Така може да бъде определена литераторката проф. Елка Константинова.

В началото на 90-те тя бе един от лидерите на СДС, оглавяваше Радикалдемократическата партия и дори влезе в правителството на Филип Димитров като министър на културата. По комунизма пък е била преподавател в Държавния библиографски институт, Висшия педагогически институт в Шумен и Ягелонския университет в Краков.

Днес госпожата е на 81 години, но е в отлична форма. В това се увери лично репортер, с когото тя прие да се срещне тези дни.

В своя дом Елка разказа за баща си – литературния критик Георги Константинов, за вуйчо си Николай Лилиев, за престоя си в политиката, Направи и своя коментар на актуалната обстановка в държавата.

– Проф. Константинова, как се чувствате?
– Чувствам се отлично и мога да обясня защо: целият ми живот премина в тичане, бягане и труд – тук и особено в Полша. Много обичам поляците, защото са хубави и възпитани хора и смятат България за родина на славянската култура. За мен беше голяма радост, че ни уважават. В Полша написах най-хубавите си статии и свърших най-много полезна работа. За мен винаги най-важни са били студентите ми.

– Как е здравето ви?
– Отлично, дори не пия аспирин.

– С кого живеете?
– Живея сама. Синът и снаха ми са в Родопите. Там имат една огромна къща, подарена от свата. Той е най-известният български летец – прелетя в отвъдното и след това се върна. Обявиха го за луд, но аз му повярвах. В Родопите синът и снахата развиват културен туризъм. Много повече обаче им допада пътуването с яхтата.

– Къде е сега яхтата на сина ви?
– Яхтата е на наш бряг, чакат да се затопли времето.

– С кого празнувахте Коледа?
– Винаги при мен са внуците ми.

– Пишете ли нещо ново?
– Да, пиша за всички онези значими неща, които преживях. Аз съм минала през четири епохи. В силните години на комунизма казваха, че баща ми е фашист. Страшни и ужасни години! Чудя се как оживяхме…

– През кол от епохите, в които сте живели, ви беше най-добре?
– Най-добре ми беше в детските години, когато беше жив вуйчо Николай Лилиев. Беше ми казал, че е лошо по време на царството, а самият той за мен беше повече от цар. Моят вуйчо, който стана мой баща.

– В училище сте седели със сестрата на Симеон Сакскобургготски Мария-Луиза на един чин…
– Да, бяхме приятелки. Много интелигентна, будна и благородна душа. Симеон също е качествен и добър човек, но не е много културен. Имам сантимент към него от училище. Той казваше: „Аз съм Негово Величество царят“, ние веднага започвахме да се смеем, а и той прихваше след нас.

– Разкажете повече за детството си.
– Голям мой късмет в живота е, че съм се родила племенничка на Николай Лилиев, най-близкия приятел на Димчо Дебелянов. Израснах изцяло с него, спях с него. Като дойдоха и арестуваха татко, мама плачеше от сутрин до вечер, което точно пред мен беше крайно нетактично. Много е тежко за едно дете. Николай Лилиев ме водеше всеки ден в Народния театър, където беше драматург. По няколко пъти бях гледала всички спектакли. Вуйчо ми обясняваше на ухо, какво става на сцената. Огромен късмет за мен беше да израсна в къщата на Лилиев.

– Казвате, че сте спали в една стая с вуйчо си…
– Вуйчо беше силно разтревожен, защото плачех денонощно за татко. Дете да плаче, а ти да успееш да го утешиш – това го може само един поет.

– При комунизма са ви предлагали да станете агент на ДС, но сте се опълчили. Имахте ли все пак някакви колебания?
– Не, дори и за миг не съм се замислила да се съглася. Опитваха се да ме изкушават с облаги, с жилище, но аз не и не! Как да се съглася, като баща ми и вуйчо ще се обърнат в гроба?! Затова не мога да разбера тия, дето казват: „Бях агент, но такова беше времето“. Не! Всеки имаше право на избор. Но мнозина избраха за себе си да станат мръсници.

– Публикували сте статии в „Литературен Фронт“, „Пламък“, “Септември“… Имали ли сте някога спирани текстове?
– Георги Джагаров беше приятел на татко и всичко ми пускаше. Никога не съм имала спирани текстове.

Камен Калчев също беше пръв приятел на баща ми, той дори ме назначи да завеждам отдел в списание „Септември“.

– В какви отношения сте с бившия си съпруг проф. Георги Василев?
– В много добри, чуваме се. С голямо уважение се отнася към мен, защото веднага, когато усетих, че съм влюбена в моя колега Кръстьо Куюмджиев, му казах. Много го ценя, обичам го като брат.

– Замисляли ли сте се с Кръстьо Куюмджиев за дете?
– Аз не исках дете от него. Дори направих аборт. Той имаше дете от Здравка – една много мила и добра жена, която прие, че живея с мъжа й. Казваше: „Не ми е важен Кръстьо, а синът ни Пипо!“. Не я разбирах, но дълбоко я уважавам. Не разбирам как заради сина си ще понеса любовницата на мъжа ми. А беше и моя приятелка, идваше ми на, гости.

– Кога направихте аборта?
– В 7-ия месец. Беше много опасно, но не можех да родя това бебе. Бях си внушила преди това, че ще се оженя за Кръстьо и ще си отгледам детето. След аборта той се пропи и умря от мъка.

– Съжалявате ли за аборта?
– Съжалявам, че Кръстьо не е жив, но за аборта – не. Греховете ми са главно към Кръстьо.

Трябваше да се разведа веднага и да се оженя за него. Имам грях и към вуйчо Николай, който непрекъснато мислеше какво да направи, за да ми угоди, вместо аз да мисля и да се грижа за него.

– Как ви се струва политическата обстановка в момента?
– Зле. Всъщност този премиер, Орешарски, е много интелигентен. Комунист, но интелигентен. Уважавам такива. Важно е да си личност, а не от коя партия си. Аз съм радикалдемократка, създател ка на РДП. За мен винаги №1 са децата, внучетата, родителите и приятелите, а най-накрая са партиите.

– Какво мислите за протестите?
– Те са неизбежни. Какво бих правила, ако нямахтази огромна пенсия от чисти 685 лева? Щях да умра от глад! Как е възможно това?! Как живеят и спят спокойно нашите управници?! Не обичам депутатите. Знам ги кои са – взимащи огромните заплати и нищоневършещи. Едно време не идваха на работа и сега е същото.

– Наскоро Едвин Сугарев пак се беше подложил на гладна стачка…
– Моят най-любим аспирант и колега от БАН е Едвин Сугарев. Спря навремето стачката, защото щеше да умре. Звънях като луда по телефона и говорех о него да престане. Казвах му: „Еди, да знаеш, ще умреш! Прекрати тази стачка!

Ако ти не спреш, целият институт ще реве и ще се тръшка! Защо искаш да ни разстройваш бе, Еди?“. Той е с крехко здраве и не бива да се подлага на глад. Помня, че тогава ми каза: „Не, не искам да ви разстройвам вас никога“, „Като не искаш, почни да ядеш, защото ние ще измрем! Как да ям аз и да преглъщам, като ти не ядеш?!“, отвърнах му.

– Навремето и вие бяхте в групата на 39-те депутати от СДС, които обявиха гладна стачка срещу приемането на Конституцията. Колко време издържахте без храна?
– Издържах. Бях доста пълничка и отслабнах 7 килограма. Последна зарязах гладната стачка.

– Сергей Станишев допада ли ви?
– Сергей Станишев е образован и умен мъж, щастливо изключение. За него знам от едно време, от фамилията му.

– Казвате, че Станишев е умен и образован, но Бойко ви бил фаворит…
– Това не е истина! Винаги съм имала лошо мнение за Борисов и Цветанов. Как иначе? Свързвам Бойко с Тодор Живков. А Цветан Цветанов е много подъл мъж, подслушвач. Има ли нещо по-подло от това да те подслушват?! Това са прийомите на Държавна сигурност!

– Някои членове на ГЕРБ напуснаха, Георги Марков беше сред тях…
– Правилно постъпиха, дори много правилно. Георги Марков не е случаен човек. Той е културен и умен мъж. Въобще не му беше там мястото явно нещо е бил заблуден.

– А как ще коментирате случилото се с Христо Бисеров?
– Христо Бисеров е много подъл човек. Откъде са тези пари?! Откъде в една толкова бедна България ще имаш толкова много пари?! Как да го уважавам?! И се наврял не къде и да е, а в парламента. И не като обикновен депутат, а като заместник-председател на НС. Нямам думи…

– Оттеглянето на Иван Костов как ви се струва?
– Много глупаво постъпи. Иван Костов е роден за политик. И е изключителен финансист! Не си представям „сините“ без него.

– С Желю Желев в какви отношения сте?
– Той ми е идеалът. Беше нашият идол.

– Близки ли бяхте и с Блага Димитрова и Йордан Василев?
– Много близки. И живеехме съвсем близо. Редовно ходех в тях, защото тя си беше внушила, че в нас има подслушвателни устройства. Казваше ми: „Елке, ти много дрънкаш! Никак не внимаваш пред кой какво!“.

– У вас навремето е било нещо като „Дом на неспокойните души“…
– Така беше, много хора се събирахме и си говорехме. Всички мои колеги от БАН -Александър Йорданов, Милена Цанева, Едвин Сугарев…

– Бащата на Милена Цанева Георги Цанев е мразел вашия баща…
– Това нямаше значение за мен. Милена не е Георги Цанев. Тя е много талантлива литераторка.

– Тодор Живков ли е вашият най-омразен политик?
– Да, той. Живков нареди да убият дъщеря му Людмила, убедена съм. Той беше изрод, а от такъв човек може да се очаква всичко.

– Как гледате на Възродителния процес?
– Отношението към турците днес е ужасно несправедливо. Турците, които живеят тук, са раждани в България. Изключително добри студенти са.

– Навремето викахте: „Кой не скача, е червен“…
– Да, и все още ми иде да викам, в политиката трябва да има и забава, игра. Политиката е и театър, факт е, че аз се обличах най-елегантно, когато станах министър на културата, а не като четях лекции в Краков. Издокарвах се за парламента. Да си министър на културата, трябва и да си актьор.

– Обвиняват ви, че докато сте били министър на културата, сте ликвидирали българския цирк, уволнили сте около 240 души. Също така сте пенсионирали много от актьорите в Народния театър…
– Това за цирка не го помня. Аз да съм нанесла такъв удар? За актьорите от Народния театър е вярно, че ги пенсионирах, но те продължиха да играят, защото ги канеха и им плащаха много повече за извънреден труд. Славка Славова беше любимата актриса на вуйчо.

– Как ще се оправи България?
– Само чрез дясна политика и чрез много голямо привличане на младостта. Младите хора в България са мислещи, възпитани и четящи.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/y395PXKqqOo

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: