Години на живот в самота и страх от бъдещето. Съществувание без светлина и миг душевен покой, разкъсвано от терзания и надежда. Битие без радост и щастие, изпълнено с болка и тъга по отминалите дни. Това е равносметката от нещастието, сполетяло столичанката Бояна Карабакалова преди петнадесет лета.

В една злощастна вечер, тогава 16 годишната девойка, тръгва сама от НДК към дома си. В подлеза на булевардите „България” и „Фритьоф Нансен” е нападната от неизвестен изверг, който опира нож в лицето й и след това я изнасилва брутално. Виковете за помощ са нечути, а споменът от ужаса остава жив дори след толкова време.

След бруталното насилие, Бояна отказва да се храни и заболява от анорексия. В момента е висока 175 см, но тежи по – малко от 29 килограма. Все още изпитва отвращение от храната и всяка хапка предизвиква болезнени болки в тялото.

„Тогава този подлез беше чисто и просто един тъмен тунел с ламарини отстрани, нямаше никаква светлина или магазини. В тъмницата някой ме сграбчи и натисна с нож в моето гърло, наряза ме и по лицето. Нямах сили да издам дори и звук, какво ли оставаше да викам. Изнасили ме жестоко и получих тежки разкъсвания с масивен кръвоизлив. Пълзях, мъчех се да избягам, но около мен нямаше никой, който да ми помогне”

Бояна си спомня, че след като изродът я пуснал, тя побягнала и хванала такси. Когато се прибрала вкъщи, майка й почти припаднала. Отначало момичето не могло да обясни какво точно е станало, но майката веднага я завела на гинеколог. Направили изследвания за СПИН и кожни заболявания, а полицаи претърсили няколко пъти целия район – без резултат.

„От този миг аз вече не исках да живея. Мразех тялото си и отказвах да се храня. Мислех си, че вината за случилото се е моя и наново преживявах целия ужас. Гадеше ми се от храната”

Бояна Карабакалова споделя, че петнадесет години след инцидента все още се бори с болестта, но няма сили да доведе нещата докрай. Получила е множество язви, а храносмилателната система не абсорбира храната както трябва. Най – големият проблем обаче си остава депресията, от която не може да се освободи.

„Искам да живея. Искам да се освободя от тъмнината, в която се потопих. Сама не мога да си помогна и имам чувство, че цяла България ме е отхвърлила. Никой не иска да проумее какво чувствам аз и когато разберат, че съм болна от анорексия ми казват, че съм била модерна” – терзае се младата жена.

Психиатърът Анета Аничкина е категорична, че анорексията е едно от най – сериозните психични заболявания. Тя уточнява, че тази диагноза трябва да се лекува от психиатър, а не от психолог или диетолог.

Виж видео:

http://www.youtube.com/watch?v=AEPrPMNB2lU

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: