Редовните зрители на „ВИП Брадър“ сигурно си мислят, че вече знаят всичко за Мира Радева. И все пак не е зле да прочетат интервюто й тук – то ще им разкрие неподозирани неща за една от най-ярките героини в тазгодишния сезон на хитовото риалити.

Свързахме се със социоложката седмица след излизането й от Къщата. Тя все още не се бе възстановила от тежкия си престой във воайорското шоу, но мобилизира силите си за една дълга изповед. А лайтмотивът на откровенията й беше „Никога повече „ВИП Брадър“!“

– Г-жо Радева, как се чувствате след излизането си от „ВИП Брадър“?
– Имам доста домакинска работа, за двата месеца, в които не съм била вкъщи, са се събрали много неща за вършене. Оправям прането и преподреждам шкафовете. Опитвам се да гледам част от предаванията с мое участие на запис. Оказва се, че голяма част от информацията не е излъчена. Смятам, че Пламен Медаров не е оценен правилно като човек, и то заради мисиите, които му поставяше Биг Брадър. Ходих, да видя и колегите си от ИСИМ, на този етап те се оправят и без мен. Вчера бях и в Пловдив при студентите си. Ще продължа неплатения си отпуск до 1 февруари. Опитвам се сега да се възстановявам.

– Съжалявате ли, че вие и семейството ви участвахте в риалитито?
– Когато излязоха всички от семейството ми, изпаднах в доста тежка депресия. Бях фрустрирана, чувствах се доста зле. Тогава обявих и гладна стачка, защото съжителството с някои хора за мен беше истинско мъчение. Слава Богу, че с повечето съквартиранти бях в добри отношения, някои от тях ме приемаха като спасителен остров. По някакъв начин получих ново семейство там. Намирах подкрепа, утеха и любов в определени участници. Престоят ми във „ВИП Брадър“ за мен беше тежко изпитание. Излизайки навън, ме зашлеви реакцията на най-близките ми. Те бяха наранени точно толкова, колкото и аз. Дори и не толкова близки до мен хора, казваха, че съм дискредитирана публично, че не могат да приемат създадения ми от шоуто образ. Колкото и да е странно, с всеки следващ ден самочувствието ми се подобряваше. Много беше спонтанна реакцията на хората – като се започне от продавачите в „Метро“, които ме подкрепиха, и се стигне до един шофьор на такси, който ми поиска автограф. В Пловдив едно циганско семейство с малко детенце заобиколи колата ми, започнаха да ми говорят. Имаше и хора от висшите етажи на властта, които ми казваха, че са разбирали, че страдам, но са пускали есемеси за мен, за да остана, защото съм била техният човек в шоуто. Усещането, че съм докоснала сърцата на мнозина, ми дава топлота. Едно момче в Пловдив дори ми каза, че иска да съм му майка. Това ме трогна много.

– Защо се опитаха да ви сринат имиджа, който сте градили с години?
– Факт е, че имаше предварителна конструкция, която целеше да ме постави в тежка ситуация. Бях наясно, че след като влизам със семейството си и разполагам с индивидуална спалня с баня и тоалетна, няма как да не бъда обект на някакъв вид завист от страна на съквартирантите. Беше ми обяснено, че така е замислено от продуцентите. Ние със съпруга ми Иво сме двойка против всички табута в обществото. Защо на фона на това беше конструирана видима опозиция в лицето на Мишо Шамара, Павел Чернев и Ваня Червенкова, не знам. Допускам, че е свързано с моя характер. Явно много добре са знаели, че съм силен човек и не се страхувам от предизвикателства. Искали са да видят докъде мога да стигна, колко мога да издържа и кога ще се срина. Не са си дали обаче сметка за това, че имам реакция, която е емоционална, но и ми позволява да се адаптирам бързо и да оцелявам. Реакциите ми бяха напълно искрени.

– Кой беше най-трудният ви момент във „ВИП Брадър“? Притеснихте ли се при скандалите с Ваня Червенкова и Станка Златева?
– Спомням си едно интервю на Райна Кабаиванска, която каза: „Ние, българите, сме добри хора, но доста грубички!“. Факт е, че в средата, която обитавам, тази грубост е омекотена значително. Хората, с които общувам, ме харесват и не ме нагрубяват, защото знаят, че и аз не съм груба. В Къщата обаче се сблъсках точно с това, за което говори Райна Кабаиванска. Хората, които бяха вътре не са лоши, включително Станка и Ваня. Специално Ваня много пъти е била благосклонна и добра с мен. Проблемът беше в ежедневната грубост. Българите приемаме доброто възпитание като лицемерие. Всеки си има неговата истина за себе си, но тя има много лица. Липсата на респект и уважение към чуждото мнение е проблем. Вместо да се обичаме и да си помагаме, ние се блъскаме един в друг и се шамаросваме.

Затова и обществото ни е най-песимистичното в целия свят. Затова не се справяме с проблемите си. Грубостта в шоуто няма оправдание. Тя е просто нашето неумение да се справяме с проблемите. Най-трудният момент за мен беше, когато Джаред излезе, знаейки, че дъщеря ми Ани ще тръгне след него – двамата много се обичат. Тогава помолих зрителите да ме освободят, но не го направиха. Имаше една тъжна седмица за мен и дъщеря ми. След като тя излезе, изпаднах в тежката депресия. 3-4 часа плаках. Първо ме успокояваха Ирина Флорин, после Мариан и Лили. Два часа седяха в стаята при мен, стремяха се да ми дадат сили да продължа. Исках да напусна доброволно, бях съсипана. Биг Брадър знае защо оста- нах.

– Кои ви бяха фаворитите?
– Лияна, Пламен и Мариан. Радвам се, че Мариан стигна финала, усещам го и като моя лична победа. Това за мен бяха най-красивите образи на шоуто – искрени, истински и чисти.

– Съжалявате ли за нещо, казано от вас в Къщата?
– Не. Имаше моменти, когато ме беше яд, че съм си развързвала езика по отношение на личните ми истории. Виждам, че са били представени по неадекватен начин. Но такъв човек съм. Това ми е печелило много приятелства и битки. Спомням си, когато дъщеря ми Ани изживя първата си тийнейджърска любов на 14 години. Тя не искаше да говори пред мен, казваше, че съм като радио „София“. Тогава й разказах за моята първа любов и станахме приятелки. Сега ми споделя всичко. Уча се от децата си.

Там бях подложена на изключително тежък психически и емоционален стрес. Не съм очаквала, че това, което се случи, е възможно. В отношенията към нас бяха нарушени хуманни принципи на демократичното общество.

– Хонорарът заслужаваше ли си?
– Не съм влязла за хонорар и да победя. За мен победители в шоуто закономерно бе да бъдат Станка или Тервел, защото те са национални герои. Видяхме тяхната дисциплина и устременост, силата на техните характери. Друг е въпросът, че когато има силен акцент в една част от характера, в друга има слабости. Станка Златева е работила за мускулите си, а аз за нещо по-различно като качества. Причината да вляза във „ВИП Брадър“ беше да дам повод на децата ми да дойдат в България. Тази цел бе постигната и съм щастлива. Излизайки от Къщата, бях потисната и когато журналистите ме питаха дали си е струвало участието, казах, че децата ми трябва да отговорят. Истината е, че цената я платих аз, не те.

– „ВИП Брадър“ нагласен ли беше?
– Ако аз бях продуцент, нямаше да вкарвам толкова много режисура. Сблъсъците ми с Мишо Шамара, Ваня Червенкова и Павел Чернев са вследствие на това, че от предаването не са позволили на хората да ме опознаят като добрата домакиня и готвачка, като веселия човек, който не се страхува да покаже, че може да бъде щастлив. Наблегнали са в шоуто на други страни на характера ми. Защо не беше излъчено как научих трима мъже да точат тънки кори за баница? Пръв беше Стойко, след това Джаред и Мариан. Научих и Иринка да прави питки. Това за мен е най-голямата награда, че съм дала нещо на тези хора. Преекспонират се негативните ни отношения със Стойко, а ние се разбирахме с него.

– Станка Златева е категорична, че с вас ще бъде само на „здравей-здрасти“, ако се видите…
– Това е съвсем естествена реакция. Единственият човек, от който тя се страхуваше в Къщата, бях аз.

– Съжалявате ли, че й давахте съвети. Можехте да предприемете друга тактика и дори да станете близка с нея?
– Нямах шанс да стана близка с нея. Това ми стана ясно още през втората седмица по време на разговора ни до басейна. Много след това се връщах към посланията на този разговор.

В началото поставях Ваня и Станка под един знаменател смятах, че и двете са били агресивни към мен. След това започнах да виждам разликата. Емоционалният натиск е много силен, човек не знае, за какво по-напред да мисли. Дадох си сметка с времето, че Станка е негативна от началото до края с мен, за разлика от Ваня, която по време на разговора ни промени на – 180 градуса мнението си. Разказах й на Ваня какво ни крепи с Иво извън шоуто и тя изпита респект към нашата връзка. Докато Станка не я прие.

– Харесвахте ли Станка преди шоуто?
– Много я харесвах, мъжът ми също е бил борец. Бях с надежда, че ще създадем връзка с нея. Приказвахме си за сек*уалните отношения между хората.

Според мен първите няколко разговора са я накарали да бъде нащрек с мен. Истината е, че тя много искаше да ми споделя, особено интимния си живот. В началото казваше, че желае има мъж и деца, но изведнъж тази тема беше загърбена, беше обърнат един друг тон, който мен лично ме плашеше.

– Кое я е накарало да се държи така с вас?
– Не знам. Мога да съдя само по нещата, които Станка е показала пред мен. Тя показа страх от женствеността. През цялото време се опитваше да ме убеди, че е един изключително сек*уално разкрепостен човек, но после, когато аз споменах за това като коментар при номинациите, реагира като човек от миналия век. Това ме сащиса. От една страна, говореше за сек*уална разкрепостеност, а от друга, се възмути и се нахвърли върху мен, че съм я изложила пред цяла България и пред майка й. Имаше противоречие. Може пък да е мислела, че тези информации ще бъдат филтрирани, да е имала някакви уверения. Станка се страхуваше от мен, защото знаеше, че разполагам с оръжия, каквито тя няма. Затова впрегна цялата си интуиция и интелигентност и ми сложи динена кора. Шапка й свалям, успя да ме надхитри. В това, разбира се, няма нищо лошо. Не смятам, че моят образ е пострадал, задето съм по-доверчива от Станка.

– Какъв й е проблемът на Станка?
– За да си откровен, трябва да си много силен, а тя не е. Станка има сила и агресия в себе си, желязна е в борбата, но иначе крие страх. Тя се отнасяше презрително към мен и Ирина, казваше, че сме възрастни женички. Явно това, че съм с Иво, й бръкна под лъжичката. Проблемът не е в мен, а в нея. Ако иска мъж като Иво, трябва да се образова и да се научи на толерантност. Не може да си с един мъж като първо го набиваш, а след това го пребиваш, както тя непрекъснато споделяше пред камерите. Когато аз съм си вкъщи, съм жената пристан, обичаща, даряваща любов. Сега живея в къщата на родителите на Иво в Герман. Ние сме на втория етаж, те на първия. Уважавам ги и те ме ценят.

– Следите ли „Биг Брадър Ол старс“?
– Нямам много възможност. Иво е натрупал толкова огорчение, че не ми дава да гледам вечер. Имаме два телевизора, но искам да съм до него. Той казва, че не желае да гледа тази помия. Наранен е. През деня се опитвам да гледам другите видеа. Благодаря за подкрепата на Иво и родителите му. Благодарна съм и на хората, платили 1,20 лв., за да ме подкрепят.

– Като социолог как ще коментирате ситуацията в България?
– Същата е като в Къщата – властта се печели с насилие и демагогия накрая с пари. Не случайно казах на Ваня, че става за политик. Дори хора, които искаха аз да управлявам Къщата, приемаха диктата, демагогията и политиката на страха. Къщата беше квинтесенция на всичко, случващо се в политиката, социалния живот, интимните отношения, на всички наши проблеми, които ни пречат да се демократизираме.

– Говори се, че спирате със социологическите проучвания…
– Няма такова нещо. Но занапред няма да правим регулярни изследвания на рейтингите и съотношенията на политическите партии, защото никой не желае да ги плаща. Не искам да финансирам повече това със собствени средства. Правила съм го в последните 8 години и ми е донесло само негативи. Ще продължим да си работим в сферите, където печелим. Също така ще консултираме политически партии, които желаят. Като консултант, политолог и човек, който наблюдава политическата обстановка, ще продължа да работя, докато някой се интересува от моето мнение.

– Социолози преди време се бяха вдигнали на бунт срещу вас заради „глупостите и безобразията ви“. Андрей Райчев…
– Всеки има право на свое мнение. Тяхна си работа. Не можеш да очакваш всички да те харесват и разбират. С Андрей Райчев винаги сме имали сериозни спорове. Знам, че моите студенти ме харесват.

Беше в онова комунистическо време, когато не беше разрешено да се говори за конфликти в обществото. Половината съвет по социология скочи срещу мен, останалите ме подкрепиха и успях да защитя доктората.

– Не ви ли е яд, че не учихте за актриса във ВИТИЗ?
– Сега като гледам част от видеата от „ВИП Брадър“, виждам, че имам доста изразително лице. Но не, не съжалявам за ВИТИЗ. Социологията е по-интересна от актьорството.

– В личен план кога ви е било най-тежко?
– През 1992 г., когато рухна любовта ми към бившия ми съпруг Мишо. Той разбра, че спрях да го обичам. Оттам нататък отношенията ни бяха изключително тежки. 14 години живяхме заедно, защото смятахме, че така трябва. Той искаше отново да си върне изгубената любов, а аз се опитвах да играя, но не се получаваше. В крайна сметка и двамата се разделихме изключително наранени. Когато една връзка се изчерпа, хората трябва веднага да се разделят, а не да се опитват да се съобразяват с някакви измислени патриархални норми. По-добре е за тях, за близките и децата им. Много се радвам, че младите нямат подобни задръжки.

– В какви отношения сте с бившия си съпруг Михаил Янов?
– В лоши. Не комуникираме.

– А с първия съпруг Русен Русинов?
– Разделихме се много добре. Той прие раздялата като нормална и естествена. Виждали сме се няколко пъти след това. Истинската любов там беше с неговата майка. В началото много ме отричаше и не ме харесваше, но след това станахме страхотни приятелки. Запазила съм изключително топло чувство към това семейство. С Русен се разделихме, защото бяхме много различни и нямаше какво повече да споделяме.

– Третият ви съпруг Ивайло ли е любовта на живота ви?
– Да, абсолютно.

– Кой от двама ви е по-ревнив?
– И двамата сме ревниви. Нямам нищо против обаче аз да съм по-ревнивата и по-обичащата. Според мен голямата награда е да срещнеш човек, на когото можеш да се отдадеш на 100%, без да изпитваш страх.

– Как гледате на намеците, че сте били привлечена от значително по-младия Пламен Медаров във „ВИП Брадър“?
– Той, както и другите момчета в Къщата, ме възприемаха като приятел и майка Пламен хиляди пъти го каза в шоуто и се грижеше за мен като син. Много добро момче!

– Отказахте ли се от идеята да имате дете с Ивайло?
– Направихме всичко възможно, но лекарите ми забраниха хормоналните интервенции. Още в началото казаха, че е много рисковано. Направихме два опита ин витро, преди това имахме стимулация на мои яйцеклетки. Това беше в първите години на връзката ни. Мислех, че Иво ще се откаже от мен, но той не го направи. Това, което ни крепи заедно, е безкрайният ни интерес един към друг. И любовта – двамата не се страхуваме да си я дадем. Това, че Иво не иска да я показва пред другите, за мен е много ценно. Имах вече мъж, който на думи много ме обичаше.

– Преди седмица излезе статия за абортите ви…
– Много манипулативно беше заглавието на интервюто с мен. Това бяха спонтанни аборти. Бях се отказала, но професор Налбански ме посъветва да не се предавам, защото поне забременявам, за разлика от други жени. Не мога да ви опиша как се почувствах, когато се видя, че има сърчице на дете, което бие в мен. Да се изкарва, че като някаква проститутка съм правила аборти, е много грозно. 45% от жените имат двурога матка. В нея кухините са две. Бях на 21 години, когато един лекар ми каза, че няма да родя. Дъщеря ми Ани се появи, когато бях на 31. 10 години съм се борила да имам дете, минала съм през много болка. Затова е глупаво Станка да ми дава акъл. Но нищо, младите са такива, смятат, че знаят всичко.

– Катастрофирали ли сте?
– Да, два пъти, тежки катастрофи. При едната шофирах аз и бях в голям шок. При втората можех да загубя дъщеря си. Тогава караше мъжът ми Мишо, а Ани почти се беше заклала на страничното стъкло. Изкараха й от челото над 40 парченца стъкло, имаше дълбок прорез до сънната артерия, беше в комоцио. Цяло чудо е, че дъщеря ми се спаси. Вината не беше на Мишо, друг шофьор ни удари и колата ни изхвръкна от пътя.

– Ако отново ви поканят, ще влезете ли в подобен формат?
– Не, не, никога повече! И то най-вече заради усещането за изтезание.

– Най-трудният ви момент, откакто се занимавате със социология?
– Много са. Дори защитата на дисертацията ми „Конфликтите в организацията“, когато бях на 26 години, предизвика вълнения.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/LFWOELMiX5E