Август Попов сред най-популярните тв лица в зората на демокрацията. По онова време роденият в Ямбол актьор изграждаше незабравими образи в студентската програма „Ку-ку“. Една от най-успешните му роли бе на прост*тутката от БСП (к) (Български свободни професии, в сноби „ку*ви“) Августа фон Попоци.

 

За разлика от Слави, Зуека, Тончо Токмакчиев, Марта Вачкова, Влади Въргала и други екс кукувци, в последните 10-15 години Август по-рядко се подвизаваше на екран, фокусирал се беше предим но върху бизнес начинанията си – дискотеки, пиано барове, производство на пици във фунийки… И ето че сега пак се е завърнал към първата си специалност.

Напоследък чаровният ямболия се подвизава в сериала „Столичани в повече“, работи с Влади Въргала в „Шменти-Капели: Легендата“, а има и солидно участие в хитова театрална постановка – „Скакалци“ в Сатирата. За новите му ангажименти става дума и в това интервю.

– Август, как прекарахте коледните и новогодишните празници?
– Не съм вярващ, но прекарах празниците с жена ми и семейството. Напоследък всеки мой ден е различен. Ходя в театъра и си гоня личните ангажименти. От известно време се каня да пусна конусовидните пици на пазара. Мисля си, че вече е дошъл моментът.

– Защо не ги пуснахте досега?
– Хвана ме шибаната криза и все отлагах, надявайки се да се подобри положението в страната ни.

– Завършили сте ВИТИЗ преди двайсетина години, а сега за първи път излизате на театрална сцена с постановката „Скакалци“…
– Винаги съм знаел, че в определен момент от живота ми ще се занимавам с театър. Ето, че този момент настъпи. Радвам се, че съм част от „Дрийм тийм“. Всички колеги от „Столичани в повече“ и „Скакалци“ са големи професионалисти и благодарение на тях много бързо влязох в екипа и работата. Репетициите на театралната постановка по Ст. Л. Костов бяха доста динамични, но се справих.

– Имате вече роля и в сериала „Столичани в повече“…
– Да се надяваме, че героят ми ще се развива и ролята ще се разраства все повече и повече. В момента персонажът ми в сериала търси себе си, дано да стане по-смислен. Сценаристите ще решат как ще е. През януари тръгват снимките на новия сезон на сериала.

– Преди години Любо Нейков ви е канил да работите заедно, но вие сте му отказали. Каква беше причината сега да се съгласите де участвате „Столичани в повече“ и в постановката „скакалци“?

– Преди 7-8 години Любо Нейков ме покани да участвам в „Комиците“, но не ми беше дошло времето. Тогава си имах други бизнес настроения, които нямаше как да изоставя. Според мен, когато човек реши да се занимава с театър, кино и или каквото и да е изкуство, трябва да му отделя нужното време. Откъслечните работи не са за мен.

– А какво ви накара сега отново да се върнете към актьорството?
– Върнах се, защото вече има смисъл в работата ми.

– Да очакваме ли, че ще участвате и в „Комиците“ Като актьор?
– Да, ако ме поканят Евтим Милошев и Любо Нейков, ще се съглася.

– Големи приятели сте с Влади Въргала. Участвате във всички негови продукции…
– Така е, от години сме близки приятели. В момента снимаме периода „Царска България“ в сериала „Шменти-Капели: Легендата“.

– Каква е диагнозата ви за новите БГ сериали и предавания?
– Нямам право на оценка, чисто актьорски не бих дал мнение за днешните продукти. Радвам се обаче, че вече има и такъв бизнес, защото преди 5-6 години нямаше никакво развитие. От известно време това си е бизнес, и то такъв, който се развива. Актьорската работа вече е добре заплатена. Слава Богу, сега не се чувствам като тумор, когато работя като актьор. Преди години професията ни беше такава, че никой нямаше нужда от нас.

– На 1 февруари ставате на 47. Защо винаги празнувате на 2 февруари?
– Майка ми е решила кога да се родя, аз пък си решавам кога да празнувам. От 2 до 4 февруари празнувам, когато мога и както дойде. Единственото нещо, за което съжалявам, правейки си равносметка, е, че в началото на прехода останах в България. През 1989 г. имах билет за Канада, с колеги актьори искахме да отидем при Климент Денчев. Отказах се тогава да замина, защото майка ми не беше добре със здравето, друг е въпросът, че станахме и много популярни с „Ку-ку“. Имаше момент, в който хранел падежди, че мога да помогна да стане животът ни по-добър, да има смисъл от събитията. Оказа се, че съм се лъгал. Чувствам се обиден. Винаги съм казвал, че за годините на прехода ни се дължи едно огромно извинение.

– Какво мислите за политическото положение в момента?
– И сегашното, и предишното и по-предишното са под всякаква критика. Направиха така, че хората да са разделени на групи. Ние двамата със Слави Трифонов бяхме първите които вдигнахме студентски стачка, и то масова. Затворихме всички университети един по един. Аз отидох и затворих ВИТИЗ, Слави затвори Консерваторията, а след това двамата заедно отидохме и затворихме ВИАС. Тогава бях бирникът на стачката и през мен минаваха всички дарения. Предадох средствата на т.нар. стачен комитет и оттам насетне не ги видяхме и не разбрахме къде са отишли.

– Разкажете още някоя интересна случка от студентските си години.
– Много изцепки съм имал. Преместих се в Студентски град, защото наводних апартамента, в който живеех, като сложих надуваем басейн в хола и го напълних с вода. В басейна бях поставил около 200 топчета за пинг-понг Топлех си водата с бързовар и един ден всичко потече към съседа отдолу (смее се).

– Кой беше най-силният ви момент „Ку-ку“?
– Никога няма да забравя, когато взех първия си хонорар – 5000 лева. Това бяха страшно много пари, не знаеу как така съм получил толкова, какво съм направил. Беше направо шок за мен. Много съм печелил и много съм губил.

– Защо се разделихте със Слави Трифонов? Сега в какви отношения сте?
– В момента със Слави сме в прекрасни отношения. Когато се видим, винаги си казваме: „Здравей, приятелю!“. Никога не сме се карали. Имало е моменти, в които просто не сме си обръщали внимание, но и двамата нямаме лоши чувства един към друг.

– В последните 15 години бяхте предимно бизнесмен. Най-печелившата сделка в живота ви?
– Тя предстои. А най-много съм изгубил от дискотеката си в Студентски град, която ми бе отнета от една силова групировка. Жоро Илиев ми беше приятел и докато беше жив, положението беше поносимо. Но след това…

– Имате над 14 регистрирани патента – за бойлери, за електромобил…
– Не е точно така. Имам доста регистрации за полезни модели и търговски марки, но нямам бойлери и електромобили. Помагал съм за патентоването на различни неща, но те не са били мои.

– Какво е призванието ви, като изключим актьорството?
– Това е въпросът на моя живот, на който не мога да си отговоря и до днес. Създавал съм заведения, пиано барове и какво ли не още. Занимавам се и с дизайн.

– Случва ли ви се често да оставате без пари?
– Редовно. Днес мога да имам много, утре може да нямам нищо и дори да трябва да давам на някого. Парите не са ми самоцел, те винаги са били за мен средство за постигане на нещо. Дори не желая да се докосвам до тях, но по дяволите, трябва (смее се).

– Хазартна личност ли сте?
– Да, определено. Не играя комар, но в живота си съм хазартен тип. Много често се занимавам с неща, които знам предварително, че са обречени. Ако стане, стане, ако не, здраве да е. Дискотеката, която имах в Студентски град, беше моята най-неуспешна сделка, защото ми я взеха мутрите. Имал съм обаче и доста успешни начинания.

– Били сте и водещ, и певец…
– Никога не съм имал претенции да съм добър певец. Бих станал отново водещ, ако ми направят подходящо предложение.

– Замисляли ли сте се да сложите край на вашите бизнес начинания и да се издържате само с актьорска работа?
– Не е далеч това време. Замислял съм се, и то доста често напоследък. Защо не? Доста време давах възможност на колегите да работят и да се изявяват, надявам се, че няма да им преча на пазара на труда.

– Горд ли сте, че сте кръстен на немския социалист Август Бебел? Вашето пълно име всъщност е Август Бебел Попов…
– Баща ми ме е кръстил така и съм много горд. Не е случайно името, което нося и се стремя да не го по-срамвам. Единственото, което ми тежи, е, че в годината само по два пъти посещавам родния си Ямбол.

– Родителите ви са починали, но вие не сте познавали баща си, тъй като е бил разведен с майка ви…
– Бил съм на две годинки, когато родителите ми са се развели. За учителя по химия от гимназията в Ямбол мога да кажа, че е мой мастер (така наричат и Ламбо студентите му, сред които еАвеуст – б. p.).Той ми беше пример. Тогава нямах друг модел за баща и мъж. Друг мой „родител“ е Стефан Данаилов.

Той ми стана духовен учител във ВИТИЗ. С биологичния ми баща не се сближихме. Дори не знаех, че е починал, разбрах много по-късно. Не съм ходил на погребението му. Той има още 5-6 брака. Поддържам връзка с природените ми братя и сестри.

– Спазвате ли диета в момента?
– Спазвал съм, опитвам се и от известно време да се храня правилно. Отслабвал съм с около 30 килограма.

– Случва ли ви се все още да прекалявате с алкохола?
– Разбира се (смее се).

– А имате ли още проблеми с кръвната захар?
– Вече не, съобразявам се какво хапвам. Лекарите ми казват да се ограничавам. Слушам ги, но невинаги на 100 ороцента (смее се).

– Замисляте ли се за брак и дете с приятелката ви Ани – сестрата на знаменитата ни лекоатлетка Ивет Лалова?
– За граждански брак съм категорично против. Не я харесвам тази традиционна решетка. А дете ще има, когато Господ реши.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/Rg6qRMev7jE

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: