Лоран Гийено – 30 октомври 2023

Омръзна ми да чета, че Нетаняху е психопат. Той със сигурност не е. Не виждам причина да смятам него или който и да е друг израелски лидер за психопати в психиатричен смисъл. Те имат колективна психопатия, което е много различно.

Разликата е същата като между личната невроза и колективната невроза. Според Фройд религията (и той има предвид християнството) е колективна невроза. Фройд не е имал предвид, че религиозните хора са невротични. Напротив, той отбеляза, че тяхната колективна невроза има тенденция да имунизира религиозните хора от личната невроза.[1] Не се присъединявам към теорията на Фройд, просто се нуждая от неговата подкрепа, за да представя моята собствена теория: ционистите, дори най-кръвожадните от тях, не са индивидуални психопати; много от тях са любящи и дори саможертвени личности в собствената си общност. По-скоро те са вектори на колективна психопатия, което означава специален начин (можем да го наречем нечовешки), чрез който те колективно виждат и взаимодействат с други човешки общности.

Това е ключов момент, без който никога не можем да разберем Израел. Наричането на техните лидери психопати не е полезно. Това, от което се нуждаем, е да признаем Израел за колективен психопат и да проучим произхода на този уникален национален характер. Въпрос на оцеляване е за света, както е въпрос на оцеляване за всяка група да разпознае психопата в нея и да разбере неговите модели на мислене и поведение.

Какво е психопат?

Психопатията е синдром на психологически черти, класифицирани сред разстройствата на личността. Канадският психолог Робърт Хеър след „ Маската на здравия разум“ на Хърви Клекли (1941) дефинира своите диагностични критерии въз основа на когнитивен модел, който сега е широко възприет, въпреки че някои психиатри предпочитат термина „социопатия“, защото той наистина е свързан с неспособността за реална социализация.[2] В опит да накара всички да се съгласят, Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства предложи „антисоциално разстройство на личността“; но терминът „психопатия“ все още е най-популярен и само поради тази причина ще го възприема.

Най-характерната черта на психопата е пълното отсъствие на емпатия и, като резултат, морална инхибиция при нараняване на другите, съчетана с жажда за власт. Психопатията също споделя някои черти с нарцисизма: психопатите имат грандиозна визия за собствената си значимост. В съзнанието им всичко се дължи на тях, защото са изключителни. Те никога не грешат и провалите винаги са по вина на другите.
Истината няма никаква стойност за психопата; истината е това, което му е удобно във всеки един момент.
Той е патологичен лъжец, но едва ли го осъзнава. Лъжата е толкова естествена за него, че въпросът за неговата „искреност“ е почти без значение: психопатът побеждава детектора на лъжата.
Психопатът изпитва само много повърхностни емоции и няма истински чувства към никого; но той е развил голяма способност да мами. Той може да бъде очарователен до харизматичен. Той не е в състояние да съчувства, но се научава да симулира съчувствие. Неговата сила е изключителната му способност да симулира, подмамва, хваща в капан и улавя. Въпреки че самият той е имунизиран срещу чувството за вина, той става майстор в това да кара другите да се чувстват виновни.
Тъй като психопатът не е в състояние да се постави на мястото на някой друг, той не може да погледне на себе си критично. Уверен е в своята правота, той е искрено изненадан от недоволството на своите жертви – и ще ги накаже за това. Ако открадне нечие имущество, той ще приеме негодуванието на ограбения като ирационална омраза.
Въпреки че психопатът може да бъде оценен като луд, той не е луд в медицински смисъл, тъй като не страда – психопатите не посещават психиатри, освен ако не са принудени. В известен смисъл психопатът е прекалено приспособен към социалния живот, ако целта на социалния живот е да се справя индивидуално. Ето защо истинската мистерия, от гледна точка на Дарвин, не е съществуването на психопати, а техният нисък дял в населението.

Най-оптимистичната долна оценка за западното население е 1 процент. Този процент не трябва да се бърка с пословичния 1 %, който притежава половината от световното богатство, въпреки че проучване сред висши ръководители наголеми компании показва, че психопатичните черти са широко разпространени сред тях.[3]

Израел като психопатична държава

Фактът, че днес евреите са непропорционално представени сред елита (те формират половината от американските милиардери, докато представляват само 2,4% от населението),[4] не означава също, че психопатията е по-разпространена сред евреите. В известен смисъл е точно обратното: евреите демонстрират помежду си висока степен на емпатия или поне солидарност, често стигаща до саможертва. Но селективният характер на тази емпатия предполага, че тя е насочена не толкова към човечността на другите, колкото към тяхното еврейство.
Всъщност евреите са склонни да бъркат еврейството и човечеството. Така че това, което е добро за евреите, непременно трябва да е добро за човечеството. Обратно, престъпление срещу евреите е „престъпление срещу човечеството“, концепция, която те създават през 1945 г. Бъркането на еврейството с човечеството е признак на колективен нарцисизъм, но когато става въпрос за разглеждане на неевреите като по-низши, това се превръща в признак на колективна психопатия.

Колективно евреите се смятат за невинни по повдигнатите срещу тях обвинения. Ето защо ционисткият пионер Лео Пинскер, лекар, разглежда юдеофобията като „психическа аберация. Като психическо отклонение е наследствено, а като заболяване, предавано две хиляди години, е нелечимо.“ В резултат на това евреите са „хората, избрани за всеобща омраза“ (дори евреите атеисти не могат да не определят еврейството като избраност).[5]
Израел, еврейската държава, е психопатът сред нациите. Той действа спрямо другите нации по начина, по който психопатът действа спрямо своите събратя. „Само психиатрите могат да обяснят поведението на Израел“, пише израелският журналист Гидеон Леви в Haaretz през 2010 г. Въпреки това диагнозата му, включително „параноя, шизофрения и мегаломания“,[6]е погрешна. Имайки предвид абсолютната самоправедност на Израел, дехуманизацията на палестинците и изключителната му способност да лъже и манипулира, имаме работа с психопат.
Като правя паралел между психопатията и отношението на Израел, аз не обвинявам израелците или евреите като индивиди. Те са част от тази колективна психопатия само доколкото са подчинени на националната идеология. Можем да направим сравнение с друг вид колективно образувание. 

В „Корпорацията: Патологичното преследване на печалба и власт” Джоел Бакан отбеляза, че големите компании се държат като психопати, нечувствителни към страданието на онези, които мачкат в преследването си на печалба: „Корпоративното поведение е много подобно на това на психопат.“[7]Моят анализ на Израел се основава на същите разсъждения. С изключение на това, че Израел е много по-опасен от която и да е гигантска компания (дори Pfizer), защото идеологията, която причинява неговото разстройство на личността, е много по-безумна от либералната, социалдарвинистка идеология, която управлява фондовия пазар.Идеологията на Израел е библейска.

Старозаветният Библейски Вирус

Колективната психопатия на Израел не е генетична, тя е културна, но се е формирала в много древни времена и затова е вградена в подсъзнанието на предците (каквото и да е то): в крайна сметка идва от ревнивия бог, измислен от левитите, за да контролира гладуващите племена, които са се заели да завладеят Палестина преди около три хиляди години. По рождение Израел е нацията на психопатичния бог.

Яхве, „богът на Израел“, е гневен и самотен бог, който проявява към всички други богове непримирима омраза и в крайна сметка ги смята за не-богове, като той всъщност е единственият истински бог. Това много ясно го характеризира като психопат сред боговете. За разлика от това, за египтяните, според немския египтолог Ян Асман, „боговете са социални същества“ и хармонията между тях гарантира хармония в космоса.[8] Освен това имаше известна степен на преводимост между пантеоните на различни цивилизации. Но Яхве научи евреите на презрение към божествата на техните съседи – превръщайки ги в очите на тези съседи в заплаха за космическия и социалния ред. Яхве е по същество, казва Асман, теокластичен бог: „Трябва напълно да унищожите всички места, където народите, които прогонвате, са служили на своите богове, на високи планини, на хълмове, под всяко дърво; трябва да съборите олтарите им, да разбиете свещените им камъни, да изгорите свещените им стълбове, да нарежете на парчета статуите на боговете им и да заличите името им от това място” (Второзаконие 12:2-3).
Яхве може да е измислен герой, но неговата власт върху еврейския ум е реална. „Да апелираш към един луд, насилствен баща, и то в продължение на три хиляди години, ето какво е да си луд евреин!!“ [9] казва Смайлсбъргър в „Операция Шейлок“ на Филип Рот. Евреите са научени от Яхве да се държат строго отделно от другите хора. Забраните за хранене служат за предотвратяване на всякакво общуване извън племето: „Аз ще те отделя от всички тези народи, за да бъдеш мой“ (Левит 20:26).

Естеството на завета не е морално. Единственият критерий за одобрение от Яхве е подчинението на произволните му закони и заповеди. В библейската историография съдбата на еврейския народ зависи от изпълнението на заповедите на Яхве, колкото и безумни да са те. Както каза Кевин Макдоналд:
„Идеята, че еврейското страдание е резултат от това, че евреите са се отклонили от собствения си закон, се появява почти като постоянно биене на барабан в Танах – постоянно напомняне, че преследването на евреите не е резултат от собственото им поведение спрямо езичниците, а по-скоро от поведението им спрямо Бога.[10]

Ако евреите следват заповедта на Яхве да се отчуждят от останалата част от човечеството, в замяна Яхве обещава да ги направи господари на човечеството: „следвайте пътищата Му, пазете наредбите Му, заповедите Му, обичаите и слушайте гласа Му“ и Яхве „ще ви издигне по-високо от всеки друг народ, който е създал“; „ще направите много народи свои поданици, но на никого няма да бъдете подчинени“ (Второзаконие 26:17-19 и 28:12). Всъщност това звучи много подобно на договора, който Сатана предлага на Исус: „Дяволът Му показа всички царства на света и техния блясък. И му каза: „Ще ти дам всичко това, ако паднеш в нозете ми и ми отдадеш почит“. (Матей 4:8-9). Ако Израел следва стриктно Закона, Яхве обещава да подчини всички народи на господството на Израел и да унищожи тези, които се съпротивляват. ..

Нациите или трябва да признаят суверенитета на Израел, или да бъдат унищожени. Яхве каза на Израел, че е идентифицирал „седем нации, по-големи и по-силни от теб“, които „трябва да поставиш под проклятието на унищожението“ и да не „проявяваш никакво съжаление към тях“. Що се отнася до техните царе, „ще заличиш имената им под небето“ (Второзаконие 7:1-2, 24).
Военният кодекс от Второзаконие 20 заповядва да се изтреби „всяко живо същество“ в завладените градове на Ханаан. На практика правилото се разпростира върху всички хора, които се противопоставят на израилтяните при тяхното завладяване. То е приложено от Мойсей към мадиамците, въпреки че в този случай Яхве позволява на воините си да задържат младите девойки (Числа 31). Приложено е от Исус Навин към ханаанския град Йерихон, където израилтяните „налагат проклятието на унищожението върху всички в града: мъже и жени, млади и стари, включително воловете, овцете и магаретата, като избиват всички“ (Исус Навин 6:21). В град Гай всички жители бяха избити, дванадесет хиляди от тях, „докато не остана нито един жив и никой, който да избяга. … Когато Израил свърши с избиването на всички жители на Гай на открито и в пустинята, където ги преследваше, и когато всички до един паднаха от меч, целият Израил се върна в Гай и изкла останалото му население“. Жените не бяха пощадени. „За плячка Израил взе само добитъка“ (Исус Навин 8:22-27). После дойде ред на градовете Македа, Ливна, Лахиш, Еглон, Хеврон, Дебир и Хазор. В цялата земя Исус Навин „не остави нито един оцелял и постави всичко живо под проклятието на унищожението, както бе заповядал богът на Израил“ (10:40).
Както пише Авигейл Абарбанел в „Защо напуснах култа“, ционистките завоеватели на Палестина „следват съвсем точно библейската заповед на Исус Навин просто да влязат и да вземат всичко. … За едно уж нерелигиозно движение е необичайно колко точно ционизмът … е следвал Библията.“[11] Ким Чернин, друг израелски дисидент, пише в „Седемте стълба на еврейското отричане“: „Не мога да преброя колко пъти съм чел историята за Исус Навиев като история за нашия народ, който влиза в своето законно притежание на своята обетована земя, без спирам да си казвам, „но това е история на изнасилване, грабежи, клане, нашествие и унищожаване на други народи.“[12]

Яхве предлага само два възможни пътя към Израел: господство над други нации, ако Израел спази завета на Яхве за отделност, или унищожение от същите тези нации, ако Израел наруши завета:
„ако се сприятелиш с остатъка от тези народи, които все още живеят до теб, ако се ожениш с тях, ако се смесиш с тях и те с теб, тогава знай със сигурност, че Яхве, твоят бог, ще спре да изселва тези народи пред теб и за теб те ще бъдат примка, клопка, трън в тила ти и бодил в очите ти, докато не изчезнеш от тази прекрасна страна, дадена ти от Йехова, твоя бог“. (Исус Навиев 23:12-14)
Да лиши други или да бъде лишен, да доминира или да бъдете унищожен: Израел не може да мисли отвъд тази алтернатива.

Ционизмът е библейски

Какво общо има това с ционизма, ще попитате? Ционизмът не е ли светска идеология? Мисля, че е крайно време да разсеем това недоразумение. Ционизмът е продукт на еврейството, а еврейството се корени в еврейската Библия, Танах. Независимо дали я е чел или не, независимо дали я смята за историческа или митична, всеки евреин в крайна сметка основава своето еврейство върху Библията – или каквото и да знае за Библията. Еврейството е интернализиране на психопатичния бог. Няма голяма разлика дали евреите определят своето еврейство в религиозни или етнически термини. От религиозна гледна точка Библията пази паметта и същността на Завета с Бога, докато от светска гледна точка Библията е основополагащият разказ на еврейския народ и моделът, по който евреите тълкуват цялата си последваща история (разпръскването , Холокоста, прераждането на Израел и т.н.).
Вярно е, че Теодор Херцл, пророкът на политическия ционизъм, не е черпил вдъхновение от Библията. И все пак той нарече своята идеология ционизъм, използвайки библейското име Йерусалим. Що се отнася до ционистите след Херцл, както и до действителните основатели на съвременната държава Израел, те бяха потопени в Библията. „Библията е нашият мандат“, заявява Хаим Вайцман през 1919 г., а през 1948 г. предлага на Труман свитък от Тора за неговото признаване на Израел. Така започва Декларацията за създаване на държавата Израел:
ЕРЕТЦ-ИЗРАЕЛ [(иврит) – Земята на Израел, Палестина] е родното място на еврейския народ. Тук се формира тяхната духовна, религиозна и политическа идентичност. Тук те за пръв път постигнаха държавност, създадоха културни ценности с национално и общочовешко значение и подариха на света вечната Книга на книгите.

Няма съмнение, че държавата Израел е основана на библейското твърдение.
Давид Бен-Гурион, авторът на този документ и бащата на нацията, имаше библейска визия за еврейския народ. За него, според биографа му Дан Курцман, възраждането на Израел през 1948 г. „е успоредно с Изхода от Египет, завладяването на земята от Исус Навиев, бунта на Макавеите“. Бен-Гурион никога не е ходил в синагога и е ял свинско за закуска, но въпреки това е потопен в библейската история. „Не може да има полезно политическо или военно образование за Израел без задълбочено познаване на Библията“, казваше той.[13]Том Сегев пише в по-новата си биография:
Той спонсорира курс по изучаване на Библията в дома си и насърчава две концепции, които характеризират моралния характер на държавата Израел, нейната съдба и дълг към себе си и света: първата е „избран народ“ – термин, идващ от завета между Бога и народа на Израел (Изход 19:5-6); втората е ангажиментът на еврейския народ към принципите на справедливостта и мира, които го правят „светлина за народите“ в духа на пророците (Исая 49:6). Той често говори и пише за тези концепции.[14]

С напредването на възрастта библейският начин на мислене на Бен-Гурион става все по-очевиден. Обърнете внимание например на факта, че докато моли Кенеди да позволи на народа му да получи Бомба, защото египтяните искат да ги изтребят (както при Мойсей), той пророкува в списание Look (16 януари 1962 г.), че до двадесет и пет години Йерусалим „ще бъде седалище на Върховния съд на човечеството, който ще решава всички спорове между обединените континенти, както е предсказано от Исая“. [15]
Бен-Гурион не беше луд, той просто мислеше библейски.

Почти всеки израелски лидер от поколението на Бен-Гурион и следващите поколения споделят същия библейски начин на мислене. Моше Даян, военният герой от Шестдневната война от 1967 г., оправда анексирането на нова територия в книга, озаглавена Да живееш с Библията (1978 г.). Нафтали Бенет , израелски министър на образованието, също оправда анексирането на Западния бряг с Библията .[16]Ционистите могат да намерят в Библията всички оправдания, от които се нуждаят: за Газа те имат Съдии 1:18-19: „И Юда превзе Газа с нейната територия… Сега Господ беше с Юда и те завладяха хълмистата страна.“ В израелското правителство вече има откровени библейски маниаци, като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, който всеки ден изстрелва библейски цитати.. „Бог даде земята на Израел на еврейския народ“ е алфата и омегата на ционизма, не само за израелците, но и за християните, които от 1917 г. подкрепят еврейските претенции и Израел днес.

Дори повече от Бен-Гурион, Бенямин Нетаняху мисли библейски и това става все по-ясно с напредването на възрастта му. Той също така знае, че християните не могат сериозно да се противопоставят на библейските твърдения. На 3 март 2015 г. той драматизира пред американския Конгрес фобията си от Иран, като се позовава на библейската книга „Естир“: „Ние сме древен народ. В нашата почти 4000-годишна история мнозина многократно са се опитвали да унищожат еврейския народ. Утре вечер, на еврейския празник Пурим, ще прочетем книгата „Естир“. Ще прочетем за един могъщ персийски наместник на име Аман, който замисля да унищожи еврейския народ преди около 2500 години. Но една смела еврейка, кралица Естер, разкрива заговора и дава на еврейския народ правото да се защитава от враговете си. Заговорът е осуетен. Нашият народ беше спасен. Днес еврейският народ е изправен пред поредния опит на друг персийски могъщ владетел да ни унищожи.[17]
Нетаняху насрочи обръщението си в навечерието на Пурим, който празнува щастливия край на Книгата на Естир – избиването на 75 000 персийски мъже, жени и деца. През 2019 г. Нетаняху произнесе тези думи по време на обиколка на Западния бряг: „Вярвам в книгата на книгите и я чета като призив за действие, че всяко поколение трябва да направи каквото може, за да гарантира вечността на Израел.“ Библията заема толкова голяма част от мозъка му, че той иска да постави Библия на Луната !

Затова, моля, спрете да наричате Нетаняху психопат. Или поне го наречете библейски психопат, поклонник на психопатичния бог. И докато сте там, научете се да виждате еврейската Библия такава, каквато е: „заговор срещу останалия свят“, както каза Х. Г. Уелс. В книгите на Библията „заговорът е ясен и категоричен, … агресивен и отмъстителен заговор. … Не е толерантност, а глупост да си затваряме очите пред тяхното качество“. [18]

Бележки:
[1] Фройд развива тази теория в три книги: „Тотем и табу , Цивилизацията и нейното недоволство и Бъдещето на една илюзия”.
[2] Робърт Хеър, Без съвест: Тревожният свят на психопатите сред нас, The Guilford Press, 1993 г.
[3] Пол Бабиак и Робърт Хеър, Змии в костюми: Когато психопатите отиват на работа , HarperCollins, 2007 г.
[4] Бенджамин Гинсбърг, Фаталната прегръдка: Евреите и държавата, University of Chicago Press, 1993; JJ Goldberg, Еврейската власт: отвъд американското еврейско съсловие, Basic Books , 1997.
[5] Леон Пинскер, Автоеманципация: Призив към неговия народ от руски евреин , 1882 г. , на www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Zionism/pinsker.html
[6] Гидеон Леви, „Само психиатрите могат да обяснят поведението на Израел“, Haaretz, 10 януари 2010 г., www.haaretz.com/print-edition/opinion/only-psychiatrists-can-explain-israel-s-behavior-1.261115
[7] Джоел Бакан, Корпорацията: Патологичното преследване на печалбата и властта, Free Press, 2005. Гледайте също документалния филм със същото заглавие.
[8] Ян Асман, За Бог и боговете: Египет, Израел и възходът на монотеизма, University of Wisconsin Press, 2008 г., стр. 47.
[9] Филип Рот, Операция Шайлок: Изповед, Саймън и Шустър, 1993 г., стр. 110.
[10] Кевин Макдоналд, Раздялата и нейното недоволство: Към една еволюционна теория на антисемитизма, Praeger, 1998, kindle 2013, kindle l. 6187–89.
[11] Авигейл Абарбанел, „Защо напуснах култа“, 8 октомври 2016 г., на https://mondoweiss.net/author/avigail/
[12] Ким Чернин, „Седемте стълба на еврейското отричане“, Tikkun , септември 2002 г., цитиран в Кевин Макдоналд, Културни бунтове: есета за западната цивилизация, еврейското влияние и антисемитизма, Occidental Press, 2007 г., стр. 27 -28.
[13] Дан Курцман, Бен-Гурион, Пророкът на огъня , Touchstone, 1983 г., стр. 17–18, 22, 26–28.
[14] Том Сегев, Държава на всяка цена: Животът на Давид Бен-Гурион, Аполо, 2019, kindle l. 286.
[15] Дейвид Бен-Гурион и Амрам Дуковни, Дейвид Бен-Гурион, със собствените си думи , Fleet Press Corp., 1969 г., стр. 116.
[16] „Израелски министър: Библията казва, че Западният бряг е наш“ на www.youtube.com/watch?v=Png17wB_omA
[17] „Пълният препис на обръщението на Нетаняху към Конгреса“ на www.washingtonpost.com.
[18] Хърбърт Джордж Уелс, Съдбата на Хомо Сапиенс , 1939 (archive.org), стр. 128.

Авторът: Лоран Гийено (Laurent Guyénot) е инженер (Национално училище за модерни технологии, 1982 г.) и медиевист (доктор по средновековни изследвания в Париж IV-Сорбона, 2009 г.). Автор е на множество книги по темата. Последните три години е посветил на изучаването на задкулисната история на Съединените щати, където е живял в продължение на пет години.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: