Един ден в двора на Ванга влязъл войник от 14-ти интендантски полк. Казвал се Димитър Гущеров от село Крънджилица. Възсмуглия войник искал да говори насаме с Ванга защото тежка мъка имал в сърцето си и бил много объркан. Апаши убили брат му който търгувал със свине. Оставил три деца и болна от туберкулоза жена. Баба Ванга излязла от малката къщичка и го повикала по име. Започнала да му говори „Знам за какво си дошъл. Искаш да ти кажа кои са убийците на брат ти, може и да ти кажа след време, но ти трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е нужно. Ще бъдеш жив и ще си свидетел на техния край.” Димитър бил смаян от думите на сляпата девойка. Много се развълнувал, от къде девойката знае името му и всичко, което се е случило. Толкова бил изумен, че не си спомнял как е излязъл от дома й. След това още няколко пъти ходил при нея и си говорили продължително в малката стаичка. На 20 април Ванга казала на Любка, че Димитър я иска за жена и скоро двете ще заживеят в Петрич. В пози период двамата братя на Ванга не били в къщи. Васил бил в казармата войник, а Томе бил отведен принудително да работи в Германия. Два дни след като Ванга казала на Любка, че ще ходят да живеят в Петрич, развълнуван, сияещ от радост, дошъл Димитър с каручка. Бъдещия жених бил напълнил писаната каручка с прясно горско сено, заслал го отгоре с шарени черги. Новината бързо обиколила съседите на сестрите. Започнали да се стичат при Ванга, някой от тях се радвали за сестрите, други ги съветвали да не отиват в Петрич. Ванга не ги слушала защото се разделяла с тежкия, мизерен, сиромашки живот. Натоварили чеизът в каручката. Той се състоял от изплетен от нея вълнен шал, една бакърена тенджера и гюмче. Това бил чеизът на бедната девойка. Тръгнали с каручката по калния и неравен път към Петрич. Сестрите били умълчани и всяка по свой начин преживявала напускането на родния си край. В града пристигнали същия ден преди залез слънце. Слезли на ул. „Опълченска” № 10. Отзовали се пред една малка и схлупена къщичка. По вида й си личало, че никой не е живял в нея. Стрехите й, като, че ли щели всеки момент да паднат върху дошлите. Големият двор би разхвърлян и мръсен. От съседните къщи ги следили с любопитни погледи. В града се било разчуло, за младата булка. Всички се чудили как сляпата девойка , ще бъде стопанка и домакиня. Тежките думи на съмнение говорили и на глас. Ванга ги чувала, но не им обръщала внимание. Когато влезли в къщичката видели едно тъмно коридорче с две стаи от двете му

страни. Едната стая станала спалня за младото семейство, а в другата Ванга приемала многобройните хора които след време започнали да ходят при нея. Имало пристройка с една стая. Тя служила за кухня и спалня. В стаята имало легло което било от груби дъски сложени върху четири тенекии от газ. Възглавниците на леглото били напълнени с царевична шума, а дюшек липсвал. Там спяла майката на Димитър с трите деца на убития си син. Навсякъде царяла мизерия недоимък и мръсотия. Ванга оставила един труден и мизерен живот и го заменила със същия само, че на друго място. Сиромашки живот не по-малко труден от предишния. На 10 май 1942 година младите се венчали. Ванга влязла в ролята на домакиня и стопанка на дома, но не и било никак лесно. Свекърва й, баба Магдалена не одобрявала снаха си и не криела това. Постоянно натяквала на Димитър „Това ли ти беше късметът?”. Надявала се баба Магдалена синът й да доведе здраво селско момиче, което да върти къщата, да гледа петте деца на убитият си брат и жена му, която лежала болна от туберкулоза в един ъгъл и се топяла с всеки изминат ден. Самата Магдалена била вече възрастна, немощна и не можела да върши почти нищо от домашната работа. Ванга преглътнала обидата и много скоро показала, че свекърва й греши. Свикнала с трудностите, не се плашила от мизерията и приказките, защото имала богат опит в това. По цял ден Ванга и Любка чистили и боядисвали. В скоро време къщата грейнала. Ванга от нищо правила нещо. От обикновено платно направила пердета. Любка ги извезала с боядисан канап. Изплели покривки за леглата и масите. Ванга превърнала старата мизерна къщурка в спретнат, блестящ от чистота уютен дом. Почистили, подредили двора. Ванга натирила селяните, които се събирали в техния двор да търгуват. Проличало си, че в дома има стопанка със здрава ръка. По онова време се сформирала партизанска бригада. Много младежи се записали да се бият с части от отстъпващата германска армия. Васил бил вече на 22 години и решил да отиде да се бие против германците. Тайно с Любка и Томе се споразумели да заминат заедно. Ванга, извикала Васил и му казвала „Не отивай защото ще те убият на 23 години” Брат й не и повярвал. На другия ден тримата заминали и станали партизани. На 8 октомври Васил, който станал командир на сапьорски взвод, получил заповед да взриви моста при село Фурка. Васил изпълнил заповедта и взривил моста. Не забелязал, че от джоба му е изпаднала личната карта. Дошлите на оглед германци намерили личната карта на Васил. Започнали да го търсят. Един турчин дървар, казал, че го е видял в селото. Веднага събрали всички от селото в черквата. Германците поставили ултиматом, ако не покажат човека взривил моста, ще бъдат заключени и изгорени в черквата. Повечето познали Васил но си замълчали. Васил за да спаси хората излязъл и казал „Аз взривих моста”. Германците изкарали Васил в двора на черквата и започнали да го инквизират. Пребили го от бой, гаврили се с него, слагали му нажежени железа в ушите. Накрая когато Васил бил полумъртъв го застреляли. Оставили обезобразеният труп в двора на черквата за назидание на останалите. Както предрекла Ванга загинал в деня в който навършвал 23 години. През1947 г. съпруга на Ванга построил нова къща. Димитър се разболял след строежа на къщата, постоянно се чувствал много отпаднал, получил силни стомашни болки. Приятел го посъветвал да пие ракия за да му мине. Димитър започнал да се лекува, пиел по-малко всеки ден, докато накрая се пристрастил. Променил се много. Затворил се в себе си, стоял сам в една стая и не говорил с никого. Само пиел. Всички го съветвали да престане да живее по този гибелен за него начин, но Димитър не слушал никого. Ванга започнала да се топи от притеснения и тревоги. По цяла вечер плачела и се молила да стане чудо, та Димитър да заживее нормално. Един ден споделила със сестра си, че за мъжът й няма никакво спасение. Макар, че хората всеки ден се трупали пред вратата й, кой за съвет, кой за лек, никой не подозирал каква драма преживява Ванга. Димитър се „церил” цели 12 години. Организмът му не издържал и той се разболял. Ванга била много отчаяна. Мъжът и получил цироза на черния дроб. Приели Димитър в болница. Ванга денонощно бдяла над него, седнала на един стол до леглото цяла седмица. Един ден сестра й казала, че лекарят искал да говори с нея. Тя отговорила на Любка, че знае защо я вика лекарят. Идвал края на Димитър. Ванга прибрала съпруга си в къщи. Като прибрали Митко в къщи той се успокоил и сякаш заспал. В краката му на пода заспала и Ванга. През всичките шест месеца на боледуването му Ванга била неотлъчно до него, било едно дълго и мъчително сбогуване с любимия човек с когото споделила 20 години от живота си. Съпругът на Ванга починал на 1 април1962 гна 42 години. Любка разказала, че в мига в който е починал, Ванга заспала. Спала непробудно и се събудила чак когато тръгвали за гробищата. Когато се събудила Ванга казала „Придружих го до мястото, където му беше определено”. На другата сутрин Любка излязла пред хората които чакали пред къщата и им казала да се разотиват, тъй като Ванга е погребала съпругът си и не била в състояние да приема никого. Ванга чула тия думи и извикала на Любка да не връща хората, тъй като всички имали нужда от нея. На 3 октомври1967 гназначили Ванга на държавна работа. Осигурили хора, които да се грижат за спокойствието й. Създали специална служба към общинския съвет, която да записва по дати всички желаещи да се срещнат с нея. Най-после Ванга била официално призната.

БИОГРАФИЯТА НА ВАНГА – ЧАСТ 1

БИОГРАФИЯТА НА ВАНГА – ЧАСТ 2