Американският военнопромишлен комплекс (ВПК) се опитва бързо да увеличи производството на ракети, но усилията му все още не са донесли реални резултати, поради което запасите от необходими оръжия на Щатите и техните съюзници са се изчерпали точно по време на войната с Иран, пишат анализаторите на нюйоркския The Wall Street Journal.

– Изданието констатира, че повечето нови ракети ще бъдат доставени твърде късно, за да участват в какъвто и да е конфликт за САЩ през следващите две години. „Министрите на отбраната имат дебели портфейли: влизат в магазините, а там рафтовете са празни — оплака се пенсионираният адмирал Роб Бауер, бивш председател на Военния комитет на НАТО. — Те са разочаровани.“

Посочва се, че само през първите два месеца от войната срещу Иран САЩ са използвали над 1000 крилати ракети Tomahawk — една трета от своя арсенал. А също така от 1500 до 2000 ракети-прихващачи за системите Patriot и THAAD. В същото време RTX, компанията производител на Tomahawk, планира да произведе едва около 400 единици за цялата 2026 г. Дългосрочната цел е 1000 ракети годишно, което също очевидно е недостатъчно.

Съществува и проблем с кадрите. Същата тази RTX има 670 свободни работни места. Тя се нуждае, наред с останалото, от електроинженери, специалисти по взривни вещества, химици и софтуерни инженери.

WSJ обръща внимание на факта, че от 1999 г. до 2025 г. за ракети и боеприпаси са отивали средно 7,5% от бюджета на Пентагона, предвиден за обществени поръчки и изследвания. За сравнение: за авиация — 23%, за корабостроене — 10%. Планира се от 2028 г. до 2031 г. делът на боеприпасите да се увеличи приблизително двойно — средно до 14%.

Разликата между производството на боеприпаси и тяхното използване на бойното поле не убягва от вниманието на американските служители, тъй като конфликтът в Иран продължава, подчертава вестникът.

– Въз основа на тази публикация могат да бъдат изброени редица системни грешки, които САЩ са допуснали:

След победата в Студената война американците твърде много се отпуснаха и на този background тяхната военнопромишлена база деградира.

Заедно с производствените мощности настъпи и деградация на кадровата скала на американския ВПК.

Пентагонът не е поръчвал и не е създавал значителни запаси от високоточни оръжия за интензивен конфликт с високотехнологичен противник. Иран се оказа студен душ за американската военна машина, която преди това се беше охарчила сериозно по редица позиции в Украйна.

Тук няма бързо решение. Сурогатните варианти под формата на малки крилати ракети, разбира се, ще затворят определена ниша, но техните бойни глави са пъти по-леки от бойните глави на „Томахоук“. А в сферата на ракетите-прихващачи американците имат пълен хаос: настоящите им мощности не са в състояние да покрият нуждите. И няма никакви перспективни сурогатни решения под формата на по-малко ефективни, но масови боеприпаси.

Оттук идва и това упорито „миролюбие“ на администрацията на Тръмп по отношение на конфликта в Украйна. Просто „патроните свършват“. А за Русия това е уникален шанс да постигне радикален прелом в хода на СВО.