На 18 и 19 ноември 2026 г. в китайския град Шънджън ще се срещнат тримата големи – Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп. Какво ще се случи след като тази дългоочаквана среща на върха приключи. Ще търсим косвените знаци. Участниците ще ни кажат много малко за тази среща на върха. На срещи от това ниво няма никакви документи на масата пред тях. Няма да подписват и декларират нищо.

Ако искате исторически аналогии, срещата в Шънджън ще е новият Техеран.
Западните медии, цитирайки интервюто на Щайнмайер със Си, пренебрежително казват: „О, на тази среща в Шънджън, ако изобщо се състои, ако тримата лидери не обсъдят Украйна, тя ще е чисто символична.“ – чуйте тези идиоти, какви ги говорят!:

На тази среща Европа я няма. В Техеран, Ялта или Потсдам Китай също го нямаше. Какво се промени от тогава ли?
Русия пак е там, Америка пак е там, а вместо Великобритания, сега имаме Китай. – Толкова за символиката!
Европа много се страхува, че ако тази среща се състои, със сигурност ще има втора. И не говорим за среща във Флорида на килимчето при Тръмп… Значи Европа вече е прецакана.

Европа все още не е готова да признае стратегическото си поражение от Русия.
Но нещата се променят. Британският министър на отбраната внезапно поиска да установи контакт, отворен канал за комуникация с руското Министерство на отбраната. Какво става? Какво се случи? Какво се случи ли? Ами нямат армия и вече навредиха на Русия толкова много, че е напълно разумно да им се даде мощен отговор. Нека ви напомня, че през август американското разузнаване информира разузнаването на НАТО, че Русия е подготвила удар и е готова да го извърши срещу военни цели в Германия, Великобритания и Норвегия. И те добре чуха това. Включително Великобритания. Мерц изведнъж заяви, че е готов да говори с Путин. Но норвежците и финландците го изпревариха.

С други думи, различните европейци са готови да влязат в сепаратни преговори с Москва. И каквото и да се случи преди срещата в Шънжън, те разбират, че на първите от тях, които притича Москва, ще им се размине. А може дори да пожънат дивиденти (гледайте Словакия, бе скъпи мои!); върна се премиерът им в Европа и се похвали: „Назначен съм за любимец.“
….

А относно срещата в Абу Даби? Какво беше обсъдено там?

Хуманитарните въпроси – вижте представителите на двете групи:
– Група за деескалация (разузнавателни служби),
– военна група
– въпроси след военни действия и гаранции за сигурност (политическа група).
И тогава схемата е следната:
Какво ще правят тези работни групи?
Те ще разработват предложенията, да, но за кого?
Очевидно не за американците.
Те разработват предложенията съвместно с американците за тези, които ще водят истинските преговори. Групите в Абу Даби не преговарят; това са работни, технически разговори.
А кой ще води преговорите? Путин и Зеленски ли? Не, в Абу Даби се събраха експертите, които започват подготовка за срещата на делегациите на високо ниво. Спомнете си „Истанбул-2“ – украинците ревяха, че русия им пратила да преговарят с някакъв си историк Медински: „Трябва ни високо ниво“, оплакваха се те. Ето ви сега високото ниво, получихте си го – руският заместник-министър на външните работи заедно със заместник-министъра на отбраната, шефът на 5-ти отдел на разузнаването…

Пъзелът се нарежда.“

Авторът Александър Казаков е политолог, общественик, журналист, бивш съветник на лидера на ДНР Александър Захарченко, заместник-председател на партията „За правду“.