„Твърде много го обичах, за да бъда егоист”. Така завършва прощалното си писмо 24 годишна учителка от Ню Джързи, която гладувала до смърт шест години, след като тялото й било парализирано при нещастен инцидент. Сърцераздирателната история на младата жена беше разпространена от нейни приятели, покрусени от решението да сложи край на живота си през декември 2011 г.

Когато се събудила в ранната утрин на 4 юни 2005 –а, Кристина Симански била все още сънена след бурното парти, организирано в къщата на леля й. На купона присъствали близки приятели, братовчеди и новото й гадже– музикантът Джими Морганти.

Кристина отворила очи едновременно с появата на изгряващото слънце и нямало как да предположи, че една малка грешка ще съсипе живота й. Тя станала, гмурнала се в плиткия басейн и … останала парализирана. Все още зашеметена от употребения през нощта алкохол, тя не забелязала колко плитка е водата и при скока счупила врата си.

Шест години след сполетялото я нещастие, 31 годишната Кристина се самоубила с глад, защото повече не искала да бъде в тежест на своите близки. Надявала се, че гладът ще я прекърши за две седмици, но процесът протекъл бавно и мъчително. Смъртта настъпила след повече от два месеца откакто спряла да се храни и да приема лекарствата си.

Умряла в ръцете на майка си Луис Руф, която неволно изпълнила дадено през детските години на Кристина обещание: „Аз бях с теб, когато ти се появи на света и ще бъда с теб, когато го напуснеш”.

В предсмъртното си писмо бившата учителка пише:

„Ще бъде трудно за обичаните от мен хора да го приемат, но животът ми стигна до точката, която отбеляза моментът с най-голямо физическо и емиоционално страдание”

Разказва и за чувствата си към Джими Морганти, който при ницидента я измъкнал от водата и не я изоставил до последния момент. Припомнила си, че непосредствено преди трагедията двамата планирали да започнат съвместен живот, като говорили за брак и семейство.

„Осъзнавах истината и знаех, че никога няма да се излекувам. Не можех да приема мисълта, че ще завлека Джими с мен в Ада и всяка секунда, която прекарвахме заедно, ме убиваше. Исках да му дам по-добър живот от този, който можех да му предложа” – описва чувствата си Кристина.

„Обичах го твърде много, за да бъда егоист. Исках да си тръгне, въпреки че това щеше ме убие. Надявам се, че ако има рай, раздялата ми с моите близки ще бъде само временна. Ако мога да бъда с Джими така, както едно време, това ще бъде моят рай. Винаги съм го обичала до полуда и все още го обичам толкова силно”

Още една любовна история с трагичен край:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: