Визитата беше наистина значима. Резултатите от нея ще бъдат видими, дай Бог, през лятото, или може би дори през есента. Като цяло, много думи. Грубо казано, засега договориха размяна на микрочипове срещу говеждо месо. Ако беше нещо сериозно, щеше да се вдигне много шум.
Тайван си е на мястото си. Двете страни отново се предупредиха взаимно. Тръмп не прие предложението на Си. Скоро ще разберем какво не прие Си. Относно Иран – общи положения. Но за пореден път, повтарям, самите САЩ искат да бъдат умолявани да сложат край на това. Иначе няма как да се измъкнат.
Пекин (макар и само според Белия дом) изрази заинтересованост да купува американски петрол (*венецуелския, защо ви е диктаторския руски), за да намали зависимостта си от доставки през Ормуз. Това означава, че войната в Близкия изток вече е променила глобалните енергийни потоци. И то, не в полза на Китай.
Посещението беше толкова приятелско и топло, че цялата американска делегация (официалните и бизнес високопоставените лица) остави личните си телефони у дома.
Два часа преговори – превод от китайски – това е нищо. Страните се съгласиха:
– Да, проблеми в отношенията ни има, и те трябва да бъдат решени.
– Разбира се, това е проблем и трябва да го решаваме.
А какви точно са техните проблеми?
Проблемите на Китай в отношенията със САЩ:
– САЩ унищожават китайските пазари.
– САЩ нарушават търговската логистика на Китай.
– САЩ унищожиха инициативата им „Един пояс, един път“.
– САЩ изгонват Китай от Латинска Америка.
– САЩ постоянно променят правилата на играта: тарифи, санкции, заплахи.
Ванс ясно очерта проблемите на САЩ в отношенията с Китай, когато говори с бизнеса преди година. Всичко е схематизирано и ясно. Но за да разширим мисълта на Ванс, можем да я формулираме по следния начин:
– Китай не отваря пазарите си
– Китай пое лидерството на САЩ в иновациите
– Китай изгражда свои собствени институции за управление
– Китай застрашава плановете на САЩ да върнат производството у дома
– Китай е натрупал такива резерви, че може и да не се срине от унищожаването на външните си пазари
– Китайската търговия не е зависима от долара
– Китай е все по-малко интегриран в дълговата система на САЩ. И показва на другите, че това е възможно
И двете страни протакат. Китай „се съгласява“ с почти всичко, но прави нещата по свой начин.
А САЩ продължават да променят правилата на играта, като всеки път се преструват, че са готови за диалог.
Китай се преструва, че отваря пазара си. Си дори заяви, че „американските предприятия са дълбоко ангажирани с реформите и отварянето на Китай“, твърдейки, че това е от полза за всички.
Например Tesla, която на практика фалира през 2018-2019 г. Китай я спаси , като я допусна на своя пазар. Tesla предаде своите технологии и сега Китай е световен лидер в производството на електрически автомобили.
Сред американските висши ръководители, посетили Китай, освен Мъск, бяха Кук от Apple, Ортберг от Boeing и Йенсен Хуанг от Nvidia. Китай с удоволствие би ги допуснал всичките. Въпрос на цена?
Между другото, като пример за Русия, Китай отваря икономиката си, а не финансовия си пазар. Китайският автомобилен пазар ясно показа на света, че конкуренцията дава само положителни резултати. Без такси за рециклиране и други подобни.
Играта в триъгълника Москва-Пекин-Вашингтон продължава . Сега на ход е Москва. Посещението на руския президент в Пекин (20 май) няма да е за „сделка“. А за стратегия.
Целта: да се предотврати у страните всяка мислъл, че Русия ще е техен суровинен придатък. И за да направим това, трябва да се уверим, че Китай разбира – „кой е следващият“?
Както за Русия, така и за Китай, е важно да разберем, че за Тръмп думата „сделка“ означава само моментно, ситуационно решение. Нищо повече.
Алексей БОБРОВСКИ:
Коментирай първи