Тотална омраза изпитвал към Тодор Живков легендарният партизански командир Славчо Трънски. Докато бил на власт, Тато неведнъж правил мръсно на колегата си по антифашистка борба. Създавал му какви ли не главоболия, но веднага след 10 ноември онзи намерил начин да си отмъсти. На 28 ноември 1989г., когато в парламента гласували освобождаването на Живков от поста председател на Държавния съвет, генерал Трънски взел думата и дръпнал безпощадна реч за греховете на доскорошния Първи.

„35 години той (Живков) стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърляше в ЦК, че баща му е живял 105 години, с други думи, мислите му, скоро няма да умра“, нареждал Славчо от трибуната.

В емоционалното си слово той изтъквал до каква степен се е самозабравил Тато през периода на своето управление. Как царят имал само 4 резиденции, а Живков си построил цели 30. И колко поразии е нанесло хобито на Първия.

В изказването си той не пожалил „блюдолизеца“ и „нечистоплътен човек“ Милко Балев. Разкритикувал остро и децата на Тато – Людмила и Владко. Към синковеца дори бил особено безкомпромисен.

Нашата страна беше много близко до обстоятелството да стане наследствена социалистическа република. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той издигна за член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута отдел ЦК, за да направи от него три, единият от които – за неговия Владко. Е, сигурно е мислел най – напред да го назначи за зав.отдел, а следващия скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро„, недоволствал славният командир на Трънския партизански отряд.

Той имал стара вражда с Тато и в годините на соца мнозина се чудели какво ли в е породило. Та нали и двамата били активни борци против фашизма и капитализма, логично било да са единомишленици и другари. Да, ама не.

Според Славчо Живков му завиждал за по- героичната и успешна партизанска кариера. Живко се отнасял зле и с друг легендарен партизански командир – министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Него редовно го унижавал, наричайки го въшкар.

Славчо Трънски е роден на 22 октомври 1914 -а. През 30-те години бил арестуван многократно заради политическите си убеждения, а през 1942-а излязъл в нелегалност. Като шумкар получил 3 задочни смъртни присъди.

След победата на така наречената социалистическа революция командирът на Трънския партизански отряд и на Софийската народоосвободителна дивизия заминал за Съветския съюз, където се обучил във Военната академия“Фрунзе“. Завърнал се у нас с тапия и оглавил Трета армия.

Кариерата му вървяла стремглаво нагоре до 1952-ра. На 24 април същата година трънчанинът бил арестуван по подозрения, че е предал комунистическите идеи. С намесата на КГБ го изкарали съмишленик на врага с партиен билет Трайчо Костов и дори го тикнали в затвора. Обвиненията обаче не били доказани и партизанинът легенда излязъл на свобода няколко дни по късно.

2 част от биографията на Славчо Трънски виж ТУК:

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: