Съвместна декларация на Руската федерация и Китайската народна република за формирането на многополюсен свят и международни отношения от нов тип:
Руската федерация и Китайската народна република (наричани по-нататък „Страните“), като цивилизации с древна история, държави – основателки на Организацията на обединените нации (ООН) и постоянни членове на нейния Съвет за сигурност, важни центрове на сила на многополюсния свят, играещи конструктивна роля в поддържането на глобалния баланс на силите и усъвършенстването на системата на международните отношения,
ръководейки се от идеите на Руско-китайската съвместна декларация за многополюсния свят и формирането на нов международен ред от 23 април 1997 г., Съвместната декларация между Руската федерация и Китайската народна република за международния ред през XXI век от 1 юли 2005 г., Съвместното заявление на Руската федерация и Китайската народна република относно текущата ситуация в света и важните международни проблеми от 4 юли 2017 г., Съвместното заявление на Руската федерация и Китайската народна република за международните отношения, навлизащи в нова епоха, и глобалното устойчиво развитие от 4 февруари 2022 г.,
заявяват следното:
1.
От края на Втората световна война насам промените в международния пейзаж и съотношението на силите в света се ускоряват.
От една страна, вълната на деколонизация и краят на Студената война доведоха до значително увеличаване на броя на суверенните държави в света. Световната общност стана по-многообразна и по-сложна. Настъпи подем в нивото на развитие и международното влияние на държавите от Азия, Африка, Близкия изток, Латинска Америка и Карибския басейн. Увеличи се броят на регионалните и междурегионалните обединения, чиято дейност обхваща всички сфери на международните отношения – от политиката и сигурността до икономиката и хуманитарното измерение, а ролята им в световните дела неотклонно нараства. Взаимосвързаността и взаимозависимостта в света достигнаха безпрецедентно в историята на човечеството равнище.
Опитите на редица държави еднолично да управляват световните дела, да наложат своите интереси на целия свят и да ограничат възможностите за суверенно развитие на други страни в духа на епохата на колониализма претърпяха крах. Системата на международните отношения през XXI век претърпява дълбока трансформация, като по еволюционен път преминава към дългосрочно състояние на полицентричност и формиране на международни отношения от нов тип.
Повечето държави, отчитайки натрупания исторически опит, дълбоко осъзнаха настъпването на нова епоха и необходимостта от следване на пътя към формиране на по-сплотена международна общност, както и на взаимно уважение към коренните интереси, равенството, справедливостта и взаимноизгодното сътрудничество без разделяне на света на противостоящи си региони и блокове.
От друга страна, ситуацията в света се усложнява. Засилват се такива негативни неоколониални тенденции като практиката на едностранни силови подходи, хегемонизмът и блоковата конфронтация. Редовно се потъпкват базовите общопризнати норми на международното право и международните отношения, а за държавите става все по-трудно да съгласуват действията си и да урегулират конфликти в рамките на институциите на глобалното управление, много от които губят своята ефективност. Дневният ред на мира и развитието в световен мащаб се сблъсква с нови рискове и предизвикателства, съществува опасност от фрагментация на международната общност и връщане към „закона на джунглата“.
2.
Изказвайки се в подкрепа на хармоничния процес на формиране на равноправен и подреден многополюсен свят и международни отношения от нов тип, включително по-справедлива и рационална система на глобално управление, Страните се задължават и призовават международната общност да се придържа в отношенията помежду си към следните базови принципи:
1) принципът на откритостта на света за инклузивно и взаимноизгодно сътрудничество.
Важно е да се преодолява разделението на света и да се съдейства за премахването на трансграничните бариери в различни сфери, като същевременно се уважават суверенитетът, териториалната цялост и самобитността на всички суверенни държави. В света не съществува универсален път на развитие и няма държави и народи „първо качество“. Естествените в един толкова многообразен и сложен свят различия между държавите не трябва да бъдат пречка за развитието на равноправни, уважителни и взаимноизгодни отношения между тях. Необходимо е да се уважава изборът на път и модел на развитие на всяка суверенна държава. Демократизацията на международните политически отношения и изграждането на по-отворена световна икономика отговарят на коренните интереси на всички държави в света. Едностранните подходи към решаването на общите проблеми, хегемонизмът и политиката на принуда във всичките им проявления са неприемливи;
2) принципът на неделимата и равна сигурност.
Формирането на по-сплотена международна общност на фона на нарастващите общи рискове и предизвикателства пред човечеството означава, че сигурността на една държава не може да бъде осигурявана за сметка на сигурността на друга. Всички суверенни държави имат равно право да бъдат в сигурност. Необходимо е с дължимото внимание да се отнасяме към рационалните опасения на всички държави в сферата на сигурността, да се ориентираме към сътрудничество по въпросите на сигурността, да се отхвърлят блоковата конфронтация и стратегиите на „игри с нулева сума“, да се противопоставяме на разширяването на военните съюзи, на „хибридните“ войни и войните „чрез чужди ръце“, да се насърчава създаването на обновена, балансирана, ефективна и устойчива архитектура на глобалната и регионалната сигурност. Разногласията и споровете следва да се решават по мирен път чрез отстраняване на коренните причини за конфликтите. Недопустимо е суверенни държави да бъдат принуждавани да се отказват от неутралитета си;
3) принципът на демократизацията на международните отношения и усъвършенстването на системата на глобално управление.
Всички държави и техните обединения са свободни в избора на външни партньори и модели на международно взаимодействие. Хегемонията в света е недопустима и трябва да бъде забранена. Нито една държава или група държави не трябва да контролират международните дела, да се разпореждат със съдбите на други страни и да монополизират възможностите за развитие. Системата на глобално управление и регулиране трябва да осигурява условия за равноправно участие на всички държави в процесите на вземане на политически решения и получаването на ползи от това, като непрекъснато се усъвършенства. В глобалното управление, което е важен инструмент за подреждането на системата на международните отношения, е необходимо да се придържаме към суверенното равенство, върховенството на международното право, многостранността, човекoцентричността и ориентираността към резултати. За тази цел е необходимо да се укрепва ролята на многостранността като главен инструмент за решаване на многопластовите и сложни глобални проблеми и да не се допуска отслабване на ООН. Реформата на ООН и другите многостранни институции трябва да отговаря на интересите на цялото човечество, последователно да повишава представителността и правото на глас на развиващите се държави в международната система. Уставът на ООН е фундаментална норма на международните отношения и неговите принципи трябва да се спазват в цялата им съвкупност и взаимовръзка. Изработените в тесен кръг държави правила не трябва да подменят общопризнатото международно право. Големите държави трябва да поемат особена отговорност и мисия, да предявяват към себе си допълнителни изисквания и да не злоупотребяват със своите преимущества;
4) световното цивилизационно и ценностно многообразие.
Всички човешки цивилизации са самоценни и равноправни, цивилизациите не се делят на високоразвити и слаборазвити, силни и слаби. Духовно-нравствената система на нито една цивилизация не може да бъде разглеждана като изключителна или превъзхождаща останалите. Всички държави трябва да се застъпват за придържане към възглед за цивилизациите, основан на равенство, взаимен обмен на опит и диалог, да укрепват взаимното уважение, разбирателството, доверието и обмена между различните националности и цивилизации, да съдействат за взаимното разбирателство и приятелството между народите на всички държави, да защитават многообразието на културите и цивилизациите. Необходимо е решително да се противопоставяме на използването на правата на човека като претекст за намеса във вътрешните работи на други държави, както и на политизирането и инструментализирането на въпросите, свързани с правата на човека. Религията е важен проводник на човешката култура, играещ специална роля в изграждането на връзки между народите, и всички държави трябва да създават благоприятни условия за междурелигиозен диалог и обмен.
3.
Страните ще продължат да изработват съвместна визия за формирането на многополюсен свят и по-справедливи международни отношения от нов тип.
Източник: kremlin.ru
Коментирай първи