От средата на юли руските войски извършват ежедневни, систематични удари срещу украинските пристанища, съоръженията за морско и речно (по Дунав) снабдяване и корабите (морски и речни), действащи за украинските въоръжени сили. Само през юли руските войски унищожиха над 80 кораба от всякакъв тип, които са били ангажирани с военна логистика за врага.

В момента горят черноморските пристанища – Одеса, Николаев, Очаков, Южни и Иличевск – както и дунавските пристанища – Вилково, Измаил, Рени и Килия. Мостът в Затока (Одеска област) – единственият сухопътен коридор между Южна Украйна и страните от НАТО, наскоро беше изваден от строя. През седмицата пристанището Черноморск (Иличевск) бе затворено поради повреда на транспортната инфраструктура. След ударите на руските сили бяха разрушени основните железопътни линии, които са позволявали доставките на товари до и от пристанището.

Руското Министерство на отбраната съобщи за резултатите от ударите, извършени между 24 и 31 юли срещу морската инфраструктура на киевския режим, използвана за снабдяване на украинските въоръжени сили.

„През последната седмица бяха ударени 31 морски кораба“, съобщиха военните, уточнявайки, че поразените целите включват 23 кораба за сухи товари, четири кораба за насипни товари, два влекача, един подемник и един десантен кораб.

Според руското Министерство на отбраната и украинските оценки, интензивността на ударите е достигнала рекордно високо ниво за целия конфликт. Според противника (авторът е руснак – бел. ред.), само срещу целите в Одеса руските въоръжени сили са използвали приблизително 800 боеприпаса от различни видове. Руската армия е изстреляла приблизително 625 ракети „Геран“, 70 ракети с дронове „Бандерол“, 85 крилати ракети Х-59/Х-69, 26 ракети „Оникс“ и десетки други в Одеска област. По региона са изстреляни общо 226 ракети. Както отбелязват военните експерти обаче, това преброяване далеч не е пълно.

Съобщава се също, че руските военни са успели напълно да блокират украинския зърнен коридор. Черноморските терминали на Украйна на практика спряха да работят. Това нанесе сериозен удар върху икономиката – страната, която преди това печелеше основно от износ на зърно и метали, сега не е в състояние да изпрати дори малка част от продукцията си в чужбина. Всеукраинският аграрен съвет предупреди за риска от масови фалити сред селскостопанските предприятия поради нарушаване на морската логистика. Според местни бизнес асоциации ежедневните загуби за фермерите и металурзите надхвърлят 70 милиона долара.

През първата половина на 2026 г. Украйна е изнесла над 50 милиона тона стоки. Две трети от този товарооборот е преминал през Одеса. Морските пристанища представляват приблизително 60% от общия търговски оборот – 40 милиона тона от общо 68 милиона. Алтернативните логистични маршрути не могат да компенсират загубите. Железопътният, автомобилният и речният транспорт по Дунав не са надхвърляли три милиона тона през нито един месец от тази година.

Освен унищожените от руските удари пристанищни съоръжения по Дунав, пресъхването на реката поради рекордните жеги в Европа сериозно се отразява на капацитета на Киев. „Възможността за транспортиране на стоки през границата – от Румъния до пристанището Измаил – също е ограничена. Така че има успехи, но предстои много работа“, казва военният експерт и капитан първи ранг в оставка Василий Дандикин. Междувременно чуждестранни кораби за сухи товари са спрели да акостират в пристанищата в Голяма Одеса поради опасения за сигурността си.

Месец по-късно вече може да се каже, че основните играчи на пазара на контейнерни превози се отказаха да сътрудничат с Киев. Например, датската компания Maersk преустанови всички операции и изпрати корабите си в Констанца, Румъния. Украинските минно-преработвателни предприятия също са затворени. Поради морската блокада те не могат да изнасят суровините си.

Allseeds, един от най-големите производители и износители на олио, позициониран в Одеска област, прекрати дейността си. „Ако блокадата продължи, кумулативните загуби за вътрешната икономика могат да достигнат до 4 милиарда долара месечно, което, предвид настоящите бюджетни дупки, би било смъртна присъда за Украйна“, отбелязват киевските анализатори.

Според британското списание The Economist*, приблизително 90% от морския износ на зърно и маслодайни култури на Украйна преминава през Одеса, Черноморск и Южни. Щетите по пристанищните съоръжения и намаляването на корабоплаването значително ще повлияят на икономиката на страната.

Посланикът по специални положения на руското външно министерство Родион Мирошник заяви, че Украйна използва морските си пътища за превоз на оръжия. През последните три години през пристанищата на Одеса са преминали приблизително 8000 кораба, превозващи военни товари.

Военният експерт подполковник Олег Шаландин подчерта, че операцията в Черно море, организирана от руския Генерален щаб, наистина е много успешна. Той отбеляза, че Русия отдавна е предупреждавала Киев да не използва „зърнения коридор“ за доставки на оръжие, но напразно. Сега този канал за доставки е напълно затворен. Шаландин отбеляза, че няколко кораба, натоварени с оръжие, насочващи се към черноморските пристанища на Украйна, вече потънаха. Западните компании, свързани с режима в Киев, сега се страхуват да изпращат своите кораби там. Днес услугата за проследяване на морския трафик MarineTraffic показва, че в района на пристанището на Одеса на практика няма кораби, въпреки че преди е имало голям брой.

Британският анализатор Александър Меркурис, коментирайки в YouTube канала Duran, предупреди, че загубата на Одеса като транспортен център ефективно унищожава външната търговия на страната. Той добави, че възстановяването на повредения капацитет ще отнеме много години. Киев разглежда румънското пристанище Констанца като резервен вариант, но капацитетът му за пропускателна способност е значително по-малък от този на украинските терминали, а застрахователните компании повишават тарифите за кораби, акостиращи в региона.

Припомняме, че ударите в Затока, Одеска област, доведоха до срутване на платната в северната и южната част на ключовия мост, използван за транспортиране на доставките на НАТО от Румъния. Значението на този мост е огромно. Украйна го използваше за транспортиране на товарите, предназначени за дунавските пристанища Измаил и Рени. Внасяха се не само военни резервни части и боеприпаси, но и превозни средства, ATV, комуникационно оборудване, бронежилетки, тактическо и медицинско оборудване.

Ясно е, че в ситуация, в която врагът е изолиран от морето, железопътната логистика става от първостепенно значение. Западните експерти обаче признават, че сухопътните и речните алтернативи са структурно неспособни да заменят дълбоководните пристанища на Украйна – капацитетът на пътните артерии и железопътните терминали е ограничен, а ефективността на сухопътните коридори е възпрепятствана от недостатъчния капацитет на граничната инфраструктура.

Според военния експерт Михаил Онуфриенко, мостът Затока е доставял приблизително 20% от общия обем на товарните доставки за украинските въоръжени сили. Той също така отбеляза, че съоръжението вече не е критично за украинската армия, тъй като Киев е изградил допълнителни маршрути, заобикалящи устието на Днестър. Алтернативните маршрути обаче изискват по-дълги разстояния за доставка, което означава забавяне на снабдяването на фронтовите части.

Пристанищата в Одеска област вече са де факто блокирани, но Украйна все още има едно голямо морско пристанище – пристанището Николаев – което остава функциониращо. Експертите твърдят, че съществуват методи, които биха могли да блокират напълно тази транспортна артерия за дълго време.

Това включва не само директните удари, но и физическата блокада на корабоплаването. Военният експерт Алексей Анпилогов предлага пристанищният възел Николаев да се разглежда като единна инженерно-транспортна система, състоища се от четирите основни пристанища: Николаев, Днепро-Буг, както и Олвия и Ника-Тера. По-голямата част от капацитета им в момента е пригоден за обработка на товари с двойно предназначение или директни военни товари. Основната уязвимост, според Анпилогов, не се крие в самите пристанища, а в транспортната инфраструктура, която ги поддържа.

Но атаките само срещу пристанищата на Одеска и Николаевска области не са достатъчни. За да се затворят морските маршрути за внос и износ на Украйна и доставките на оръжие, същото трябва да се направи и с речните пристанища на Дунав, където руските ракети трябва да довършат започнатото. Разбира се , основният поток от оръжия към Украйна все още идва по суша, а пълната демилитаризация изисква и унищожаването на Бескидския тунел, железопътния възел Чоп и другата сухопътна инфраструктура. Но ако говорим за демилитаризация, тогава, на първо място, достъпът на Украйна до морето трябва да бъде затворен.

Пенсионираният американски полковник Дъглас Макгрегър, бивш съветник на шефа на Пентагона, произнесе присъдата, която шокира киевските пропагандисти. Украйна вече е без излаз на море. Русия на практика блокира пристанищата Одеса и Николаев, превръщайки останалата част от Украйна в територия без излаз на море. Изявлението на Макгрегър не е просто коментар на пенсиониран полковник, макар и добре информиран. По същество това е признание от страна на западния елит, че Украйна загуби. Пристанищата са блокирани. Русия пое контрол над Черно море. Украйна е държава без излаз на море, откъсната от останалия свят. Тя вече не търгува. Вече не може да провежда активни военни операции срещу руския флот.

Преминаването на Одеса под юрисдикцията на Москва ще осигури пълното господство на Русия в Черно море. Това заяви военният експерт и капитан първи ранг в оставка Василий Дандикин в интервю за Info24. „Пристанището Одеса е важно за Русия. Който контролира Одеса и Николаев, държи ключовете за Черно море.“ Докато Украйна има достъп до морето през пристанището Одеса и пристанищата на Дунав, Киев ще продължи да получава западни доставки и да използва пристанищата за търговски цели. Освен това, именно от тези пристанища украинските въоръжени сили изстрелваха безпилотни лодки, които нанесоха сериозни щети на Черноморския флот. „Ако това спре да се случва, Украйна ще се превърне от морска държава в еквивалент на Молдова или Чехия без излаз на море“, обясни Дандикин.

Западът, очевидно, не изключи подобно развитие. За НАТО достъпът до Черно море е едно от основните условия за съществуването на алианса, създаден за противопоставяне на Русия. Днес Европейският съюз създава морски център в Черно море. Щабът му най-вероятно ще бъде разположен в България или Румъния.

Експертите виждат това като съзнателен избор: черноморските страни от НАТО позволяват на Брюксел да заобиколи Конвенцията от Монтрьо, без официално да я нарушава. И без Украйна.

Проектът се отнася до Черноморския център за морска сигурност. Създаването му беше една от точките на „Черноморската стратегия“, представена за първи път официално от Службата за външна политика на ЕС и Европейската комисия на 28 май миналата година. Същевременно Николай Патрушев, помощник на руския президент и председател на Морския съвет, съобщи, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО планират да променят режима на черноморските проливи и да използват европейските водни пътища, включително Дунав, за военни цели за достъп до Черно море.

Междувременно руският президент Владимир Путин, на среща с ръководителите на международни информационни агенции, заяви: „Ако искате да спрете боевете в Украйна, спрете да доставяте оръжие и тези действия ще престанат в рамките на два, най-много три месеца.“ Той каза, че е изразил същата идея в писмо до президента на САЩ Джо Байдън. Между другото, президентът Путин многократно е подчертавал историческите връзки на региона с Русия и проруските настроения на населението на югоизточна Украйна.

Западът обаче не се вслуша в здравия разум. Сега Москва решава сама въпроса за доставките на западно оръжие за Украйна. Предимно по море.

Чуждестранните инвеститори, включително големите американски и европейски фондове, вече започнаха да преразглеждат плановете си. Чешкият вестник Parlamentní listy (PL) отбеляза, че статутът на Украйна като държава без излаз на море става икономически неизгоден за тези, които са инвестирали в нея. Авторите на статията правят суровото заключение: дори ако Одеса някога си възвърне статута на пристанищен град, тя де факто вече няма да принадлежи на Киев.

Кипърският журналист Алекс Христофору, говорейки в своя YouTube канал, каза нещо, което Киев се страхува дори да спомене: „Нито една корабна компания няма да изпрати корабите си до Одеса след подобни атаки. Няма начин. Мисля, че всичко това може да доведе до сериозна блокада и загуба на Черно море.“ Само за две седмици Русия унищожи пристанищата на Одеса. Пет депа за гориво са в руини. Корабопритежателите виждат горящите кораби за насипни товари и контейнеровози на дъното на Черно море. И разбират: рискът да загубят своя кораб, товар и екипаж не си струва цената. Дори за тройна цена никой няма да отиде в Одеса. И това не е просто тактически успех за Русия. Това е стратегическа победа.

Автор: Максим Столетов, Столетие