3aщo зaкoнът зa бългapcкия eзик e тoлкoвa вaжeн? Eтo кaк биxa изглeждaли cвeтoвнитe мapки нa киpилицa

0

Това, което виждате са познатите на всичките ни търговски марки и как те би следвало да изглеждат, когато влезе в сила приетият ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

На колажа горе е и гласуването. Макар и само на първо четене не виждам вариант (без сериозни политически щети) да не мине и на второ четене. Какво представлява законопроекта?

(за точките в следващия текст признавам, че ползвах AI)

Какво предвижда проектът

1 – Кирилица и книжовен български в администрацията.

Държавните и общинските органи (по чл. 4 и 7) трябва да използват кирилица и да спазват книжовните норми в актовете, документите и официалната си комуникация. Правилата обхващат и електронните административни услуги и публичните регистри.

2 – Обучение и изпити на български.

Предучилищното, училищното и висшето образование (по чл. 5) по правило се провеждат на български. Проектът запазва изключенията, предвидени в закон или международен договор, и възлага на държавата да подпомага обучението по български в чужбина.

3- Публични надписи и информация за потребителите.

Търговските обекти (по чл. 9.) трябва да предоставят на книжовен български информацията за стоки и услуги, предназначена за потребителите в страната. Допуска се текст и на друг език. За публичните надписи проектът изрично предвижда българският текст да е водещ и четим.

4 – Езикови правила за медиите.

Доставчиците на медийни услуги (по чл. 6) трябва да спазват книжовните норми в новинарско, публицистично, образователно и официално съдържание. За художествени и развлекателни предавания са допустими отклонения, когато са обосновани от жанра или художествената цел..

5 – БАН определя нормите, а нов съвет координира политиката. Проектът (по чл. 10–14) възлага на Института за български език при БАН да определя, кодифицира и актуализира книжовните норми. Консултативен съвет към Министерския съвет ще предлага мерки и ще публикува годишен доклад за езиковата среда.

Контрол и санкции.

Проектът (по чл. 15–22) предвижда предписания за отстраняване на нарушения, глоби за физически лица и имуществени санкции за фирми. Например за нарушение на изискванията за потребителска информация и публични надписи санкцията за юридически лица и еднолични търговци е от 500 до 2500 евро, а при повторно нарушение — в двоен размер.

Проектът изрично оставя (по чл. 3) личното, семейното и неофициалното общуване извън обхвата си.

(дотук с AI-текста)

Защо това е толкова важен закон?

(моята интерпретация, която не претендира да е всеобхватна)

Този законопроект има за задача да регулира ползването на кирилицата и българския език (поне в България) така както следва да се случва, като официален език у нас.

Ако си спомняме, пробиха ни дупки на главите от 2007 година насам как видиш ли правим българския език официален в ЕС. И понеже е официално вече, все по-малко го ползваме. А свободията, наричана либерални политики, позволи, който каквото и както иска да изписва.

Няколко думи за СВОБОДИЯТА, НАРИЧАНА ЛИБЕРАЛНИ ПОЛИТИКИ.

Под претекст за автоентичност, загърбихме и останалото, което си беше чисто наше. Българско. Автентично.

Като започнем с адаптирането на „Под игото“, защото език не бил достъпен за младите. Може би няма да е удобно това напомняне, ама Шекспир адаптират ли го.

Дали да не адаптираме Моцарт, Вивалди и Паганини, за да звучат по-модерно в стил „ала циганини“.

Продължаваме с всичките англицизми навлизащи през социалните мрежи. Вчера в национален ефир слушах служител на реда, чиито думи бяха „служителите са в стенд бай“. Мамка му „в готовност за действие“ е на български. „Журналистът“ (умишлено в кавички) дори не направи забележка. А последният работи със словото.

И завършваме, че за да са ни немските търговски обекти на немски; английските на английски; китайските ресторанти на китайски; дюнерджийниците на …какъвто там е езика; …чудя се защо банките не ги изписват на иврит, ама това е друга тема; за да сме толерантни към различните култури и сами доброволно си го донатолерантваме.

„Ама така е по-автентично.“ Ако искам да ми е автентично ще ида в съответната държава да е баш както трябва. Предполагам знаете, че китайското у нас и китайското е Китай нямат нищо общо.

Уви мисля си, че ще се намерят варианти. Дали ще изнаглеят големите вериги, търговци и (вериги) медийни групи, за да заобиколят или директно да нарушат закона с компромисното да си плащат глобите. …след време за редовни плащания (лоялни клиенти) и добро поведение ще има направят компромиси. Пък ако/като това се случи ще повлекат крак за компромиси и към по-дребните риби.

Тук вече нещата опират до регулации. И остава да се надяваме, че това няма да е поредния прилично подготвен закон, който… просто не се спазва, а регулаторните органи си затварят очите.

Но въпреки вероятните препятствия по случването на практира на законопроекта в регулаторна рамка, въпреки това, аз съм доволен и обнадежден.

Оставям в коментар линк към пълния текст на закона.

За финал, но със сигурност не на последно, а по-скоро на първо място искам да поздравя и да благодаря

Костадин Костадинов и всички в партия Възраждане, че толкова дълго и упорито работиха, за да се случи този закон.

Също поздравявам и благодаря на Румен Радев и депутатите от партия „Прогресивна България“, че допуснаха и гласуваха „ЗА“ този законопроект.

Владимир Тодоров

ВИЖТЕ ОЩЕ:





ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук