Ирена Дойчинова пита: Кой заповяда на ченгетата да ме пребият?

Грозната истина за българската полиция лъсна с цялата си сила по време на всенародния протест срещу монополите и политическото безхаберие на управляващата върхушка. След като вчера видяхме как мутри окървавиха мирен демонстрант пред одобрителните погледи на полицаите във Варна, днес пребита от ченгета столичанка разказа за изживения ужас от допира с тези, които би трябвало да ни пазят.

Ирена Дойчинова е на 40 години, от София. Спокойна и симпатична жена, майка на две деца, занимава се със собствен бизнес. Преди часове я изписват от „Пирогов”, защото на 19 февруари е пребита от служители на полицията по време на протестите. Придвижва се трудно, навярно не е в състояние да ходи без помощта на съпруга си. Диагнозата е страшна: счупена кост на опашката, изкълчен прешлен на шията, травми по главата, множество кръвонасядания….

Черно дело на родната полиция, защото е излязла да потърси изконното си право на глас.

„Полицаите ме удряха с палки и ме ритаха. Приличам ли на екстремистка или на бандит? Излязох просто като майка, за да изразя своята позиция. Хвърлях ли с камъни срещу тази полиция, псувах ли ги, какво им направих? Бях вече пребита и цялата в кръв когато забелязах, че чантата ми с документите е изчезнала. Отидох до един полицай и го помолих за помощ, при което той изрева: Кучко, искаш ли втори рунд?” – казва Ирена и сълзите неволно потичат по лицето ѝ.

Пострадалата от полицейското насили споделя, че докато е била в болницата, чула по телевизията изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, според което властите ще търсят наказателна отговорност от всички служители на българската полиция, които са превишили правата си по време на народните вълнения. Г-жа Дойчинова споделя, че иска да свидетелства, защото е пребита и осакатена от униформени служители, но така си и останала с празната надежда.

Повече от седмица никой не дошъл да я разпита или да поиска нейните показания. В същото време цял батальон ченгета се тълпял до стаята на ранения мафиотски бос Златко Баретата, който бил през три врати от нейната. Униформените понякога я питали с доброжелателен тон на протестите ли е пребита, след което подминавали с тотално безразличие.

„Искам да дам своите показания. Това с мен бе случай на полицейско насилие, бях осакатена от униформени. Надявам се съответните институции да вземат молбата ми под внимание, а ако това не стане, значи в България те наистина не съществуват”, споделя Ирена Дойчинова.

За нас остават изводите – заслужава ли служителят в родната полиция своята заплата и каква всъщност е неговата функция. Защото от години истинските престъпници са на свобода, безчинстват, колят и грабят. А тези, които уж трябва да ги ловят са единствените, които не знаят какво става.

Виж полицейско насилие в България:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: