През 60-те години Петров участва в проекти за изграждането на американските военновъздушни бази в Канада и Гренландия. Строи мостове и и електрически централи в Индокитай.

Петър Петров не спира да мисли за собствен бизнес и независимост и през 1968 година основава своя компания с името „Кеаър Електрикс“. Използвайки умело познанията си от технологичните проекти на НАСА, разработва първия в света безжичен сърдечен монитор, който с известни подобрения се използва до днес.

Окрилен от успехите си , през 1975 година Петров заедно със сина си основава друга компания, която произвежда компютъризирана апаратура за измерване на земетресения. Фирмата започва дейността си в гаража на Петър с първоначална инвестиция на семейните спестявания – 13 хиляди долара. По-късно компанията се превръща с 50 милиона годишен оборот – като че ли потвърждение на тезата за постигането на американската мечта.

Името на българина е известно само зад океана и през 45 -те години комунизъм у нас никой дори не споменава за учения, който прави революционни за човечеството открития. Под некролога на Петър Петров публикуван в „Ню Йорк Таймс“ през 2003 г. е цитиран един от неговите синове, Ралф Петров, който смята, че е ирония баща му да почине от естествена смърт.

„Той винаги се надсмиваше над опасността и смъртта. Не  е трябвало да доживее до 20 -ия си рожден ден с рисковете, които е поемал , камо ли до 83-ия. Мисля, че ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми Петър Петров, казва Петров-младши за родителите си.

Според роднините на изобретателят Петър Петров успехът му се дължи на много труд. Те споделят, че през последните години от живота си той мечтаел да се върне още веднъж в родината си.

Уви, в края на жизнения му път смъртта е изпреварила мечтите му.

1 част от „Петър Петров – българинът изобретил първия ръчен дигитален часовник – биография“ ВИЖ ТУК:

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: