С голям скандал се снима през 1910 г. първият български филм „Българан е галант“. Режисьор и сценарист на лентата е русенецът Васил Гендов, а дамата, която играе главната роля, е младата актриса Мара Нонинска Миятева – Липина. Черно-белият ням филм трае само 15 минути, но предизвиква бурното неодобрение и презрение на арт гилдията.

Тогава Гендов е на 19 години и е стажант-актьор в Народния театър. Завършва висша театрална школа във Виена и специализира актьорско майсторство в Берлин. В зрелите си години режисьорът споменава в мемоарите си, че създава филма, за да спечели сърцето на дъщерята на директора на театъра.

Съдържанието на лентата „Българан е галант“ е взето от живота. Героят Българан, в ролята влиза самият Гендов, среща на улицата красива дама и започва да я ухажва. Тя решава да му даде урок. Предлага му да я придружи из пазара. Поръчва много покупки, а накрая моли ухажора да ги плати под предлог, че си е забравила портмонето вкъщи. След това вкарва Българан в скъп ресторант и пак за негова сметка поръчва напитки и закуски. После го кара да й занесе покупките до дома й. Изведнъж пред двамата се появява мъжът на красавицата, който повиква файтон, за да освободи „носача“. Смаяният будала получава дребна монета за услугата.

За да реализира филма си, Гендов продава свой имот, но се тревожи, че няма да намери подходяща актриса за главната роля. Сеща се как Адриана Будевска му споменала, че познава талантлива млада актриса. Обръща се за помощ към примадоната на българския театър и тя го запознава с Мара Нонинска. По това време нито една от дамите от родния храм на Мелпомена не желае да се орезили с участието си във филм. Елитът ни счита киното за долнопробно, за едва ли не цирково изкуство и не го уважава. Единствена от всички Мара казва „да“ на режисьора. Тя, както си спомня по-късно Гендов, притежава „изискан външен вид, одухотворено лице, самоуверен поглед, красива усмивка и е невероятно приятна събеседница“. Днес за нея са останали оскъдни бележки и почти никакви снимки.

Мара е родена през 1883 г. в с. Борован. Завършва гимназия във Велико Търново и от 1904 г. е учителка в родното си село. В следващите години заедно с колегите си подготвя и участва в няколко театрални представления. Мара поставя в Борован „Нора“ на Ибсен и играе главната роля в пиесата. Уволнена е заради разпространението на социалистически идеи. Нейната приятелка актрисата Роза Попова, я препоръчва на Георги Миятев и той я назначава на щат в Пловдивския театър, където е директор. По-късно Миятев сключва брак с Мара. Нонинска играе и на сцените на Народния театър и театър „Ренесанс“ в София. През 1902 г. между нея и актьора Сава Огнянов започва роман. Любовта между двамата е голяма и продължава дълго. За съжаление Миятева умира рано, през 1926 г, едва на 43 години. Нейни роднини разказват, че Сава Огнянов едва понася смъртта й и по време на погребението се хвърля по очи върху гроба на любимата си.

По Нонинска въздиша и Александър Стамболийски. Когато актрисата е в Рим през 1922 г., на кратка специализация, земеделският водач се среща с нея. Пред скулптора Андрей Николов той я нарича магнетична дама, която може да измести всички жени от сърцето му. Той е в Рим по повод Генуезката конференция за резултатите от Първата световна война, но щом разбира, че Мара е в италианската столица, я открива и й предлага да се видят. Актрисата намира сили да отхвърли любовта на всесилния тогава Стамболийски.

Когато ръчката на камерата се завърта за филма „Българан е галант“, Миятева се прави, че не чува хулите и ругатните на минувачите: „мъжкарана“, „карагьозчийка“, „безсрамница“ и „бостанско плашило“. Върхът е, когато чиновникът от Червения кръст Павлов пробива навалицата и смъква с едно замахване капелата от главата на Мара с викове: „Защо не казахте, че шапката на жена ми, която ви дадох под наем, ще се използва за такъв голям маскарлък! Сега как ще я носи? Веднага ми я платете!“.

Първата наша кинозвезда, която гордо прекрачва всички норми и предразсъдъци на съвременниците си, не се впечатлява от скандалното отношение. Тя се гримира по кьошетата на улиците и винаги следва режисьорските указания. Снимките на филма се правят пред дома и в дома на богатия търговец Съселов, на улица „Славянска“ №9. Самият Съселов не знае нищо за тях. Васил Гендов плаща дребна сума на неговия слуга и го моли да ги пусне да работят, когато Съселов заспи следобедния си сън. Тъкмо, когато режисьорът привършва кадрите в гостната на богаташа, котката на стопанката бутва голямата китайска ваза, тя се търкулва по каменните стълби на фоайето и се счупва с трясък. Кинаджиите бягат от къщата, търговецът крещи, а прислужникът му се вайка, че нищо не е забелязал.

Снимките продължават още 20 дена на улица „Леге“ в столицата. Всеки ден около силно гримираните актьори се насъбира тълпа, която ги гледа като циркаджийски мечки. Гаменчетата ги замерват с камъни, но Мара не се оплаква и се държи геройски. В края на живота си Гендов пише с усмивка за този период от живота си: „Чудно! Една шапка можеше да осуети всичко!“.

Премиерата на филма се забавя по финансови и други причини. Миятева не успява да пристигне за нея от Пловдив. Артистичното й обкръжение в града под тепетата се настройва срещу „кинаджийката“ и започва да я подиграва. Колегите я обвиняват, че ги излага. Гендов защитава любимата си актриса и организира специална прожекция за нея. Мара гледа и се радва като дете, а пред режисьора споделя, че иска да играе и в други негови филми. Съдбата повече не ги среща. През 1917 година тя участва във филма на Кеворк Куюмджиян „Баронът“, в който се изявява в ролята на Милионерката. Ранната й кончина, балканските нрави и липсата на пари попречват да се изяви в пълнота като киноактриса. Докато в Европа актриси от нейния ранг като българката Ива Ваня, която участва през 1922 г. във филма „Вълшебната планина“, вече са звезди.

Днес до нас не достига нищо от „Българан е галант“. Времето пощадява само няколко минути кадри. Смята се, че филмът е загубен. Оператор на лентата е Гаетано Пиа де Флорес, а актьори освен Мара Липина са Антон Делбело и Методи Станоев. Васил Гендов е режисьор и на филмите „Дяволът в София“, „Любовта е лудост“, 1917 г., „Бунтът на робите“ (1933 г., първият български звуков филм, в който режисьорът играе ролята на Васил Левски).

„Бунтът на робите“ е и първият осакатен от цензурата филм.„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес“ – заявява режисьорът пред печатните медии. Строителят на българското кино има неприятности още с показването на сценария си на неизбежната тогава Цензурна комисия. Някакъв чиновник препраща сценария в Турската легация за допълнителна цензура. След като филмът е вече готов и се подготвя премиерата му, ново разпореждане „отгоре“ праща филма пак в Турската легация. Пред Гендов въпросът е поставен ребром-или се изрязват тия и тия части, или филмът няма да види екран.

Васил Гендов преглъща и този хап. Премиерата е на 2 октомври 1933 г. в „Модерен театър“. От Турската легация отново се намесват и филмът е допълнително орязван. Интересът към него обаче не намалява. Един ден отново по искане на турците филмът е свален от екран. Това преждевременно убийство на филма пречи на Гендов дори да си възстанови парите, взети назаем за снимането му.

Васил Гендов обаче докрай остава благодарен на филма си, защото като резултат от него е построена наново родната къща на Васил Левски, която през 1933 година е само в руини.

Днес много малко се говори и пише за всички премеждия, през които Васил Гендов минава като основоположник на много неща в родното ни кино. Още по-малко се споменава името на Мара Нонинска Миятева-Липина. На нейно име е учредена една награда, която се дава на актриси, които не са големи личности.