Разкрития около зловещата смърт на Тито обръщат историята

Легендарният президент на Югославия Йосиф Броз Тито е политикът с най-мъчителна кончина. Разстрелът на Чаушеску през 1989 г. си бил направо приятно преживяване в сравнение с онова, което трябвало да изтърпи вождът на западните ни съседи на смъртното си ложе. Маршалът агонизирал в продължение на цели 2 месеца.

„Тито умираше бавно и мъчително. Съобщенията за неговото заболяване, за постъпването в болница, за последвалите усложнения и за първата операция, след това за появата на гангрена и ампутация на крайници, се проточиха прекалено дълго. Това не беше умиране, а истинско мъчение. Може би лекуващите лекари искаха да покажат своята висока квалификация и върховете, до които беше достигнала съвременната медицина, но изпълнявайки своите хуманни задължения, според мен постъпваха жестоко. За всички, включително и за най-непросветените, беше ясно, че вече нищо не може да спаси Тито. Продължавайки живота му, като режеха части от тялото му, лекарите само удължаваха агонията. Знаех, че не можеха да нарушат своята клетва, но в случая с човека-легенда Тито, се усъмних в правилността и хуманността на този принцип. Имах чувството, че някой му отмъщава за нещо и затова поддържаше изкуствено живота и безкрайната му агония“, написа преди време в спомените си Петър Младенов – дългогодишен наш външен министър и президент в периода между 17 ноември 1989-а и 1 август 1990-а.

Официално Йосиф Броз починал 3 дни преди 88-ия си рожден ден. Още на 28 февруари 1980-а той изпаднал в кома, а през април вече бил с мозъчна смърт. Въпреки това до 4 май го водели жив. Причината? Световният конгрес на профсъюзите, който трябвало да се проведе в Белград. Юголидерите не искали форумът да бъде отменен заради погребението на Тито и фалшифицирали датата на смъртта му. В последната петилетка от живота си славният маршал от хърватско-словенски произход бил доста неадекватен, свидетелстват хора от обкръжението му. Йосиф Броз страдал от тежък диабет и напреднал Алцхаймер. Държал се на крака единствено благодарение на съпругата си Йованка, която полагала за него невероятни грижи – пазела го да не яде вредни храни, не му позволявала да работи преди обед и т.н. Когато 3 години преди кончината си Тито изненадващо се разделил с жена си, рухнал съвсем. Вече нямало кой да бди над него и състоянието му се влошило неимоверно.

По държавни мероприятия президентът на Югославия повтарял по няколко пъти едни и същи пасажи от речите си заради замъгления си от Алцхаймер разсъдък. Освен това вече можел да се движи само подпрян на своя бодигард.

Тито скъсал със съпругата си, защото я заподозрял в участие в заговор. До него стигнала жестока информация, според която Йованка искала станала участник в зловещ комплот за неговото отравяне. Когато в последните месеци от живота си Тито лежал в болница, съпругата му се опитала да му иде на свиждане. Така и обаче не успяла да се добере до него. Според една от версиите самият Йосиф Броз забранил да я пускат до леглото му. Друга мълва пък гласи, че Йованка била спряна от тогавашния министър на отбраната Петар Любичич. Той я обявил за персона нон грата в клиниката, тъй като веднъж си позволила да го шамароса на публично място.

Погребението на Тито, който преди сръбкинята Йованка имал и други съпруги, било най-помпозното изпращане на държавен глава в историята на човечеството. За траурната церемония в Белград се стекли президенти, премиери, депутати, сенатори и министри от 128 страни. Естествено, почит край ковчега отдал и Тодор Живков.

Тато присъствал на погребението с голямо нежелание. В Белград той трябвало да се срещне с наследника на Тито на югославския президентски пост Лазар Колишевски – арогантен македончеещ се българин. Живков хич не се обичал и със самия Йосиф Броз. Отношенията помежду им били обтегнати заради македонския въпрос. Тато отказвал да признае съществуването на македонска нация, каквото изискване имал югославският му колега. Освен това стопирал нелепата македонизация на Пиринския край, започнала по времето на Георги Димитров.

Най-бурната среща между Живков и маршала се провела през януари 1963 г. Тогава нашият Първи смело се изрепчил.на югославянина с думите:

Другарю Тито, ти какво искаш от мен? Аз да призная македонска нация и да отида на гибел? Та в ЦК на партията половината са или македонци, или жените им са македонки. Няма да стане така, както я мислиш!

За известен период от време Йосиф Броз имал сравнително приятелски отношения с друг наш ръководител – Георги Димитров. Непосредствено след края на Втората световна война двамата обмисляли създаването на Балканска федерация, в която да влязат България и републиките от Югославия. Преди да се стигне до реализацията обаче се скарали люто. Защо ли? Не могли да се разберат кой да е президент на новата
държава.

Големи разправии Тито имал и със Сталин. През 1948 г. Йосиф Броз отхвърлил лидерството на Бащата на народите в Коминтерна и заявил, че Югославия ще върви по свой път с по-либерална икономика и по-малка ангажираност в соцделата. Руснакът се ядосал и заканил да отмъсти. Решил дори да очисти югославянина, задето си позволил да му се опълчва. Впоследствие ангажирал килъри, но те не успели да си свършат работата.

„Спри да ми пращаш убийци. Ако ли не, аз ще ти изпратя един в Москва и няма да има нужда от втори“, написал Тито на Сталин в края на 40-те.

Йосиф Броз нашумял след 1941 г, когато оглавил компартията и партизанското движение в западната ни съседка. Съществуват подозрения, че именно в този период маршалът е бил подменен с друг. Истинският Тито бил убит, а на негово място западните тайни служби изпратили добре обучен техен агент. Ментето и оригиналът си приличали поразително – били като 2 капки вода. Имали обаче и различия. Двойникът владеел перфектно чужди езици, но бил слаб в сърбохърватския. Освен това бил майстор на фехтовката и ездата, които в онези години били популярни сред богатите европейци, но не и сред югославяните.

http://www.youtube.com/watch?v=g6kZ6XCJfV8