Можем да направим няколко интересни и важни за бъдещето на България извод от втория тур на изборите. Първо, вървим убедено по пътя на Западна Европа и САЩ. Особено на САЩ. У нас, точно както и при американците, за либералите гласуват повече младите хора, студенти, току-що завършили, висшисти и населението на мегаполисите (в случая, ние имаме само един град, който се доближава до „мегаполис“ и той е напълно доминиран от петроханците). Това не е така, защото „умните“ гласуват за ППДБ, а защото още в средата на ХХ век Грамши предвижда „институционална революция“, иначе казано, победа на троцкизма през университетите, които 1960-те в целия Запад са превзети от ляво-либерали, троцкисти, глобалисти и т.н. Фактически, университетите се превръщат в „идеологическа ковачница“, с няколко изключения. А в големия и космополитен град, „европеизацията“, разбирай, по-правилно, либерализмът, прониква много по-лесно, отколкото в провинцията, която си остава, по своите атавистични импулси, културен характер и менталност, българска. Преди години още, проф. Валентин Вацев каза много правилно – има две български нации, българите и българиянците. Впрочем, у нас дори този процес все пак не е напреднал прекалено много, защото при висока изборна активност, дори в София жълтопаветните либерали могат да паднат от първо на, примерно, второ място. Просто повечето софиянци не гласуват, а вотът на ППДБ е като този на ДПС – под строй.

Второ, окончателно паднаха всякакви маски на жълтопаветнците, че те са алтернатива на „мафията и олигархията“. Погледнете внимателно картата на вота за тях. София е крепостта им, но другите МИР-ове, които хвърлиха преимуществено за Гюро и Кандю са Кърджали, Шумен, Разград, Търговище, Благоевград (познайтие кои общини) и секциите в Турция, където нежната двойка има над 57 %. Тоест, целият вот на „мафията и олигархията“ отиде за тях. За пореден път се доказва, че ППДБ никога не са били алтернатива на ГЕРБ и ДПС. За Борисов и Пеевски няма нищо по-удобно от ППДБ, както помним от времето на сглобката и не само. Защото те знаят, че умнокрасивите са борци, само докато не получат министерски кресла и държавни постове. После стават вакли агънца, а Пеевски, както беше при сглобката, говори от тяхно име. Друг е въпросът, че според моето скромно мнение, правителството направи грешка да погва кръговете на ДПС (ареста на близките до Пеевски кметове, касички и т.н.) точно преди изборите. Това трябваше да го направят или още лятото, или след президентските избори. Но така или иначе, добре е, че го направиха, защото хората им дадоха голям кредит на доверие именно, за да излезем от порочния кръг, в който сме от 2009 насам.

Трето, става ясно, че трите мощни кръга – този на грантовите либерали около ППДБ (подкрепяни от един небезизвестен медиен магнат и „предприемач“, както и от структурите на сем. Сорос, ЕК и т.н.), този на ГЕРБ и този около ДПС, дори в единен, нечестив съюз, все пак не могат да надделеят, когато повечето българи се консолидират срещу тях. Друг е въпросът, че ниската изборна активност е подарък за сглобката ППДБ, ДПС и ГЕРБ. Електоратът на ППДБ, както и този на ДПС, гласува под строй. По различни причини – при едните е от мода, идеологически фанатизъм и тежка промивка, при другите е на феодален принцип. Така или иначе, този път загубиха. Но опитът им за фактически преврат, по начина, по който го направи либералното им приятелче Туск в Полша, не е приключил. Очаквам тази зима опити на жълтопаветниците, подхранвани, както от Джордж и Алекс Сорос, така и от Борисов и Пеевски, да се опитат да правят майдан по улиците на София.

Хубавото е, че голяма част от т.нар. „патриотичен сектор“, къде с желание, къде с нежелание и дори яд, все пак се консолидира срещу опита за олигархично-либерален преврат на тези избори. Това показва някакъв инстинкт и рефлекс.

За нас от „Народна сила“ това е абсолютна червена линия – тези хора са способни да вкарат България във война, а и във вътрешната политика са доказали на какво са способни. Петнайсет години власт на Борисов, Пеевски и жълтопаветието, намалиха населението на България с още един милион души. Превърнаха родината ни в международно посмешище, до такава степен, че дори антибългарският режим в Северна Македония си позволява да държи тон на България и да прави каквото си иска срещу нас. Това обаче, не означава, че трябва да сме безкритични и към властта на ПБ. Особено, когато говорим, за нашата „любимка“, г-жа външната министърка, а и не само.

Този един процент на изборите, които нашите кандидати доц. Димов и ген. Шивиков взеха на изборите формално (казвам формално, защото ако Инфо обслужване не беше на ГЕРБ и ДПС, вероятно щеше да бие към 2 %), не ни дава право да говорим от името на българския народ. Но ни дава една добра основа да продължим с това, с което сме се захванали, знаейки, че имаме съратници сред българския народ. А целта е проста – да дадем нов, идеологически импулс на българите, които са изгубили воля за колективно битие, както и да повдигнем неудобните теми пред обществото. Например, темата за излизането от Еврозоната (все пак, събрахме 300,000 подписа за референдум за излизане от ЕЗ, заедно с други приятелски организации), темата за реформиране на ЕС ИЛИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ НЕГО – защото от ден на ден тази организация става все по-вредна, опасна, а и както виждаме, агресивна. И, най-важното според мен, темата за тоталната несъвместимост на т.нар. либерална „демокрация“ с бита, културата, нуждите и потребностите на българската нация. „Демокрация“ в кавички, защото в Полша, Румъния и Франция видяхме колко струва „народовластието“ на урсулите. Докато системата е грешна и привнесена отвън, нищо няма да се оправи в тази страна. Както казваше Орбан, трябва ни „нелиберална демокрация“, да я наречем суверенна демокрация. Но това е друг, по-мащабен и дългосрочен разговор.

Симеон Миланов