Европа преминава през свой Ваймарски период — губи икономически, политически и морално, фашизира се и се готви за война. Русия трябва да я постави в изолация, да изгради около нея „санитарен кордон“ и да се откаже от заблудата, че принадлежи към европейския свят. Това заявява руският политолог Сергей Караганов в интервю за RTVI.

Караганов определя разширяването на НАТО като „чудовищен провал“ на руската външна политика и обвинява руския елит, че е изнасял парите и децата си на Запад, докато е губел стратегическите интереси на страната. „Решихме, че икономиката е най-важното, че парите побеждават злините“, казва Караганов и нарича надеждите Русия да бъде приета в Запада една от най-тежките ѝ исторически грешки.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Интервю на Сергей Караганов по канал RTVI:

– Добре дошли на всички, които гледат международния канал RTVI. Това е програмата „Специално интервю“. Днес сме на гости на човек, който смята, че светът трябва да се страхува от Русия, за да не му се наложи да се бие с нея. Изказването му за възможността за употреба на ядрено оръжие предизвиква тревога в целия свят. Той е един от най-ярките руски мислители за войната, мира и ролята на Русия в новия световен ред. Наричат го сенчестия стратег на Кремъл. Сергей Караганов, гост в програмата „Специално интервю“. Сергей Александрович, здравейте.

Много съм Ви благодарна за срещата, благодаря Ви за времето. Ще кажа на нашите зрители, че с Вас се познаваме отдавна. За последно съм се срещала с Вас през 2017 г., откогато Ви помня като един от проамериканските и проевропейските – няма да се побоя да използвам тази дума – либерали. Оттогава изминаха десет години, всичко се промени. Светът се промени, войните се множат, рушат се международни институции, намесва се изкуственият интелект. Ние самите също сме се променили, промени се и Вашата реторика – тя стана по-остра, на моменти радикална. От проамериканец Вие станахте голям противник на западния либерализъм. Смятате, че европейският елит трябва да бъде наказан, при това строго. Иска ми се днес с Вас да поговорим как става така, че човек, който в продължение на десетилетия защитава европейските ценности, един от основателите – малцина знаят това – на Института за Европа, днес допуска насочени ядрени удари по Европа. Днес бих искала да поговорим с Вас за това, ще бъде много интересно да чуем отговорите на тези въпроси, но ми се иска да започна интервюто с хубава тема. Миналата седмица бе присъдена Нобеловата награда за мир. Получи я бившата върховна комисарка по правата на човека към ООН. Ние всички разбираме, че това е супернеутрално, суперкомпромисно решение на Нобеловия комитет. Искам да Ви попитам: на кого бихте дали Нобеловата награда тази година, Сергей Александрович?

– Никога не съм се замислял над това и тъй като не съм мислил, няма да отговоря на този въпрос. Нобеловата награда сега не означава абсолютно нищо, тя се дискредитира отдавна.

– Разбирам. Добре, отговорът се приема. В такъв случай пристъпвам към първия блок, който нарекох „Заплахата от война и ядрено оръжие“. Според Вас Западът е престанал да се страхува от войната и прословутото класическо ядрено сдържане вече не работи, а за да бъде възстановено, Русия трябва да демонстрира реална готовност за употреба на ядрена сила. Според Вас насочени удари по военни бази в Европа ще спасят не само Русия, но и човечеството от глобална катастрофа. Правилно ли Ви разбирам, Сергей Александрович?

– Правилно ме разбирате, в краен случай. Това е един от сценариите, които прокарвам. Смятам, че човечеството, особено Европа, за пореден път се заблуди. Европа отново обезумя. Европа, която е източник на всички злини за човечеството – войни, геноцид, расизъм, колониализъм – отново тегли към война. Европейците трябва да бъдат спряни и ние спираме тяхната безумна война в Украйна, която те водят срещу нас. Смятам, че за да опазим хората, включително нашите, трябва да сме готови да употребим ядрено оръжие. Не е задължително това да стане незабавно, но Русия трябва да демонстрира готовност за употреба на ядрено оръжие. Трябва да имаме такава готовност и ние се подготвяме за това – някои изменения в ядрената доктрина вече са внесени, ще бъдат внесени и още няколко, които аз в частност предлагам да бъдат приети в руската доктрина за употребата на ядрено оръжие. При положение че всякакво стълкновение с група, страна или група страни, които ни превъзхождат по икономически, научно-технически и военен потенциал, изисква от нас задължителна употреба на ядрено оръжие. Относно насочените удари, ако такива бъдат нанасяни, недай Боже – защото това е гигантски грях – те трябва да бъдат групови удари по няколко страни.

– Кои страни?

– Не искам да ги назовавам сега, но първа трябва да бъде Германия. Ако те продължат своята напълно безумна линия, която водят спрямо Русия и с която водят своя субконтинент, а наред с него и целия свят, към самоубийство. Надявам се, че няма да се стигне до това. Но трябва да бъде разбрано, че ако такова ядрено оръжие бъде употребено – което никак не ми се иска – Европа ще бъде разгромена и ние ще победим. Но от морална гледна точка това ще бъде Пирова победа. Поради това аз не искам употреба на ядрено оръжие, но ядреното оръжие е единственото, което може да спре сегашния европейски елит от поредния му пристъп на милитаристко безумие.

– Сергей Александрович, мисля, че ако Русия удари, ще има отговор. Кой ще отговори? Кой ще носи отговорността за последствията, които ще произтекът?

– Не искам сега да говоря за сценариите, които разработваме, ще се огранича с нещо просто. Ако на руското ръководство изведнъж му се наложи – което се надявам да не стане – да нанесе групов ядрен удар по редица европейски страни, никой няма да отговори на това. Край. Това ще бъде катастрофа за Европа, ще бъде и морална катастрофа за Русия. Основната причина, поради която смятам, че това не бива да се прави, е защото това е гигантски грях. Ще загине огромно количество невинни хора.

– Какво трябва да стане, коя е червената линия, за да се употреби ядрена сила?

– Смятам, че ако в близко време Европа не прекрати агресията, която води срещу нас чрез Украйна, и продължи да се готви за война, рано или късно ще ни се наложи да преминем към ограничаващи удари. Първо с обикновено въоръжение, а ако те не се опомнят – и с ядрено. Можем да заложим с 99% сигурност, че няма да има никакъв отговор. Американците при никакви обстоятелства няма да се притекат на помощ на Европа. Те никога в живота не са предполагали сериозно, че в случай на война в Европа ще нанесат ядрени удари по територията на Съветския съюз, още по-малко по територията на Русия. Ако теоретично и с огромно нежелание са разглеждали възможността за употреба на ядрено оръжие в Европа в случай на война, то това е било на територията на страните съюзници. Но американците не смятат да се занимават с това.

– Тук съм съгласна с Вас.

– Не е нужно да се съгласявате, това е факт. Друг е въпросът, че при всички тези обсъждания има огромно количество митове, които се поддържат и в които се вярва. Един от тях например е митът, че ядрена война не може да бъде спечелена. Може, но да не дава Господ. Друга работа е, че ядрената война, ако ударим по някого в Европа, ако нанесем неизбежен удар, няма да има никакъв ответен удар. Ще има само огромно нещастие за страните, които ще пострадат от ударите, и на практика европейската цивилизация в сегашния си вид ще прекрати съществуването си. Но да не дава Господ. Тя сега не ни е нужна, ние трябваше отдавна да я отхвърлим, след като получихме от нея всичко възможно. Закъсняхме със 150 години с оттеглянето си от Европа, но не е нужно да я унищожаваме.

– Сергей Александрович, слушат ли Ви сега в Кремъл, или Вие формулирате това, което там бездруго говорят?

– Зная, че ме слушат, но аз по никакъв начин и никога няма да говоря от името на Кремъл.

– Но Владимир Путин Ви нарече „страшен човек“.

– Това е негово право. Не съм спрял да говоря това, което говорех. Когато съм имал възможност да им говоря директно, съм го правил и публично. Зная, че обсъждаме тези въпроси с множество високопоставени фигури.

– Да, както казах, Вие сте сенчестият стратег на Кремъл.

– Надявам се и съм почти уверен, че в Кремъл и на други места мнението ми се чува, но аз не съм стратег на Кремъл и не отговарям за неговата стратегия.

– Добре. Нека преминем към втория блок. Нарекла съм го „Украйна“. Няма да повярвате, но през 2016 г., след записа на един ефир по един от федералните канали, Вие ми казахте, че рано или късно Украйна ще се разпадне. „Историята ще покаже“, казахте Вие, каква част ще отиде към Русия, каква част ще отиде към Полша, каква част към Унгария. Честно казано, не отдадох никакво значение на това, нямах представа защо говорите за Украйна, какво трябва да става с нея – не повярвах, но запомних това, тъй като за мен беше сензационно твърдение. Искам да Ви попитам: Вие сериозно сте се занимавали с Украйна, нали така? Говорили ли сте тогава с някого в Кремъл за Вашите виждания? В Кремъл разбираха ли, че Украйна се отдръпва от Русия?

– В продължение на 11 години, от 1991 г. до 2002 г., ръководех почти всички руско-украински форуми и сбирки, защото никой в Русия не искаше да се занимава с Украйна. Достатъчно добре познавам Украйна и знаех какво ще стане, ако продължаваме тази политика, която се водеше. А това изобщо не беше политика. Един от ръководителите на страната от онова време, може би в края на 90-те години, ми каза: „Сергей Александрович, през цялото време ни казваш, че трябва да се занимаваме с Украйна, но цялата Украйна струва по-малко от Юкос.“ Това беше позорен провал на руския елит, който за секунда от историята беше изгубил способността си да мисли. Бяхме забравили кои сме и допуснахме огромен провал, от който сега излизаме. Между другото, от 2007–2008 г. казвам, че войната в Европа е почти неизбежна. И въпреки че, както казахте, говорех за добрите отношения със САЩ и Запада, през 2013 г. спрях изобщо да общувам с тях. Освен с някои експерти, но престанах да ходя там, защото знаех какво ще стане.

– Престанахте да ходите в Европа?

– Да, в значителна степен и в Европа.

– Как така, доколкото знам, имате жилище във Венеция?

– Сега вече нямам. Освен това Европа и Венеция са съвсем различни неща.

– Но Венеция е Европа, не е ли така?

– Венеция е място, което много обичам, и ми е мъчно за жилището ми там.

– А какво стана с него?

– Не зная. Вероятно е арестувано, нямам никаква информация. Но аз, слава Богу, изпълних една от младежките си мечти – да поживея във Венеция. Имах такава мечта и когато се появи възможност, купих апартамент във Венеция и често ходехме там. Сега вече не ходя там.

– Мъчно ли Ви е?

– Много. Единственото място, което ми липсва. Разбира се, много съм пътувал в Европа, но от 2013 г. бях абсолютно сигурен, че вървим – че те вървят – към курс на стълкновение. А след 2014 г. престанах да ходя и в САЩ, прекратих участията си във всякакви елитни сбирки на Запад, а бях приет в най-елитните форуми. Просто казах: „Нямам какво повече да правя с вас.“ Разбира се, продължих да пиша, да говоря, да общувам с някои хора, основно от трети страни.

– Войната с Украйна беше ли неизбежна?

– Войната с Украйна беше доста вероятна, но не и неизбежна. Ако не бяхме провеждали тази политика, по-точно отсъствието на политика, която беше характерна за Русия – ние предполагахме, че всичко ще се размине и че разривът между Русия и Украйна може да приключи мирно. Но аз предполагах и говорех често, но не публично, че стълкновението е неизбежно и че за да го избегнем, трябва да провеждаме по-твърда политика по отношение на украинското ръководство и едновременно с това да им предлагаме всякакви форми на сътрудничество. За съжаление, ние не се занимавахме с украинския въпрос, нямахме украинска политика, докато не удари гръм. Същата е ситуацията с Молдова, същата е и с Армения.

– Искам да Ви попитам: през февруари 2022 г. предполагахте ли, че войната в Украйна ще продължи по-дълго от Великата отечествена война?

– Не ми се искаше. Аз неофициално призовавах за по-активни действия още от 2016–2017–2018 година, тъй като тя се задаваше благодарение на разширяването на НАТО, благодарение на това, че крайно продажният украински елит на практика продаваше цялата си държава на Запада, за да я превърне в антируски плацдарм. След 2022 г. бях огорчен, че ние влязохме толкова неподготвени. Водех серия от анализи на бъдещата политика спрямо Украйна и там беше написано, че войната трябва да се води решително, като се започне с твърдо заплашване на Европа с възможността за употреба на ядрено оръжие и да се унищожи Украйна като индустриална държава – което в момента се случва.

– Казвате, че сме започнали войната неподготвени, но закъде бързаше Путин? Защо не се подготвихме първо, а след това да започнем войната?

– В нашата страна все пак, дори тогава, съществуваше мит, че ние сме един народ, че там ще ни посрещнат с цветя. Всичко това бяха грешки. Сега най-после започнахме да се сражаваме сериозно. Жалко, че беше нужно толкова време да се подготвяме за това. Повтарям, че от самото начало аз и някои мои колеги говорехме, че ако Украйна ще става антируски плацдарм, ние трябва да я унищожим като индустриална държава.

– Сергей Александрович, ние вече четири години и половина говорим за война с дронове, безпилотни самолети, ракети, а миналата седмица под ударите попадна и център за данни. Ще напомня на нашите зрители, че на прост език центърът за данни на практика е нервната система на съвременната държава. Центърът за данни е цифрова инфраструктура, която поддържа всичко от „Яндекс“ до държавните услуги. От пет центъра за данни три бяха атакувани. Ще се съгласите ли с мен, ако кажа, че войната преминава в принципно различна фаза? Русия готова ли е за такава война?

– Ние не бива да допускаме такава война. Сега трябва най-сетне – и струва ми се през последните два и половина месеца започнахме – да воюваме по-сериозно и Украйна трябва просто да бъде изчистена от каквито и да е военни сили. Ако те продължават, ние ще започнем да унищожаваме цели на украинска територия. Жалко, но ще ни се наложи да правим това на онези територии, които няма да станат Русия. Едновременно с това – повтарям – ние трябва да кажем на европейските ни съседи, че ако продължават агресията си чрез Украйна, рано или късно удари, най-малкото неядрени, ще бъдат нанесени и по техните страни.

– Конфликтът между Украйна и Русия и мирните преговори за него влязоха в безизходица. Депутатът от Върховната рада Алексей Гончаренко, който е включен във всички списъци на екстремисти и терористи и т.н., предложи свой мирен план. Той казва, че трябва да се прекрати войната, и на практика неговият мирен план е наречен капитулация пред Путин и приключване на войната при условията на Русия. Как мислите, това изход от безизходицата ли е, или те полека подготвят обществото за възможни компромиси?

– Предполагам, че всички преговори, които водихме до момента, бяха излишни. Слава Богу, сега започнахме да воюваме истински. Там може и да остане някаква територия, която да е достатъчно голяма, но без въоръжени сили, без сериозна промишленост тя трябва да се превърне в буферна зона.

– Има ли Русия сили да воюва? Стигат ли ѝ силите?

– Трябва просто да се действа решително. Според мен през последните два месеца започнахме да действаме решително и именно така трябваше да действаме още преди няколко години.

– Преди дни Доналд Тръмп разкритикува Зеленски и каза, че именно заради Зеленски Украйна е загубила 30% от територията си, че заради Зеленски са загинали един милион украинци. Искам да поговорим за изборите – как могат да се проведат избори в страна, в която се води война?

– Първо, у нас имаше избори и имаше война – такава е нашата участ. Повтарям, аз не съм официално лице, смятам, че Украйна трябва да се превърне в демилитаризирана зона. Значителна част от нея – цялата южна и цялата източна – с времето трябва да премине към Русия. Това, което ще остане, ще бъде някакво Гуляйполе (синоним на анархия – б.пр.), както винаги е било при украинците. В Украйна никога не е имало държава. Ние сме си измислили, че някога Русия е тръгнала от Киевска Рус. Това не е така. Русия е тръгнала от Новгород, а след това от Москва. Киевска Рус е малък епизод от нашата история. Но в някакъв момент сме си измислили такава легенда. Друг въпрос е, че в източните и южните земи на Украйна живеят основно руски хора. Тези земи трябва да се освободят и на тези хора да се даде възможност да се развиват свободно.

– Последен въпрос за Украйна. Как мислите, кога ще свърши войната? Година, две – колко?

– Надявам се, че ще свърши следващата година. Макар че прекрасно разбирам, че ако ние не постигнем пълен разгром на киевския режим и неговото унищожение, европейците ще се опитват и занапред да се възползват от него като провокация срещу Русия. Ако продължат, ще трябва директно да разговаряме с нашите европейски съседи и да започнем да ги заплашваме – първо с удари по техните територии, а след това, в краен случай, и с употреба на ядрено оръжие. Надявам се, че няма да се стигне до това. Повтарям, американците при никакви обстоятелства няма повече да се месят в тази война. И ние никога, при никакви обстоятелства няма да завладяваме европейски територии. Но можем да ги разгромим.

– Нека поговорим за руско-американските отношения. На 3 ноември там ще се проведат междинни избори, по всички социологически данни републиканците губят, може да загубят Конгреса. В случай на такава загуба какво ще бъде отражението върху руско-американските отношения?

– Те и сега са достатъчно зле, защото американците започнаха тази война, разгърнаха войната в Украйна и готвеха Украйна за нея в по-голяма степен, отколкото европейците го правеха.

– Тоест бенефициент от тази война са американците?

– Разбира се, че са те. Поначало те направиха тази война. Според мен трябва да изхождаме от това, че американците трябва много твърдо да бъдат сдържани чрез военно-технически средства. Ако има възможност да се договаряме за нещо – ще се договаряме. Ако можем в нещо да си сътрудничим, ще сътрудничим. Но се отнасям крайно скептично към възможността за разведряване на отношенията със САЩ. Ние не им трябваме, но и те не са ни нужни. Най-добрият сценарий би бил САЩ да продължат да се изместват от позицията на велика глобална държава към позиция на велика държава в Западното полукълбо. Но това ще отнеме 10–15 години. Ще трябва да отучим американския елит от глобализма.

– На нас силна Америка ли ни трябва, която доминира в целия свят, или слаба Америка, която губи контрол над системата?

– Америка сега излиза от тази система, в която отначало доминираше като последствие от Втората световна война, а след това още повече поради глупавия и подъл за нашата страна разпад на Съветския съюз. Америка не трябва да бъде глобален хегемон. Повтарям, трябва да се помогне на Америка да се върне към себе си, да остане една от великите световни държави. Те имат свой огромен пазар, имат къде да се приберат. Ситуацията с Европа е много по-лоша. Европейците няма къде да ходят. Те се намират в отчаяно положение и яростта на европейския елит ме безпокои много повече, отколкото антирусизмът в Америка.

– Какво реално получи Русия от Америка в годините на управление на Тръмп? Получихме ли нещо реално, освен визитите на Къшнър и Уиткоф? Какво друго получи Русия?

– Нищо не получихме. Получихме разширяване на свободата за маневри. Нищо повече.

– Преди дни имаше дизелово споразумение между Тръмп и Путин. Светът още не може да се успокои, вече минаха пет дни, но продължава да се говори за това. Как мислите, има ли някакъв политически контекст зад това икономическо споразумение?

– Това е доста тънка игра и на Тръмп, и на нашето ръководство. Но това е епизод, за който ще забравим след половин година.

– Интересно е – дизелово гориво в Америка има в изобилие, това е нефтопреработваща страна. Проблемът е в това, че то е скъпо, а тези 300 000 тона гориво от Москва няма да повлияят по никакъв начин.

– Точно така. Това е символичен жест в определена политическа игра, която според мен трябва да доведе до това САЩ най-сетне да се махнат от Европа или поне да прекратят традиционната си роля на разпалване на конфликти в нея. На американците това им беше изгодно.

– Демократите могат ли да дойдат на власт?

– Могат.

– А на президентските избори?

– Ще трябва да живеем с това.

– Но те ще продължат да помагат на Украйна. Всичко ще почне отначало.

– Тогава ще трябва да действаме много по-решително срещу Украйна и против страните, които оказват помощ на Украйна. Ще повторя – никак не ми се иска, но ние по принцип много лесно можем да разгромим няколко страни от Европа.

– Нека преминем към Европа. Как се получи така, че ние в продължение на десетки години искахме да се интегрираме в европейската икономика и политика, а сега този проект завърши с такъв мащабен конфликт? Какво се случи? Защо?

– Пътешествието на Петър I беше много полезно за Русия, защото в този исторически период ние изоставахме технически от Европа и имахме нужда да се стегнем. Но този експеримент, това пътешествие се проточи излишно с век и половина повече, отколкото беше нужно. Трябваше да бъде приключено още в края на миналия век. Между другото, Александър III вече е говорил, че трябва да приключваме с европейското си пътешествие. За съжаление, той умира по-рано, преди да успее да го приключи. И ние получихме още едно столетие, през омерзителния XX век, с агресиите, с войните, с революциите, с фашизма – с цялата помия, която ни се изля от Европа. Сега трябва спокойно да се сбогуваме с нея и най-сетне да се захванем с огромното количество дела, които ни предстои да свършим в бъдеще, като на първо място развием собствената си страна с разбирането, че ние не сме европейска страна.

– Сергей Александрович, ще можем ли да се развиваме, ако сме в изолация?

– Поради това трябва да поставим Европа в изолация. Тази Европа – разбира се, не всички страни и не всички европейци. Около този болен човек в света трябва да създадем санитарен кордон. Сами. Ако можем да търгуваме с някого, ще търгуваме. Всички останали връзки трябва да бъдат минимизирани. Ние имаме огромен свят, който е отворен пред нас, имаме огромни възможности за развитие на нашата страна, с които най-сетне започваме да се занимаваме. На първо място, разбира се, става дума за сибиризацията на Русия, за движение към Сибир, където е бъдещето. Ние просто трябва сами да разберем, че не сме европейци. Ние сме самостоятелна евразийска цивилизация, която в даден момент малко се беше заблудила в своя геостратегически път и твърде дълго се задържа в европейското си пътешествие.

– Сергей Александрович, Европа се променя – вижте в Германия, АзГ се застъпва за преразглеждане на отношенията с Русия. През следващата година има избори във Франция и Макрон ще си отиде. Възможен ли е вариант, при който отношенията все пак ще се възстановят, или това вече е невъзможно?

– В близката година – не. Работата е там, че ние можем да приветстваме АзГ, можем да приветстваме левите сили, но Европа преминава през ваймарски период. Тя губи по всички направления, тя – меко казано – се фашизира. Затова трябва да стоим колкото е възможно по-далече от нея, като разбира се, запазваме културните връзки, възможните изгодни икономически връзки и така нататък. И да не се надяваме, че в близките години там ще бъде по-добре – там ще бъде само по-зле. Защото и икономическите, и политическите, и моралните – всички вектори на Европа сочат надолу. Те отиват там, където отиде Германия. Наричам това Ваймарска Европа. И колкото по-далеч от нея стоим, толкова по-верни на себе си ще ставаме. Разбира се, по никакъв начин не призовавам да се късат културните връзки или пък всякакви духовни и лични връзки. Но те бездруго се скъсаха – аз имам десетки познати, колеги, приятели в Европа, които нямат право да разговарят с мен. Те се готвят за война, не ние. Просто трябва да разберем, че това е болен човек. Това е зараза, от която трябва да се отделим.

– Русия се опита да спре разширяването на НАТО, в резултат на което получи още по-голяма граница с Алианса. Кажете, моля Ви, смятате ли това за провал на външнополитическата стратегия на Русия?

– Смятам това за чудовищен провал на външнополитическата стратегия на Русия. Казвал съм това и открито, и закрито. От края на 90-те години говоря, че трябва много решително да преустановим този процес, но тогава нямахме сили, нямахме желание, а мнозинството от руския елит се надяваше, че ще ни приемат с отворени обятия. Освен това значителна част от руския елит беше дълбоко корумпирана, самокорумпирана чрез изнасянето на своите пари и деца в Европа. Това беше трагическа грешка.

– Говорите за нуждата от нов руски елит. Не Ви ли харесва сегашният елит?

– Защо? Има много хубави неща в него, имам приятели, съратници. Гледам студентите си – те са прекрасни.

– Студентите Ви част от руския елит ли са?

– Те са по-добри. Те ще влязат в руския елит, разбира се. И голяма част от тях – не всички, опазил Бог – се придържа към възгледите, които изказвам аз. Не крия своите възгледи и ги обсъждам с тях.

– А защо стана така, че руският елит крещеше за патриотизъм, но в продължение на десетилетия купуваше недвижими имоти в чужбина, държаха капиталите си в западни банки, децата им учеха там? Защо се случи така?

– Защото в един период от време, поради стечение на обстоятелствата, когато в посткомунистическите времена потиснаха мисленето ни, ние оглупяхме. А в ранните времена на Русия съвсем обезумяхме. Решихме, че икономиката е най-важното, че парите побеждават злините. Трябва да се избавим от тези заблуди, които са позорни за Русия.

– Правилно ли Ви разбирам, че в основна степен руският елит се е занимавал с изкарване на пари и затова сме забравили и Молдова, и Украйна, и Армения, и така нататък?

– Заради изкарване на пари, но отчасти и заради краденето им. От себе си и от съседите. Отново ще кажа – аз бях един от най-добре интегрираните в Европа руснаци, но през 2013 г. си казах „край“, а на приятелите си, които бяха изпратили децата си в Европа, казах, че по този начин развалят генетичния материал. За щастие, приятелите ми вече не пращат децата си, наистина.

– Сергей Александрович, миналата седмица в Туркменистан се проведе 35-ата юбилейна среща на върха на Общността на независимите държави (ОНД). Останаха ли политически лостове в тези страни? И какво може Русия да даде днес на тези наши съседи, при положение че те само разширяват сътрудничеството си с Китай, с Турция, с Америка, с Европа? Загуби ли Русия влиянието си в тези страни?

– А Вие знаете ли колко сме платили за това влияние? Нашето присъствие в страните от Централна Азия ни струваше много скъпо. Руската федерация отделяше от себе си огромно количество пари за субсидиране на голяма част от тези републики, с изключение на една или две. Както, между другото, и за субсидиране на страните от социалистическия лагер. Сега те живеят за своя собствена сметка, но имат нужда от нас, защото са беззащитни. Ние можем и трябва да поддържаме с тях икономически връзки, културни връзки в степента, в която това ни е нужно. Но аз не съжалявам за частичното потегляне на тези републики на свободно плаване. Още повече че, доколкото зная, ние имаме прекрасни отношения с Туркменистан, Узбекистан, Киргизия.

– Искам да Ви попитам за Южен Кавказ. Оставихме ли Южен Кавказ?

– Южен Кавказ, слава Богу, беше запазен от Грузия и по някакъв начин бе възстановен националният елит, който провежда спрямо Русия достатъчно разумна политика. Армения е нещастна страна, от която заминаха всички повече или по-малко разумни хора – не обиждам никого от останалите. Това е нещастие. Затова трябва да се отнасяме спокойно към случващото се там и да не допускаме разполагането на военни бази там, които биха могли да ни застрашат. А Армения трябва да я пуснем да живее както иска. Но арменците в Русия са далеч повече, отколкото са в Армения, и всички по-добри арменци са тук и по своята същност те са руснаци.

– Ще задам и последния си въпрос и ще преминем към личния блок – моят най-любим и най-интересен от всички. Хората се умориха от политика и ми се иска мъничко да разведрим ефира. Преди 35 години се разпадна Съветският съюз. Според Вас каква беше историческата грешка, която Русия направи след разпада на Съветския съюз?

– За тези 35 години ние извършихме серия от страшни грешки – преди всичко като решихме, че ще ни приемат вътре в Запада и че ще станем като тях. Това беше невъзможно. И допуснахме разширяването на НАТО. Това беше глупаво. Но ние бяхме слаби, глупави и си платихме за това.

– Силна ли е днес Русия?

– Русия е силна, достатъчно силна и става много по-силна. Не мисля, че сега на някого ще му се прииска да живее като в Европа. Разбира се, има и такива хора, познавам ги, те са много, но аз наричам това еврофилия – признак за интелектуална недостатъчност и морална нечистоплътност.

– Много Ви благодаря за отговорите.